В света има професии, които се свързват с високи морални качества, сложност и известен интелектуален елитаризъм. Сред тях без съмнение са дипломатите. Звание, което съществува от дълбока древност и до днес не е загубило значението си, а става още по-важно и значимо.
Указът за официалното утвърждаване на Деня на дипломатическия работник в Русия е подписан от Президента на 31 октомври 2002 г. Датата на честването – 10 февруари, е свързана с руската история. През XVI век на трона е владелят на цяла Русия Иван Грозни. При него е създаден „Посольский приказ“ – това е името на първата служба в историята на страната, която се занимава с външните работи. В документите от онези години до името на ведомството стои 10 февруари. Тъй като документооборотът тогава е бил много слабо развит, по-ранна дата не е намерена. Първите дипломатически служители се появяват в Русия много преди Иван IV. Със сигурност се знае, че от 838 г. княжеските посланици имат свое представителство в Константинопол, столицата на Византийската империя. И през цялата последваща история дипломатическите функции се изпълняват от представители на знатни семейства.
Традиции на праздника
Величественият готически небостъргач на площад „Смоленско-Сенная“, 32/34 ежегодно на 10 февруари се превръща в център на честването на Деня на дипломатическия работник. В него дипломатите се преместват през втората половина на XX век и до днес там е Централното управление на Министерството на външните работи.
Задължителна традиция е поднасянето на цветя на паметни плочи. Свои мероприятия провеждат Дипломатическите мисии, консулствата и посолствата на Русия в чужбина.
Известни руски дипломати
Александър Сергеевич Грибоедов 4(15).1.1795, Москва – 30.1(11.2).1829, Техеран е дворянин, дипломат, драматург, поет, композитор и пианист. Един от най-образованите хора на своето време, Грибоедов владее френски, английски, немски, италиански, гръцки, латински, по-късно научава арабски, персийски и турски. Автор на пиесата „Горе от ума“ , която е източник на много крилати фрази:
- Щастливите хора не следят времето (Счастливые часов не наблюдают).
- Да служа бих се радвал, Да прислужвам е противно. (Служить бы рад, Прислуживаться тошно).
- Домовете са нови, но предразсъдъците са стари. (Дома новы, но предрассудки стары.)
- На глупости не съм читател, а още по-малко на образцови. (Я глупостей не чтец, А пуще образцовых.)
- Къде е по-добре? Там където нас ни няма. (Где ж лучше? Где нас нет.)
Назначен е за пълномощен министър-резидент (пълномощен посланик) в Иран. Като посланик провежда твърда политика. Опасявайки се от засилване на руското влияние в региона, агенти на английската дипломация (русофобската групировка на Уилък и Макнийл) и техерански духовни кръгове (муджшехидът Месих, улемите и Алаяр хан), недоволни от мира с Русия, насъскват тълпата срещу руската мисия. На 30.01(11.02).1829 г. тълпа фанатици нападат руското посолство в Техеран и след отчаяна схватка избиват всички, включително Грибоедов, който се защитава мъжествено, но е убит зверски. Литературният му архив е загубен. Тялото му е пренесено в Тифлис (Тбилиси) и погребано в планината Мтацминда в манастира „Св. Давид”, където писателят още приживе изказвал желанието си да бъде погребан.
Фьодор Иванович Тютчев, руски поет, преводач, мислител, философ, публицист, дипломат, общественик е роден на 05.12.(23.12)1803 г., обичащ „гроза в начале мая“. През 1821 г. завършва словесния факултет на Московския университет, започва да служи в Министерството на външните работи и прекарва повече от две десетилетия в чужбина, на дипломатическа работа в Германия и Италия.
Живял дълги години в Мюнхен, пътувал много по света като дипломат, наблюдавал политическите процеси в света, Тютчев прави едно невероятно изявление, което днес може да прозвучи дори като пророческо. „Западът може да вбие клин между славянските народи!“, казва Тютчев, известен като радетел на славянството.
Когато екс-президентът на Франция Жак Ширак получава Държавна премия на РФ, той цитира стиховете на руския дипломат и поет-романтик Фьодор Тютчев „Умом Россию не понять.“ Самият руски президент Владимир Путин, по време на държавно посещение на френския президент Никола Саркози, цитира същите стихове. Тютчев цитират днес и много чужди политици, политолози и обикновени хора.
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать —
В Россию можно только верить.
В московското метро на линия Бутовская, се намира станция „Улица Горчакова“. Мястото е кръстено на видния дипломат Александър Горчаков (1798 -1883). Ориентира се към дипломатическото поприще и започва кариера през 1817 г. Секретар на руското посолство в Лондон и Рим (1822-1828). Участва в дипломатически мисии в Италия, Австро-Унгария и Германия. Близък сътрудник на император Александър II. В дипломацията залага на руско-германския съюз. Той е съученик на Пушкин в лицея в Царско село, поетът му посвещава няколко стихотворения.
Княз Горчаков осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877–1878) г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. За руската профренска позиция на конгреса той е упрекнат от Московския славянски комитет, че е предал интересите на българите.
Андрей Громико – виден съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР.
От 1939 г. е на дипломатическа работа в Нарком-а по външните работи на СССР, преобразуван в Министерство на външните работи. През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс, гр. Вашингтон, САЩ за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.
Негов девиз е фразата „По-добре десет години преговори, отколкото един ден война“. Участва в подготовката на трите срещи на антихитлеристката коалиция, често използва правото на вето и играе важна роля в разрешаването на Карибската криза.
Евгений Примаков – известният държавник от най-новата история няколко години оглавява Министерството на външните работи на Русия. Смята се, че именно благодарение на неговите разработки впоследствие възниква международната организация БРИКС.
Евгений Максимович Примаков е една от най-ярките фигури в руския политически живот. Той оглавява външното разузнаване малко преди разпадането на СССР, модернизира го и връща на елитната спецслужба предишната мощ. Като министър на външните работи поставя основите на дипломацията в съвременна Русия. Той е човекът, осъществил тайните секретни мисии в Близкия Изток.
Източници:
https://www.kp.ru/family/prazdniki/den-diplomaticheskogo-rabotnika/