В съвременния демократичен свят държавите не се делят на малки и големи, „банановите републики“ се отказват от суверенитета си.
Американският заместник държавен секретар Дейвид Хейл в интервю за БНР тези дни коментира основните пунктове в т. нар. Стратегическо партньорство между САЩ и България: недоволството на Вашингтон от строителството на „Турски (Балкански) поток”, „пътна карта” за сътрудничество в отбраната, конституционна реформа в България и отчетността на съдебната власт.
Резонен е въпросът какво би се случило, ако български заместник-министър на външните работи в интервю в Си Ен Ен даде подобни директиви на Конгреса и Сената на САЩ?
А ето, в България една подобна пряка намеса се смята за толкова в реда на нещата, че няма никаква реакция на институционално, политическо или експертно ниво.
Няма отговор на въпросите с кого в парламентарната ни република е съгласувано самото обявяване на Стратегическо партньорство със САЩ?
Преди посещението на Борисов в САЩ нямаше обществена или институционална дискусия с кои държави България трябва да има стратегическо партньорство и не е ли по-резонно да поддържаме равни по ранг, съдържание и взаимна изгода връзки със САЩ, Русия и Китай, които са водещите фактори в новия многополюсен свят?
Къде и с кого е съгласувана 10-годишната стратегическа пътна карта за военната реформа, която предвещава нови огромни разходи за американско оръжие? Та нали България е член на НАТО, заедно с още 28 държави, някои от които също произвеждат оръжие, а не сме във военен съюз само със САЩ.
Много интересно е също как си представят във Вашингтон конституционните реформи у нас – новото аташе по съдебни дела и вътрешен ред да сведе в парламента нови текстове на основния закон и депутатите дружно да ги гласуват!?
А ние си мислехме, че законодателната и съдебната власт са независими по дефиниция – и от вътрешнополитическа, и от външна намеса? България е част от Европейския съюз и е редно такива договорености да се съгласуват със Съюза, в който са все по-силни критичните гласове към политиката на САЩ.
Германският канцлер Ангела Меркел преди ден категорично заяви, че „Северен поток 2” ще се състои, а санкциите на САЩ срещу него са неприемлива намеса във вътрешните работи на европейските държави.
Като част от Европейския съюз имаме задължение да спазваме европейските закони и правни стандарти, които са принципно различни от англосаксонските. Ще влезем ли в колизия с Европа, приемайки писани в Америка конституционни поправки?
Няма ли поне малко останало достойнство у българските управляващи, щом приемат един американски зам.-министър да се явява в ролята на генерал-губернатор, който се опитва да ни управлява чрез… интервюта?
Стратегическото партньорство означава не просто тесни връзки, а преди всичко равнопоставени връзки. Именно затова САЩ не могат да ни налагат какъв газопровод да строим, от кого да купуваме оръжия и енергийни ресурси, как да пишем законите си, как да работят институциите ни, с кои държави да поддържаме връзки.
В съвременния демократичен свят държавите не се делят на малки и големи, освен ако някой доброволно отказва да защити суверенитета си. Така се държат „банановите” републики, но и те напоследък протестират и избират правителства, които се бунтуват срещу позицията да бъдат заден двор на САЩ и на техните военни и търговски компании.
Провокативното поведение, антидипломацията на „дипломата” Хейл е тест за България и българските управляващи.
Дали ще премълчат обидата към нашия суверенитет или ще покажат, че 1300-годишната държава България води диалог, но не се поддава на натиск.
Източник:
http://epicenter.bg/article/Prof–Svetlana-Sharenkova–Test-za-suverennost-/203792/11/0