Иван Атанасович Замбин, роден през 1775 г. във Враца.
Потомък на знатен врачански род, той знае и ползва руски, турски, гръцки и румънски езици. Бил заможен търговец известен със своето вино, коприна и бижутерски ателиета.
От запазената му кореспонденция става ясно, че ратува за общобалканско освободително движение при близката подкрепа на Русия, защото в обединените сили вижда залога за свободата и на неговия народ. Това го сближава със Софроний Врачански, който заради анархията във Врачанска епархия се установил в Крайова, Влашко. Тук се зародила идеята, подкрепена от няколко врачански първенци да се потърси чрез депутация покровителството на руския император над българския народ.
Премествайки се в Букурещ, Софроний среща подкрепата на местния духовен и политически елит и лично на влашкия владетел Константин Ипсиланти. Той заедно с живеещи тук българи сформират т. нар. „Тайно общество“ – първата българска политическа организация, поставила си за цел да търси пътища и средства за освобождаването на поробена България.
Първата акция на “Тайно общество” е от 1804 г. Български първенци от северозападните български земи изпращат Иван Замбин и Атанас Некович(Николаев) от Тетевен на дипломатическа мисия в Петербург. Изборът на делегати е повече от удачен, тъй като двамата са едни от най-просветените личности не само във Враца, а в цяла България, с изявени политически и книжовни интереси и с горещ патриотизъм. Двамата пратеници пристигат в Русия през ноември 1804 г. Иван Замбин и Атанас Некович вече са в Петербург. Първите им опити да ангажират вниманието на руските правителствени среди с тежката участ на сънародниците си се оказват неуспешни, защото нямат задължителните в такива случаи официални пълномощия.
При все, че още в първата си молба те изтъкват, че са пристигнали, изпълнявайки желанието на „нашите роднини и други земляци“, занимаващи се с „бубарство, отглеждане на лозя, скотовъдство, орачество и правенето на сукна“, страдащи заради своята вяра и непоколебимостта си в нея.
Молбата да им се отпуснат средства, с които „един от нас се върне в нашето Отечество … да достави тук тези документи, с помощта на които може да се докаже целта на сегашното ни пребиваване, предаността на нашите съотечественици към Русия и общата полза от нейното покровителство“ е удовлетворена едва през април 1807 г., когато вече се води руско-турската война от 1806-1812 г.
Атанас Некович тръгва към България, но в Букурещ намира част от инициаторите на врачанската депутация и най-вече св. Софроний Врачански. Именно той в послание до руския министър на външните работи потвърждава, че Замбин и Некович „са избрани от всеобщия съвет на нашия род за общонародна полза и толкова трудности понесоха и жертвуваха живота си в опасни случаи, за да намерят средства за спасението на своето отечество“.
Докато Атанас Некович е във Влашко да набави необходимите пълномощни за мисията, Иван Замбин който въпреки мизерства в Петербург следи международната обстановка и противоречията между Великите сили, за да бъдат използвани в интерес на българския народ.
На 18 февруари 1808 г. Замбин получава дългоочакваните „верующо писмо“ и „грамоти за общополезни работи“, съставени с личното му съдействие, а на 26 февруари 1808 г. ги представя на княз Алексей Куракин, министър на вътрешните работи на Русия.
В посланията на Софроний и на Иван Замбин до руските управляващи кръгове се разкрива бедственото положение на българите под османско иго и единствената им морална опора – надеждата, че една победоносна за русите война ще ги постави под руско покровителство. Общославянското единство е най-ефектната инициатива в политическо отношение, която поставя под въпрос продължителността на османското господство на Балканите. Като естествен резултат от общата борба българските политически дейци в Букурещ виждат образуването на една могъща славянска държава посредством присъединяването на балканските области на Османската империя към територията на Русия.
Дипломатическата мисия „Замбин-Некович“ е първият опит да се спечели Русия в полза на българската освободителна кауза. От тогава насетне “българския въпрос” се настанява трайно в руската политика и дипломация.
През октомври 1808 г. след тежко боледуване Иван Замбин умира в Петербург.
Библиография:
- В. Д. Конобеев, Е. М. Шатохина, Из истории политических связей России с руководителями национально-освободительного движения Болгарии в 1806-1812 г.“, Из. на ин. за история, 1968, ХХ.
- Ив. Радев, “Български авантюристи”, ч. 1, изд. “Слово” Велико Търново, 1991.
Гари Делчев Делчев
“Младежка историческа общност” март 2014
Остави коментар