В столицата на България на 15 юли, на шестия ден от народните протести срещу правителството на страната, имаше сблъсъци между полицията и демонстрантите. Според полицията инцидентите са били организирани от провокатори.
Гражданите на България решиха да изразят несъгласието си с действията на прокуратурата, която по-рано нахлу в сградата на администрацията на президента Румен Радев и задържа двама нейни служители, секретаря на президента по правни въпроси и борба с корупцията Пламен Узунов и съветника на президента по отбраната и сигурността Илия Милушев, които са заподозрени в злоупотреби със служебно положение.
За истинските причини за недоволството на гражданите на България разказва за ИА REGNUM председателят на българската обществена организация „Русофили” Николай Малинов.
Моля, обяснете повода за последните вълнения в България.
Поводът (но не причината) беше нахлуването на прокуратурата в сградата на президентската администрация. Според българската конституция президентът е с имунитет. Хората, след като видяха, че маскирани лица с пистолети могат да влязат в офиса на президента, да претърсват и да се заяждат за неща, които не могат да бъдат наречени незаконни, просто загубиха търпение.
Всичко започна през септември миналата година със скандала с нашата неправителствена организация „Русофили” (Малинов беше задържан от българската прокуратура по подозрение в шпионаж в полза на Русия – ИА REGNUM). След това натискът на властите бавно се прехвърли към големи български бизнесмени, някои от които правят бизнес с Русия. Когато всичко това завърши с безумното нахлуване на прокуратурата в президентската администрация, хората разбраха, че никой не може да се чувства свободен и спокоен в привидно демократичната ни страна. Това беше поводът.
Може ли нахлуването в българската президентска администрация да се разглежда като конфликт между президента и премиера?
В момента наистина има конфликт между политическите сили, в случая, между президентската администрация и кабинета на министрите. Между тях често възникват различни спорове, но това не отменя факта, че нахлуването в сградата на администрацията на Президента на България беше абсолютно неприемливо.
Разказахте за повода за последните улични протести в България, но каква според вас е истинската им причина?
Бих потърсил причината в тридесетгодишния период на преход към така наречената демокрация. Чисто материалната, техническата и прагматичната фаза на този преход приключи – 75% от износа на България вече е за Европа, има определено стабилизиране на макроикономическите показатели. Но когато хората преди 30 години искаха да променят обществения строй, те не искаха просто да унищожат комунистическо-социалистическата система на Варшавския договор и СИВ, а да получат демокрация и свобода. Тридесет години по-късно се оказа, че я няма тази свобода.
Бих потърсил дълбочината на народното възмущение именно в беззаконието на прокуратурата, което се наблюдава не само в България. Ако президентът и премиерът се избират на преки избори, то 20-30 души избират прокурора. И когато тези хора имат повече власт от всички останали и правят каквото си искат, издават „присъди”, без да чакат решение на българския съд, това, разбира се, плаши. Излиза, че демокрация няма.
Виждаме, че в други страни на Балканите, например в Черна гора или Сърбия, също има протести на населението. Виждате ли връзка между процесите в българското, сръбското или черногорското общество, които биха могли да доведат до такива синхронни народни вълнения?
Към България, Сърбия и Черна гора бих добавил още Турция, Израел… Цялата тази линия на напрежение според мен е свързана с линията на „южния път на славяните”. Всеки път, когато започва културен и търговски (в случая газов) обмен по тази линия, има сили, за които това е неизгодно. Така че според мен може да се свържат пряко всички тези народни вълнения с разширяването на идеята за многополюсен свят, с желанието на държавите да определят собствената си съдба и с нежеланието на икономическите конкуренти на Русия да позволят засилването на този обмен. Като цяло лидерите на тези страни в известна степен вече започнаха еманципация по отношение на Запада и затова се превърнаха в нежелани фигури. Те трябва да бъдат сменени и на тяхно място да се поставят правилните хора.
Възможно ли е поведението на определени структури на властта в България, ако не пряко, то косвено, да е свързано с реализацията на проекта „Балкански поток”?
Вярвам, че тяхното поведение е пряко свързано с „Балкански поток”. Лидерите на Израел, Турция, България, Сърбия проявяват известна независимост в отношенията си със Запада. С всичките грешки, с всичките недостатъци на тяхната политика като цяло, те започват да преследват икономическите интереси на своите държави. Оказва се, че всички икономически потоци заобикалят тези страни, а те трябва по някакъв начин да стабилизират бюджета си. От една страна казваме, че не се живее само с хляб. Говорим за култури и цивилизации с хиляди години опит в намирането на хармония между духовното и прагматичното. Но не бива да се подценява ролята на прагматичния компонент, който е еднакво важен както за изброените страни, така и за Запада. Затова Западът също защитава своите интереси в тези страни.
Как виждате бъдещето на протестите в България – ще отмрат или протестиращите все пак ще успеят да постигнат удовлетворяване на исканията им?
Струва ми се, че те ще успеят да постигнат нещо, поне частично. Обществото се нуждае от дълбока промяна след тридесетгодишния преходен период към „демокрация“. Виждаме как Русия се справи с тези задачи и затова се надяваме, че в изброените страни тези процеси в крайна сметка ще доведат до защита на интересите на техните традиционни култури и национални икономики.
Що се отнася до България, струва ми се, че страната, за да излезе от съществуващото положение, трябва да върви към свикване на Велико народно събрание. Това е парламентът, който може да промени конституцията. Съответните промени в конституцията могат да намалят нивото на напрежение и да изгладят противоречията, натрупани през последните 30 години. В противен случай всеки следващ повод, хвърлен в публичното пространство, може да взриви обществото.
Автор:Татьяна Стоянович