Михаил не се интересува от политика. Той обича жените и колите. Красив, смел, богат, добре образован и в същото време непретенциозен. Той има всички права върху руския престол, но доброволно се отказва от него. Става дума за Михаил Александрович Романов, по-малкият брат на Николай II.
По-малкият брат на Николай II
Княз Михаил Александрович
Николай е най-големият син на Александър III и заема трона след смъртта на баща си. Михаил е четвърти и стои толкова далеч в опашката за трона, че изобщо не очаква да бъде коронясан. Но Николай дълго време няма наследник, а средните братя умират. Според закона за унаследяването Михаил трябва да заеме царския престол.
До 1904 г., до раждането на дългоочаквания син на Николай II – Алексей, Михаил е официален наследник на трона. Но дори и след това Михаил има право да стане регент на своя племенник, ако императорът умре преди синът му да навърши пълнолетие. И предвид лошото здраве на Алексей, Михаил има всички шансове за короната на Руската империя.
Enfant terrible на царското семейство
Михаил Романов в някои отношения може да се сравни с английския крал Едуард VIII (и дори с принц Хари). Те са обединени от любовта си към жените, които са напълно неподходящи за техния статус и които нямат кръвна връзка с нито едно монаршеско семейство.
Михаил се влюбва в Наталия Шереметиевская, дъщерята на московски адвокат. Тя е омъжена два пъти и има дъщеря. На бала, където се запознават, великият княз, плюейки на приличието, я кани на мазурка и след това, според слуховете, те напускат вечерта заедно.
Николай е против тази връзка на брат си, но Михаил избира любовта. Говори се, че той има мек характер, но по въпросите за честта е изключително принципен – не може да обиди любимата си със статут на любовница. През 1910 г. на двойката се ражда син, който е кръстен Георги, а две години по-късно Михаил и Наталия се женят във Виена.
Николай е бесен и пише на майка си да прекъсне всички връзки с брат си. Михаил е лишен от всички звания и дори му е забранено да се връща в Русия. Разбира се, правата върху трона са му отнети.
Михаил и Наталия
Отрича се от трона, без да бъде цар
Когато започва Първата световна война, Михаил, човек на честта, моли Николай за разрешение да се върне и да воюва за Русия. След височайшото одобрение великият княз ръководи така наречената „Дива дивизия“ от кавказки мюсюлмански доброволци, които не могат да се бият в официалните войски.
Михаил и Наталия
Наталия придружава съпруга си навсякъде и също като жените от царското семейство се занимава с благотворителност и организиране на болници за ранени. Михаил предоставя имението си в Санкт Петербург за нуждите на Червения кръст. Николай II омеква, признава племенника си и брака на брат си, давайки на Наталия титлата графиня Брасова.
През март 1917 г., в хода на революцията, Николай II подписва абдикацията от престола, като се отказва от него заради малолетния си син Алексей – в полза на брат си Михаил. Сега вече бившият цар изпраща телеграма до брат си, където го нарича Михаил II и се надява, че той ще успее да спаси родината им. „Събитията от последните дни ме принудиха да реша безвъзвратно да предприема тази крайна стъпка. Прости ми, ако съм те огорчил и за това, че нямах време да те предупредя“, пише Николай II.
Шокиран от абдикацията, Михаил осъзнава, че позициите му са слаби. Той разбира, че ако заеме трона, това може да предизвика нов революционен трус. Той усеща, че гневът на народа засяга монархия като цяло.
Михаил Александрович на етюд от картина на Иля Репин
И въпреки че някои военни части се заклеват във вярност на Михаил, той подписва „временен“ отказ от трона, сякаш позволявайки на хората да изберат собствената си съдба чрез гласуване. В този документ той също иска гражданите да се подчинят на Временното правителство.
Минава по-малко от ден от момента на абдикацията на Николай II до подписването на отказа на Михаил. Историците все още спорят дали може да се смята, че по това време Михаил II е император на цяла Русия. Аргументите срещу тази версия твърдят, че документите са незаконни и Михаил губи правата си върху трона още през 1912 г., когато сключва морганатичен брак.
Заточение и убийство
След революцията Михаил не избягва съдбата на много членове на царското семейство. В продължение на една година той е държан под домашен арест в имението си в Гатчина, близо до Санкт Петербург. През март 1918 г. болшевиките го арестуват и го изпращат на заточение в Перм.
Михаил Александрович (отляво) и П. Л. Знамеровский. Снимката е направена в Перм
Съпругата му Наталия остава в Санкт Петербург и моли за връщането му, но без резултат. През юни тя получава телеграма за изчезването на Михаил. Според официалната версия болшевиките го отвличат заедно със секретаря му през нощта, тайно го отвеждат в гората и го убиват. Самият факт на убийството се пази в тайна дълго време, останките му така и не са открити.
Наталия, която го посещава в Перм, успява да избяга от Русия с фалшиви документи. Умира в Париж през 1952 г. в бедност и самота.
Синът им Георги е изпратен в чужбина веднага след революцията. Учи във Великобритания, а след това във Франция. От баба си, вдовстващата императрица Мария Фьодоровна, той наследява значително състояние. Но двайсетгодишният младеж загива в автомобилна катастрофа през 1931 година.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/338921-mihail-posledniat-abdikiral-car