В главния търговски град на страната – Нижни Новгород – през 1896 г. се е състояло най-мащабното в историята на царска Русия промишлено и художествено изложение. Ето как изглежда то.
Една от главните търговски площадки на Руската империя е Нижегородският панаир. Тук идват търговци от цялата страна, както и огромни кервани от Европа и Азия. Изглежда като град в града и заема голямо пространство на мястото, където се сливат реките Волга и Ока.
В края на 1890-те популярността на панаира започва леко да спада, затова с висш указ е решено да се организира мащабно мероприятие, което да привлече нови инвестиции. Именно на базата на Нижегородския панаир през 1896 г. организират XVI-та Всеруско промишлено и художествено изложение.
Това е най-голямото по мащаби изложение за цялата история на Руската империя и е финансирано лично от император Николай II две години преди да седне на трона.
Изложението трае от края на май до октомври 1896 година. На площ от 84 хектара са построени над сто сгради и павилиони, сред които: павилион за минно дело, на военноморските сили, фабриките, градинарството, изкуството, занаятите, спиртните напитки… това е само началото на списъка.
Общият архитектурен план на изложението е измислен от Александър Померанцев. Той конструира и няколко здания, включително Императорския павилион под формата на дървен терем.
Специално за изложението на територията на павилиона е пуснат трамвай – един от първите в цялата Империя.
Едно от главните открития на изложението са първите представени пред публика стоманени мрежести конструкции на инженер Владимир Шухов – първата в света хиперболоидна конструкция „кулата на Шухов“.
Шухов също така представя и първите в света стоманени мрежести сводове – те са построени на отделен павилион – ротондата на Шухов.
Много компании имат собствени павилиони, включително и знаменитите търговци братя Елисееви, които имат свои параходи и вземат участие в създаването на първата в Русия акционерна търговска банка, а по-късно откриват разкошни фирмени магазини в Москва и Санкт Петербург (последният работи и до днес!).
Свой павилион, напомнящ на хански дворец в Баку, има и дружеството за нефтено производство на братя Нобел. Да, същите онези Нобел – те имат преуспяващ петролен бизнес в Баку (към онзи момент част от Руската империя, а днес – от Азербайджан), както и складове в различни градове по Волга.
На панаира има и отделен Средноазиатски отдел в памет на това, че Нижегородският панаир винаги е бил основна търговска площадка за страните от Изтока. На изложението прокарват електричество и водопровод, като дори правят фонтан.
Невероятни технически нововъведения са представени и в машинния павилион.
Най-ярко събитие на панаира е представянето на първия руски сериен автомобил, разработен съвместно от заводите на Яковлев и фабриката на Фрезе.
Разбира се, на изложението присъства и самият император със семейството си – разглеждат павилионите в течение на три дни. За августейшите гости са устроени и всевъзможни развлечения, като например пускане на въздушен балон.
На изложението като цяло има най-обширна културна и развлекателна програма – свири музика, работи театър, има дори цирк.
Специално за изложението е поставена операта на Михаил Глинка „Животът на царя“, в която пее известният Фьодор Шаляпин.
„Продуцент“ на художествения павилион е крупният предприемач, меценат и любител на изкуствата Сава Мамонтов, който кани много художници. Огромното пано „Принцеса Мечта“ (което предизвиква скандал сред публиката) е нарисувано специално за изложението от Михаил Врубел.
По най-скромни сметки изложението е посетено от около милион души, а за разглеждането на всички павилиони е била необходима поне седмица.
След края на изложението полиграфската фирма „Шерер, Набгольц и Кº“ издава цял албум с фотографии на Максим Дмитриев.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/history/338253-panair-nizhni-novgorod-1896