7 факта за Московския държавен университет, които трябва да знаете
1. Най-старият университет в Русия
Московският университет е основан през 1755 г. с указ на императрица Елисавета Петровна. Концепцията за образование и проектът на университета са направени от първия руски академик Михаил Ломоносов. Московският държавен университет обаче ще бъде кръстен на него едва през 1940 година.
Думите на Ломоносов „Науката е ясно познание на истината, просвещение на разума“ и до ден днешен украсяват герба на МГУ. (Целият цитат е взет от неговата „Реторика“ и гласи следното: „Науката е ясно познание на истината, просвещение на разум, непорочното увеселение на живота, възхвала на младостта, подпора на старостта, строител на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието украшение, навсякъде верен и безотлъчен спътник“).
Създаването на образователната институция е покровителствано от Иван Шувалов – ученик на Ломоносов и фаворит на Елизасавета. Той представя проекта на императрицата и става първият куратор на университета.
За рожден ден на МГУ се счита 25 януари, известен още като Татянинден. Шувалов избира тази дата, защото съвпада с рождения ден на майка му. В Московския държавен университет има и църква на света Мъченица Татяна.
За титлата най-стар университет в страната Московският университет се бори с университета в Санкт Петербург (историците спорят дали Петербургският е наследник на Академията на науките, основана от Петър I през 1724 г., или по-скоро произлиза от реорганизирания Педагогически университет, основан през 1819 г.).
И все пак химнът на МГУ гласи: „Той е наш! Той е първият! Той е Московски!“.
2. До 1953 г. главната сграда се намира срещу Кремъл
Красная площадь
Първата сграда на МГУ не е съхранена – първоначално университетът се намира в помещение на Земския приказ на Червения площад (днес на това място се намира Историческият музей). Тази сграда не отговаря на нуждите на новата образователна институция и през 1780-те години на за нея е построена нова – на улица „Моховая“, точно срещу Кремъл.
Студентите все още учат в тази най-стара сграда на улица „Моховая“ 11, сега там се намира Институтът за азиатски и африкански изследвания към МГУ.
През 1830 г. за нуждите на университета е закупена още една сграда (построена през 1790 г.) от другата страна на пътя (днес там е разположен Факултетът по журналистика, който се намира на ул. „Моховая“ 9), построена е и църква. По-късно университетът заема цял квартал – сдобива се със собствена печатница, научна библиотека и зоологически музей.
3. Главната сграда – един от станлинските небостъргачи
Строежът на МГУ
Ако преди революцията от 1917 г. образованието в Московския университет е елитарно и само тесен кръг от хора могат да си го позволят, то след революцията е взет курс към демократизация на образованието. Рязко нараства броят на студентите, реорганизират се и органите на студентското самоуправление. В състава на МГУ са включени и Висшите женски курсове, които за първи път приемат студентки, а също и преподаватели учителки. Появяват се нови факултети и области на обучение, а малките сгради в центъра на града вече не отговарят на нуждите на главния университет в страната.
В края на 40-те години на миналия век Сталин планира изграждането на няколко високи сгради в Москва. Първоначално високата сграда на Ленинските (Воробьови или Врабешки) хълмове на завоя на река Москва е планирано да се използва като хотел. Но ръководството на Московския университет така силно умолява да получи тази нова сграда, че Сталин решава да им я предостави. МГУ се оказва най-високата от всички сталински сгради – централният корпус е на 32 етажа, а височината на сградата заедно с кулата е 235 метра.
По същото време, и в същия стил, до основната сграда са построени две сгради за Химическия и Физическия факултет.
4. МГУ има още стотици сгради
Днес Московският държавен университет притежава стотици сгради в цяла Москва и извън нея. Само площта на главния кампус е стотици хектари.
В допълнение към множеството сгради в центъра на града и повече от дузина образователни сгради на Врабешките хълмове, МГУ има още няколко библиотеки, изследователски центрове и лаборатории, собствена печатница, ботаническа градина, няколко музея, лекоатлетическа арена, както и футболни игрища, тенис кортове, и много други.
МГУ има собствена поликлиника, метеорологична обсерватория и свой ядрен център.
5. Университетът има 43 факултета!
Както и повече от 300 катедри и седем филиала в други страни (сред тях са бившите съветски републики и Словения).
Първоначално през 1755 г. университетът има само три факултета – философски, юридически и медицински. През XIX век към тях са добавени катедри по физически, математически и словесни науки. Още след революцията от 1917 г. е извършена реорганизация и се появяват нови факултети с основни дисциплини: химия, биология, механика и математика, физика, история, геология, география, филология и икономика.
През 1952 г. Факултетът по журналистика се отделя от Филологическия факултет, а през 1973 г. Факултетът по почвознание се отделя от Биологическия факултет. Появяват се още Факултет по психология, Факултет по изчислителна математика и кибернетика и Институт по азиатски и африкански изследвания.
През 1980-90-те години отделни факултети са отделени за такива науки като социология, чужди езици, регионални изследвания, материалознание, фундаментална медицина, публична администрация и военно обучение. Сега в МГУ се изучават още биоинженерство, световна политика, публична администрация, бизнес, телевизия, хуманитарен мениджмънт и много други.
В допълнение МГУ разполага с център за обучение на гимназисти, чийто приоритет е подготовката за прием в университета.
6. Вече 30 години се управлява от академик Виктор Садовничи
От 1992 г. Виктор Садовничи е несменяем ректор на университета. Самият той завършва Механико-математическия факултет през 1963 г. (поради което студентите от други факултети често ревнуват и им се струва, че Садовничи обича „Мехмат“ малко повече от другите и му обръща специално внимание).
По стара традиция всяка година на рождения ден на МГУ ректорът гощава студентите с медовина.
Садовничи е и ръководител на Руския съюз на ректорите и е почетен професор в много чуждестранни университети от САЩ до Япония. Има голям брой държавни награди и отличия. Освен това в негова чест е кръстен астероид (Sadovnichij), както и сорт от храстовидни божури (Академик Садовничи).
7. Възпитаници на МГУ получават 11 Нобелови награди
Днес около 40 000 студенти учат в Московския държавен университет (почти 4000 от тях са чуждестранни студенти от 80 държави). Просто не е възможно да се изчисли общият брой на завършилите университета за всичките години на неговото съществуване. Само в Russia Beyond има около дузина учили там (предимно от Факултета по журналистика).
Завършилите МГУ стават известни политици, бизнесмени, спортисти, писатели и журналисти – и разбира се видни учени. Те получават различни значими награди, а 11 възпитаници са носители на Нобелова награда в различни направления:
- Николай Семьонов е физик и химик. ПолучаваНобеловата награда по химия през 1956 г. за работата си по механизма на химичната трансформация.
- Павел Черенков, Игор Тамм и Иля Франк получават Нобелова награда за физика през 1958 г. за откритието на специфично синьо излъчване при преминаване на бързи заредени частици през прозрачни течности, наречено по-късно ефект на Черенков
- Лев Ландау получава нобеловата награда за физика през 1962 г. за теорията за свръхфлуидността на течния хелий
- Александър Прохоров получава Нобеловата награда за физика през 1964 година, един от основоположниците на съвременното направление във физиката – квантова електроника.
- акад. Пьотър Капица получава Нобеловата награда за физика през 1978 г.
- Виталий Гинзбург и Алексей Абрикосов получават Нобеловата награда за физика през 2003 г.
Източник: