Има периоди в човешката история, които разтърсват и преобръщат Живота. Най-често това са били войните… В навечерието на честването сме на Деня на победата, Деня на Европа – 9 май.
За милиони хора това е ново начало. Начало на надежда, преоценки и мечти.
Дори и по време на военните действия, когато са загивали хора, Човешкият дух е търсил красивото, вдъхновяващото и Надеждата. Толкова талантливи хора насред разрушенията и смъртта са намирали вдъхновение да творят, да създават музика, поезия и проза. Това остава следа и е като „будната съвест“ за поколенията …
Синий платочек… Песен, която за милиони хора е вдъхновение и буди умиление, спомени, и разбира се, гордост.
Автор на музиката е полякът Ежи Петерсбурски. През 1940 г. групата изпълнява новия му валс. Присъстващият на концерта поет и драматург Яков Галицки се впечатлява от изпълнението и записва в своя бележник няколко куплета текст към валса. През 1942 г. на Волховския фронт при Ленинград военният кореспондент лейтенант Михаил Максимов написва изцяло нов текст.
До наши дни песента е популярна с текста на Михаил Максимов. И тук много от вас ще си зададат въпроса защо това да е важно за нас?
Защото България е свързана по специален и интересен начин с талантливия Михаил Максимов. Неговата дъщеря и наследница живее в България… Елена Петрова…
Разговорът ми с нея беше изумителен. Тя е като вселена, която искаш да изследваш и опознаваш все повече и повече. Ето и част от разговора ми с нея:
– Елена, какво те доведе в България?
– Любовта и младостта! Сега мисля, че бях много млада, на 18, не познавах живота, фантазьорка. В училище изучавахме Тургенев. Любимият ми герой беше Инсаров от романа „В навечерието“. А аз бях Елена – юношеска фантазия, но после животът нанесе своите поправки /усмихва се/. Също така бях привлечена от българския език, по това време не знаех нищо за Кирил и Методий. После се омъжих и дойдох тук.
– Как се чувстваш в България?
– Живея тук почти 60 години, това е моят дом. Децата ми са отгледани тук. Изключително красива страна. Съжалявам, че не можах да видя всичките ѝ фантастични места – планини, езера, върхове, водопади, манастири. Сега, благодарение на Интернет, периодически посещавам някои от тях. По едно време се увлякох тук от земеделие, имах възможност почти 10 години да контактувам с жителите от квартал Требич, и ми направи впечатление, че са изключително мъдри и симпатични хора, искрени и дружелюбни – може би, такива са и в други страни – не зная.
– Ти си дъщеря и наследница на Михаил Максимов. В Русия и за руснаците твоят баща е много специален, защото е автор на текста на песента „СИНИЙ ПЛАТОЧЕК“. Какъв човек беше твоят баща?
– Той беше всестранно надарен. Когато бях малка, той ми рисуваше и пишеше детски стихове в моя детски албум. В архива ми има неговото писмо от фронта, в което той ме съветва да продължа да пиша стихчета (вероятно, аз тогава нещо му изпратих). Той споделяше с хората около него, че пише стихове от шестгодишна възраст и всички го хвалеха, казваха, че ще стане писател. Вероятно е пишел стихове и преди войната, но никога нищо не публикуваше. На фронта написа много стихове, епиграми, басни, пишеше стихове и за децата. Особено са интересни басните. Една от тях напълно подхожда и за нашето време. Освен „Синий платочек“, написа в разгара на войната и друга песен, която над 70 години е била по разни архиви, и чак сега, през 2019 година, беше за пръв път изпълнена на концерт в Москва. След войната продължаваше да пише песни за Ленинградската естрада, но за съжаление аз нямах възможност да ги открия.
Той много обичаше театър, познаваше лично някои артисти, постоянно ходеше на концерти във филхармония и в Кировски (сега Мариински) театър. Беше невероятно музикален – можеше само от едно прослушване веднага да възпроизведе произведение на роял – природна техника, памет и слух.
След войната се върна към своята професия – в сферата на общественото хранене, никога и на никого не разказваше, че е автор на „Синий платочек“, беше много скромен. Аз досега поддържам отношения с неговата бивша студентка, сега професор в Петербург.
– Имаш невероятни спомени…
– Да, от години се занимавам да издирвам архиви и всякаква информация, свързани с дейността на баща ми. Както и хора, с които той е общувал. Събрала съм интересни неща, свързани с дейността му и най-вече всичко, което е писал.
– А песента „Синий платочек“?
– Песен за военните години и за войната. А във време на война такъв вид песни са били просто необходими за поддържане на бойния дух на воюващите войници на фронта. Нашият живот беше белязан от войната. Беше време на изпитания, но и време на израстване на духа. … За песента „Синий платочек“ татко ни написа от фронта: тази песен сега се пее на Сталинградския фронт, и това за него беше много приятно. Текстът, написан от баща ми, е публикуван във фронтовия дивизионен вестник „За Родину!“ и изпълнен на фронтови концерт от Клавдия Шулженко. През ноември 1942 г. из киносалоните на страната започва разпространението на „Концерт фронту“. Участват много артисти, между които и Клавдия Шулженко с песента „Синий платочек“. Също така песента е записана и на грамофонна плоча в началото на 1943 г. и се превръща във войнишки символ на войната срещу Германия.
През годините много различни изпълнители пеят „Синий платочек“. А сега, с развитието на технологията и интернет, песента е достъпна за всички. Тя запазва своето въздействие и като музика, и като текст. И остава като част от културното и историческото наследство на Русия.
– Елена Петрова, благодаря за споделените емоции с мен и с нашите читатели! Пожелавам Ви здраве и все така да пазите духа си буден и жив!
– И аз благодаря!
Интервюто взе Кристина Тенева за novinata.bg