…В петък на 25 ноември (7 декември) през нощта войските, които бяха разположени край Плевен научиха, че Осман Паша се готви да излезе и от своя страна направиха всичко, за да го посрещнат. . . Накрая стана известно, че турците са тръгнали и че е настъпила последната решителна минута. . . Изведнъж почти едновременно се чу грохотът на тридесет или четиридесет оръдия, след което последва силен залп. Битката започна. Тя се водеше по посока на моста над Вит, на пътя за София. Страшно и величествено зрелище представляваше полесражението. В продължение на 4 часа продължаваше оловната буря, 100 оръдия изпращаха огън и дим.
Последният бой при Плевен
През цялото време ние очаквахме всеки момент, че тази или онази страна ще извърши решителен натиск. Към дванадесет часа огънят започна да отслабва от едната и другата страна като по взаимно съгласие. След това той бе прекратен съвсем. Димът се разсея във въздуха и зацарува тишина. Мина не повече от половин час от прекратяването на огъня и извднъж по пътя, заобикалящ скалите оттатък моста, се развя бял флаг. Плевен падна. Осман паша се готвеше да се предаде.
Продължителен гръмогласен вик се разнесе сред нашите войски, когато се появи бялото знаме и беше разбрано неговото значение. . . Генерал Скобелев и двама – трима други офицери спряха недалеч от моста и замахаха с бели кърпи.На този сигнал турците отговориха като размахаха голямо парче бял плат. Напред излязоха двама конници като всеки от тях държеше в ръката си бяло знаме, преминаха по моста и се приближиха към офицерите, начело с генерал Скобелев. Те съобщиха, че е тръгнал и самият Осман паша и след това двамата конници препуснаха назад.
– Самият Осман иде! – възкликнаха всички с учудване. Действително, такова нещо не бяха очаквали.
. . . Генералите Ганецки, Струков и няколко други офицери се насочихакъм малката къщичка на пътя, където лежеше раненият Осман. Разговорът с него продължи не повече от пет минути. Капитулацията беше пълна. Осман паша незабавно се съгласи, тъй като нямаше друг избор. За да извърши пробива, той изостави всичките си позиции, които толкова дълго и упорито държеше и съсредоточи армията си край Вит. Напускайки тези позиции, той ги губеше завинаги, тъй като нашите войски ги заемаха вднага. Той се спусна в долината, но на обкръжаващите я височини стояха войските ни от три страни. Позицията му приличаше на позицияята на Наполеон III при Седан.
След няколко минути пристигна великият княз Николай Николаевич с щаба си и направи преглед на войските. Изведнъж се чуха викове: „Осман”. Великият княз се приближи към каретата и няколко секунди двамата главнокомандващи се гледаха очи в очи, без да проронят нито дума. След това великият княз протегна ръка и като стисна здраво ръката на Осман паша каза:
– Поздравявам Ви за отбраната на Плевен. Това е едно от големите военни събития в историята.
Осман паша тъжно се усмихна, с мъка се изправи, въпреки раната си, каза нещо и отново седна. Руските офицери няколко пъти извикаха „Браво”, „Браво” и всички отдадоха почтително чест. Пристигналият княз Карол също се приближи, повтори почти всяка дума на великия княз и по същия начин му стисна ръката.Осман паша отново се изправи и се поклони, но този път навъсен и мълчалив. . .
Румънските войски атакуват редут при с. Гривица, художник Хенрих Дембицки
На 2 (14) декември жителите на гр. Плевен бяха ощастливени за втори път, тъй като ги посети Императорът. Те посрещнаха Негово императорско величие с хоругви и кръстове, децата пееха химни, народът постилаше пътя на Императора с чемширови клонки. Делегация от жени приветства Императора с развълнувана реч на руски. . .
По пладне на 3 (15) декември Императорът пристигна на редута, който защищаваше подстъпа към Плевен по гравишкия път. Той беше съпровождан от свитата си и чуждестранни представители. Приближавайки се към Великия княз Николай, Императорът замахна с фуражката си и извика „Ура!” по най-сърдечен начин. Великият княз се приближи и отдаде чест. Негово величество го целуна и му окачи на шията орден “Св. Георги”. След това той връчи този орден и на генералите Тотлебен, Имеретински, Непокойчицки и Левицки. Той връчи също на румънския крал Карол орден „Св. Андрей Първозвани”. Беше отслужен молебен, а след това всички, яздейки, се отправиха към Плевен, преминавайки по многолюдните улици.
В малка къщичка, обкръжена с висок каменен зид, беше приготвена закуска, след която настъпи тишина. Осман паша беше въведен в двора през портата от един казак-офицер и един офицер от собствената му свита. Когато го водиха край групата от щабни офицери, всеки от тях му отдаваше чест и възкликваше: „Браво, Осман!”.
След това той беше заведен в стаята, в която се намираше Императорът, който му стисна ръката и му каза, че поради неговата храбра отбрана, той е заповядал да му се върне сабята, която може да носи. След това Осман беше изведен и качен в каретата всред продължителни одобрения на руските офицери от щаба, на които той отговаряше с усмивки и поклони. . .
Картината „Пленные” („Дорога от Плевны”), В. Верешчагин
Макгахан, – В: Герои и деятели войны, СпБ. 1879, с. 60-80
Източник:
Репортажи за освободителната война 1877 – 1878