Московските Сандуновски бани – легендарните бани, посещавани от Толстой и Чехов

„Наистина е невероятно изживяване! Външността не разкрива какво се крие вътре. След като влезете вътре, ще бъдете потопени в грандиозно руско изживяване. Удивителен руски грандомански стил с невероятен декор от историческата епоха“, – така говорят днес за Сандуновските бани или просто Сандуните. И точно такова впечатление правят те от самото им откриване през 1808 година.

Всичко в тях е оборудвано на най-високо ниво, а интериорът е сравняван с този в дворец. Но това, което не е маловажно, въпреки високопоставените и видни гости – от официални лица и Лев Толстой до великите князе на династия Романови, е, че мястото никога не е било само за аристокрацията, обикновените хора също идват тук да се къпят.

Баня за царски диаманти

Сандуновските бани са кръстени на своите основатели, придворните театрални актьори Сила Сандунов и Елизавета Уранова. Императрица Екатерина II е голям почитател на творчеството им и когато двойката се жени, тя им подарява луксозно диамантено колие.

Сандунов отваря собствен бизнес в Москва, за да подобри финансовото състояние на семейството. Той спестява пари от актьорската заплата, продава подаръка от императрицата и харчи цялата сума за закупуване на земя в близост до Болшой театър и Кремъл. Първоначалните му планове са да построи магазини или жилищен квартал, но в крайна сметка изборът му е да направи бани.

До 1808 г. баните са готови и „цяла Москва се изсипва в тях“. „От деня на откриването си Сандуновските бани се превръщат в център на обществения живот на столицата, нещо като английски клуб за благородници и поликлиника за обикновените хора“, пише Гиляровски в „Москва и московчани“.

Всяко съсловие в Сандуните има собствена баня. Хората със средства отиват в „благородния“ отдел за 5 рубли. Работниците и бедните – в „простонародните“ за 5 копейки. Водата, топлината и парата са същите, само обстановката е различна.

Удобствата за дворяните са нечувани за времето си. Ако по-рано в баните съществуват само условни прегради, разделящи мъжете и жените, сега банята е разделена на мъжка и женска част – нововъведението на Сандунов. За благородниците са направени отделни стаи с меки дивани, чисти чаршафи, огледални съблекални, сребърни мивки и добре обучена прислуга. И тъй като става прекалено хубаво да се прекарва време там, скоро съблекалните се превръщат в клуб. В баните се срещат литературният и политическият елит. Александър Пушкин, Лев Толстой и Антон Чехов, които живеят в съседство, обичат да ходят и да се парят в Сандуните.

„Цар баня“

През XIX век Сандуните няколко пъти сменят собствениците си, но с минаване на времето те западат. За баните все още работи добрата им репутация, но те бързо губят популярност – в Москва започват да се появяват по-модерни комплекси.

В края на века Сандуните стават собственост на Вера Фирсанова, дъщеря на един от най-богатите московски бизнесмени Иван Фирсанов. Съпругът ѝ Алексей Ганецки убеждава наследницата да инвестира сериозно в „развалините“ и да направи на тяхно място „дворец за бани, какъвто Москва още не е виждала и няма да види“. От този момент Сандуните заживяват втори живот.

Планът за реконструкцията е грандиозен. Гонецки отива в Турция и Ирландия, за да се учи от чуждия опит. Той наема един от най-добрите виенски архитекти от онова време – Борис Фрайденберг – и донася най-добрите материали за украса на „двореца“: мрамор и гранит от Италия и Норвегия, различни плочки от Швейцария и Англия. Специално за Сандуните те построяват собствена електростанция, едва третата в Москва по това време, а водата се доставя през американски водни филтри.

Новите Сандуни отварят врати отново през 1896 г. и „половин Москва“ идва да види това величие. Определено наистина има какво да се види. Арабски двор, мавританска зала, готическа зала, ирландска и руска парна баня, античен басейн, мазилка и мраморни стълби, статуи и златни стенописи – всичко това може да се конкурира с богатите имения на руските благородници.

След тази реконструкция Сандуните отново се връщат в първа лига. Оперният певец Фьодор Шаляпин, който редовно ходи там, ги нарича „Цар баня“ и е прав –дори великите князе на Романови идват тук, за да си вземат парна баня.

Кой ходи в Сандуновските бани сега

С идването на власт на комунистите Москва почти загубва Сандуните. Целият този шик и блясък не се вписва в новата идеология и е окачествен като враждебно буржоазен. Все пак баните устояват (казват, че са запазени, защото в тях ходят партийни лидери, поради близостта им с Кремъл). Но реконструкция не е извършена в съветско време, поради което интериорът на Сандуните е силно повреден. Реставрацията на историческите бани е предприета едва през 1990-те години, а много интериори са пресъздадени от черно-бели снимки чак през 2000-те. Към днешна дата най-добре е запазен интериорът от най-високата мъжка категория, именно тук се правят екскурзии.

Баните все още работят с разделение на класи, но сега те се наричат ​​първа и висша.

„В първата категория е по-меката и по-влажна парна баня, докато в по-висока категория е по-горещата и по-силната. Винаги има много гости и в двете категории. Има жени, които идват тук от 20 години. В първата категория има социален ден с намаления за пенсионерите. И точно тогава тук идват тези, които познават мястото още от времената, когато са живеели в обществени квартири без бани“, разказва Александра Горячевская, която се къпе в най-висока категория.