В центъра на Санкт-Петербург, на крайбрежната улица на река Фонтанка се издига необикновена сграда – това е знаменитият Толстоевски дом.
Знаменит по няколко причини – първо, тази красива сграда като част от центъра на града е обявена от ЮНЕСКО за Световно културно наследство, второ, през стогодишната й история тя е обитавана от едни от най- интересните хора на Русия – аристократи, художници, музиканти, артисти; и трето – построена е по поръчка на героя от „Орлово гнездо” – граф Михаил Павлович Толстой, чието име носи и до днес.
Михаил Толстой е роден е на 27 май 1845 г. в семейството на потомствен дворянин, граф от рода Толстой. Посвещава се на военното поприще. Завършва Пажеския корпус. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик с назначение в лейбгвардейския Хусарски полк (1865). Преминава през всички строеви длъжности в полка: флигел-адютант (1868), командир на ескадрон, дивизион и полк (1870 – 1875). Повишен е във военно звание полковник от 1875 г.
Воронцовският дворец, където се е разполагал Пажеският корпус
Граф Толстой е далечен роднина на световноизвестния Лев Николаевич, но в българската история той остава като руски полковник от Освободителната война, прославил името си на Шипка през 1877 година.
Назначен е за командир на 3-та бригада на Българското опълчение, в хода на действията – на 1-ва бригада. Отличава се в боевете при Никопол и в битката при Стара Загора.
Полковник Михаил Толстой е сред най-забележителните герои при отбраната на Шипченския проход (21 – 26 август 1877). Назначен е на най-опасната и предна отбранителна линия: връх „Свети Никола” – „Орлово гнездо”.
През първия ден от боевете той умело командва и разпределя малочислените сили на защитниците, които успяват да отблъснат непрестанните атаки на противника. Полковник Толстой допринася както за успешния изход на сраженията през първия ден, така и за спасяването на прохода през третия, решаващ ден от лятната Шипченска епопея. Когато турците овладяват Волинската височина и се устремяват към Централната батарея, той поверява командването на позицията на своя заместник и отива на помощ на опасното място. С организирана контраатака Толстой и Липински спират неприятеля до пристигането на подкрепленията на ген. Радецки.
Военният журналист Василий Иванович Немирович-Данченко в книгата си „Годината на войната. Дневникът на руския кореспондент“ пише за тези събития:
« Минавайки покрай войсковите части, участвали в боевете, генерал Радецки им благодари. Тук куршумите досадно свистяха в ушите – далечните или летящите високо жално стенеха, близките прорязваха въздуха… Зад варовиковата площадка са ложементите и батaрeите на „Св. Никола“. Тук за първи път видях един от смелите защитници на този връх, граф Толстой, на когото много дължим за 9 и 11 (ст.ст.) август. Това е висок и строен воин. Красивото му лице, загоряло и опушено от барутен дим, надничаше весело в здрача на нощта. В този действащ офицер беше трудно да се разпознае петербургския джентълмен.
…Той замина за Търново да почива два дни, след прекараните повече от дванадесет дни непрекъснати сражения. Бил настанен заедно с войниците и отначало като тях се хранел само със сухари. Когато представител на Червения кръст му предложил коняк и различни консерви, Толстой отказал, като го помолил да ги даде на ранените. Взел само едно одеяло, защото през нощта на Шипка било много студено и той, освен мундира, скъсан в ръкопашните схватки през първите три дни, нищо друго нямал.»
През октомври Българското опълчение е реорганизирано на основата на нова структура. 5-та, 6-та, 11-та и 12-та дружини са обединени в 3-та бригада, а със заповед от 12 октомври за неин командир отново е назначен граф М.П. Толстой.
Като командир на щурмовия отряд на колоната на ген. Скобелев в боевете при Шипка-Шейново, полк. Толстой осъществява решителна атака срещу турския укрепен лагер от запад. В разгара на боя е ранен.
За отличие при отбраната на Шипка полк. Толстой е награден с орден „Св. Георги“ ІV ст. с мечове и лента, а за отличие в боя при Стара Загора получава наградата Златно оръжие с надпис “За храброст”. За щурма при Шипка-Шейново е представен за награждаване в следващ офицерски чин.
През април 1878 г. полковник М.П. Толстой е награден със сребърен медал „В памет на Руско-турската война 1877-1878 г.“ През юли предава командването на 3-та бригада на Българското опълчение и се завръща в Русия.
След войната продължава службата в Руската армия. Командир на 15-и Тверски драгунски полк, командир на бригада във 2-ри кавказки кавалерийски корпус. През 1882 г. излиза в оставка с повишение във военно звание генерал-майор от 1882 г. Заселва се в Тамбовска губерния, където е родовото имение на съпругата му Олга Александровна.
През септември 1902 г. граф Толстой идва в България по повод 25-годишнината от Шипченската епопея и освещаването на Храм-паметника „Рождество Христово“ край село Шипка. Вълнуваща е срещата на ветераните опълченци с техния командир на Шипка.
Михаил Павлович Толстой умира на 18 юли 1913 г. в Лозана, Швейцария.
Източници:
