Най-популярният марш в света безспорно е „Прощание славянки“! Мнозина още мислят, че той е създаден за руската армия и е посветен на руската жена, но не е така.
На 5 октомври 1912 година започва Балканската война ,в която българската армия мобилизира над 600 000 български мъже, които се бият на различни фронтове и жънат победи над Турция!
Това е българската „отечествена“ война!
Тя предизвиква бурни реакции в целия свят и особено в Русия, където се записват стотици доброволци.
Роднини на воините от 122-ри Тамбовски пехотен (мускетарски) полк , стражаващ се в Руско-турската война, също заминават доброволци за България.
Никому неизвестният щабен тръбач от VII Тамбовски кавалерийско полк, 28-годишният Василий Агапкин, е въодушевен от победите на българската армия над армията на турската империя и той замисля да създаде свой марш.
За него няма нищо по-тъжно от раздялата на българските воини с техните майки, сестри, жени, любими… И той създава марша „Прощание славянки“!
За първи път маршът е изпълнен в град Тамбов по време на строеви преглед през 1912 година.
Само за месеци той набира огромна популярност със своята мелодичност, напевност, темброво-динамичен контраст и плавност.
През 1915 година е издадена и първата грамофонна плоча с този марш. След това плочите се разграбват като топли пирожки, а маршът придобива световна известност!
Първоначално маршът се изпълнява само като мелодия, без думи. Текстът (или по-точно текстовете) са написани по-късно. Нещо повече – по време на Първата световна война, на Октомврийската революция от 1917 година и Гражданската война, маршът се ползва с огромна популярност и сред белите и сред червените. Под името „Сибирски марш“ се изпълнява в частите на адмирал Колчак!
Днес този марш се счита за шедьовър в световната музикална култура и нещо като музикална визитна картичка на Русия.
Маршът е обявен за официален химн на Тамбовска област.
Всяка година там се провежда международен фестивал на духовите оркестри, посветен на този марш!
На фестивала през 2012 година в град Перм, Владимир Шишкин – внук на Василий Агапкин, изпраща до организаторите писмо от неговата майка – Аза Свредлова (Агапкина), в което се казва: „Много сме радостни, че този фестивал започна и завърши с марша, който дядо ми е написал още през 1912 г. за ознаменуване на Балканската война“!
Всички паради в Русия, в т.ч. и най-важният: този на Червения площад на 9-ти май, започват с „Прощание славянки“!
Под неговите звуци заминават международните влакове от Москва и кораби по Волга.
На въпроса: защо този марш е така обичан по света, един капелмайстор отговаря така: „В него има някаква магнетичност, каквато има в усмивката на Мона Лиза!“
А какво става с Василий Агапкин?
На 7 ноември 1941 година на Червения площад се провежда историческият военен парад, от който войските директно заминават за фронта.
Василий Агапкин ръководи специален оркестър, но маршът „Прощание славянки“ така и не се изпълнява.
Всички сме гледали и помним вълнуващия момент от историческия Парад на победата на 24 юни 1945г, когато хитлеристките знамена бяха захвърлени под мавзолея, под режещите звуци на барабанен оркестър, чийто ръководител е полк. В.Агапкин!
Но и на този парад маршът не се изпълнява. Става ясно че има някаква забрана „отгоре“.
През 1957 година излиза известният филм „Летят жерави“.
Съзнателно или не авторите му са озвучили определени кадри с „Прощание славянки“. И така забраната пада и маршът заживява своя втори живот.
През 1951 година, по слуха на Василий Агапкин, е настроена мелодиката на Спаската кула на Кремъл.
Василий Агапкин умира през 1964 и е погребан във Ваганковото гробище в Москва.
Всеки, който е добре запознат с консервативните руски традиции знае, че това е огромно признание, като се има предвид, че там са погребани най-известните руски синове и дъщери: Владимир Висоцки, Сергей Есенин, Булат Окуджава…
На паметника на Василий Агапкин са изсечени нотите от първите тактове на „Прощание славянки“!
Всъщност, защо разказвам всичко това? Защото, уважаеми сънародници, безспорен факт е, че най-известният марш в света е написан за България!
Той възпява българската жена, славянката, която изпрати по фронтовете на Балканската война над 600 хиляди свои синове.
„Славянката“ – това са нашите баби и прабаби!
Маршът възпява подвига на тези 48 000 истински българи, които загинаха във войната. В тази война е участвал и моят дядо Стефан!
Тогава възниква страшният въпрос: защо никой у нас не се сеща за това?
През 2012 година отбелязахме 100-годишнината от Балканската война!
Да сте чули нещо за този марш?
Колко и кои са музикалните произведения, посветени на Балканската война, която е не само военна победа, но и победа на освободения български дух?
Защо никой досега не е посетил и не се е поклонил на гроба на Василий Агапкин в Москва?
Би трябвало отдавна съответните институции да проявят инициатива.
Нищо подобно! Мълчание и тишина!
Преди един век един неизвестен руски тръбач от стотици километри разбра, удиви се и се поклони на подвига на „братята българи“ и ги възпя в марш-легенда!
Ние, както винаги се ослушваме и отново чакаме някой от Брюксел да ни каже какво да правим.
Отбелязваме „традиционния“ български празник Хелоуин, пеем „традиционната“ българска песен „Jingle Bells” и внимаваме да не засегнем някого!
О, неразумний юроде! Поради что се срамиш от победите и възпяването на българските воини и жени?
Защо не припознаеш „Прощание славянки“ като свой марш?
Автор: Иван Велчев
Източник: https://www.lentata.com/page_10948.html