На границата на 19-и и 20-и век, когато социално-политическите процеси текат с голяма скорост, един психоаналитик и философ създава теория, която привидно изглежда не само парадоксална, но дори абсурдна. Но нима човек може да бяга от свободата си, логично ли е това?, би попитал всеки втори човек, който не познава теорията на Ерих Фром
„Бягство от свободата“ коренно променя представите ни за липсата на окови и само задълбоченото тълкуване на това понятие би ни убедило колко прав се оказва Фром.
Блестящото образование на Фром – завършил е няколко университета: Нюйоркския университет, Гьоте университет, Хайделбергския университет, Берлинския психоаналитичен институт, му дават онази задълбочена подготовка, която той ще използва, за да създаде една от най-неразбираемите на първо четене, но и най-актуални теории във философията на съвременния свят.
Става известен с трактовките си на въпроси като какво е „да бъдеш“ и „да имаш“ свобода – какъв е социалният ефект от свободата – все въпроси, които са в основата на проблематиката на съвременния свят.
“Тази книга е изследване върху структурата на характера на съвременния човек и върху проблемите на взаимодействието между психологическите и социологическите фактори. …Сегашното политическо развитие и свързаните с него опасности за най-великите постижения на съвременната култура – индивидуалността и изключителната роля на личността – станаха причина… да се съсредоточа върху една негова страна от съдбовно значение за културата и обществената криза на нашия ден: смисъла на свободата за съвременния човек. …Основната фигура на обществения процес е личността с нейните желания и страхове, страсти и размисли, със склонността й към добро и зло.За да разберем динамиката на психологическите процеси в живота на личноста, трябва да я разглеждаме в контекста на формиращата я култура. …Целта на на настоящата книга е да покаже, че съвременният човек, освободен от оковите на прединдивидуалистичното общество, което му гарантираше сигурност и същевременно го ограничаваше, не е постигнал свобода, в позитивен смисъл, за реализация на личността си, т.е. за изява на собствените си интелектуални, емоционални и чувствени възможности. Въпреки, че му донесе независимост и рационалност, свободата го постави в изолация, която от своя страна стана причина за неговите страхове и безсилие…
…Бягство от свободата е анализ на феномена човешки страх,..Като оставим настрана ядрената, кибернатичната революция се осъществява по-бързо, отколкото мнозина биха могли да предполагат…Сърцето на повечето хора, обаче, се намира още в каменната ера…Ценейки само на думи ученията на великите духовни водачи на човешкия род – Буда, пророците, Сократ, Исус, Мохамед, – човекът е превърнал идеите им в джунгла от предразсъдъци и идолопоклонничество. Как е възможно Човечеството да се избави от самоунищожение при това несъответствие между интелектуално-техническото си надрастване и емоционалната си изостаналост?”
Ерих Фром
Източници:
БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА – Ерих Фром
https://impressio.dir.bg/dusha/paradoksat-byagstvo-ot-svobodata