В събота, 5 май, се навършиха 200-години от рождението на Карл Маркс. Знаменитият немски философ и икономист е известен преди всичко като един от основателите на комунистическата идеология, но малцина знаят, че той има огромно влияние и върху съвременното трудово законодателство.
Повечето хора, които имат представа за историята на ХХ век, ще се съгласят с това, че революционните теории на Маркс са имали много сериозни последствия. Неговите идеи са станали основа за многочислени социални експерименти, резултатите на някои от тях са се оказали истински ужасни.
След като теориите му започнали да се асоциират с тоталитаризма, ограничаването на свободите и масовите убийства, не е изненадващо, че фигурата на Маркс продължава да предизвиква ожесточени разногласия.
Но немският философ има и друго, много по-човешко лице, и някои от неговите идеи са променили света към по-добро.
Сега стана очевидно, че Маркс е прогнозирал с точност някои неща: че малка група от много богати хора ще управлява световната икономика; че капиталистическата система е неустойчива и ни плаши до смърт със своите циклични финансови кризи, а индустриализацията е подобрила отношенията между хората.
Наследството на Маркс се усеща в нашия живот, дори в 21-ви век. Какво е предопределил немският философ в своите трудове?
- Той е искал децата да се изпращат на училище, а не на работа
Изглежда това е очевидно за всички нас. Но през 1848 г., когато Карл Маркс, в съавторство с Фридрих Енгелс е написал своя известен „Манифест на Комунистическата партия“, детският труд се смятал за норма. Дори в наши дни, на всяко десето дете му се налага да работи, според статистиката на Международната организация на труда (данни за 2016 г.).
Линда Юех, автор на книгата „Великите икономисти: как техните идеи могат да ни помогнат днес“, отбелязва: „Една от десетте точки на „Манифеста на Комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс е безплатното образование за всички деца в държавните училища и премахването на детския труд във фабриките“.
Маркс и Енгелс не са били първите, които са отстоявали правата на децата, обаче „марксизмът се присъединил към гласове в края на XIX век, когато училищното образование се смятало за задължително и малките деца вече не били допускани да работят в заводите“, казва Юех.
- Той е искал да имаме свободно време и сами да решаваме какво да правим с него
Как ви харесва идеята да не работиш 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата? Какво ще кажете за обедната почивка? Искате ли да получавате пенсия в напреднала възраст? Ако отговорите „да“ на поне един от тези въпроси, кажете благодаря на Карл Маркс. Професор Майк Савидж от Лондонското училище по икономика казва: „Когато сте принудени да работите в продължение на много часове, тогава вие нямате своето време. Вие не разполагате с вашия собствен живот“.
Маркс e писал, че в едно капиталистическо общество много хора заради оцеляването са принудени да продават единственото нещо, което имат – своя труд – в замяна на пари. Според Маркс, често това е било неравностоен обмен, който може да доведе до експлоатация и чувство за откъсване (изолираност): човек може да се чувства така, сякаш е загубил връзка с основните човешки ценности.
Маркс e искал повече за трудещите се хора: искал e да бъдем независими, творчески и преди всичко да станем притежатели на своето лично време.
„По принцип Маркс казва, че работата не трябва да определя целия ни живот. Той имал предвид живота, в който имаме независимост, където сами решаваме как искаме да живеем. Днес това се смята за идеал, към който се стремят повечето хора“, отбелязва Савидж. „Известен цитат на Маркс казва, че ние можем да ловуваме сутрин, да ловим риба следобед, да пасем добитък вечер и да се занимаваме с критика след вечеря. Той твърдо вярвал в свободата, в еманципацията и в необходимостта от борба с откъсването“, допълва ученият.
- Той е искал да получаваме удоволствие от работата
Нашата работа може да се превърне в източник на радост, ако човек може да „види себе си в обектите, които създава“. Работата може да ни даде възможност да бъдем креативни и да покажем най-доброто, на което сме способни: нашите човешки качества, ум или навици.
Ако обаче имате неинтересна работа, която не предизвиква у вас никакви чувства, тогава вие в края на краищата ще се чувствате депресирани и потиснати, а също и отхвърлени. Това не са думите на някой модерен гуру на мотивация от Силиконовата долина, те звучат от устата на човек, живял през XIX век.
В своята по-ранен труд „Икономическо-философски ръкописи“ от 1844 г. Маркс се явява като един от първите мислители, свързващи удовлетворението от работата с благополучието. Той отбелязва, че ако губим толкова много време в работата, трябва и да получаваме някаква радост от нея. Чувството на гордост от своя труд носи удовлетворение от работата, което е необходимо за щастието, смята немският мислител.
Маркс е изследвал по какъв начин капитализмът в преследването на скорост, увеличаване на производството и печалбата е направил работата по-специализирана. И ако вие се занимавате само с нарязването на резба на болтове няколко хиляди пъти на ден, ден след ден … Е, може би не е лесно да получите от това удоволствие.
- Той е искал хората да се стремят към промяна
Ако във вашето общество нещо не върви, ако чувствате несправедливост, тогава вие настоявате за промяна. Но във Великобритания през XIX век, новото капиталистическо общество е могло да се струва на изтощения работник единствен и непоклатим монолит. Карл Маркс обаче вярвал в промените и призовавал другите да вярват в тях. Тази идея е била подета. Организираните протести довели до сериозни социални промени в много страни: въвеждането на закони срещу расовата дискриминация, хомофобията и класовото неравенството. Един от организаторите на марксисткия фестивал в Лондон Луис Нилсън казва: „Нужна е революция, за да променим обществото; ние протестираме, за да подобрим обществото. Именно по този начин обикновените хора постигнаха достъп до здравни услуги и въвеждането на осемчасов работен ден.”
Често наричат Маркс философ, но Нилсън не е съгласен. „Смята се, че той само се е занимавал с това да философства и да измисля различни теории. Но ако погледнете на това, какво е правил в живота си Маркс, ще видите, че той е бил също така и активист: той е основал Първия интернационал, участвал е в кампании в подкрепа на бедните работници, които са стачкували“, – отбелязва той. „Неговият лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ е истински призив към оръжие. Истинското наследство на Маркс се заключава в идеята, в основаването на традицията за борба към по-добро. Тя се основава на теорията на Маркс, дори ако самите протестиращи не се наричат марксисти“, – казва Нилсън.
„Как жените се сдобиха с правото да гласуват? Не защото в парламента изведнъж почувстваха съжаление към тях, а защото жените организираха протести. Как се сдобихме с почивни дни? Като синдикатите започнаха стачки за това. Как се сдобихме с всичко, което подобрява живота на обикновените хора?“ – добавя активистът.
Изглежда, че борбата на Маркс, като локомотив на социалните реформи, наистина е имала успех и това е било признато от британския консервативен политик Куинтин Хог, който през 1943 г. заявява: „Ние трябва да им дадем реформи, иначе те ще ни дадат революция“.
- Той е предупреждавал за сближаването на държавата и големия бизнес … и призовавал за наблюдение на СМИ
Какво мислите за близките връзки на държавата и крупните корпорации? Харесва ли ви, че Google е предоставил на Китай таен достъп до своята услуга? И какво да кажем за това, че Facebook предостави личните данни на потребителите на компания, която създава системи за влияние върху гласоподавателите?
Маркс и Енгел са предсказали това още през XIX век.
Разбира се, те не са използвали социални мрежи, но както отбелязва професорът по криминология в Университета в Буенос Айрес Валерия Уег Вайс, те са първите, които са определили подобни заплахи и са ги анализирали. „Те щателно са изследвали връзките, съществували по това време между правителствата, банките, бизнеса и ключовите играчи на колониалната система“, казва Уег Вайс. Какъв извод са направили? Ако практиката (макар и порочна) е доказвала своята ефективност за бизнеса и за държавата – например, робството като стимул за по-нататъшното развитие на колониите – тогава законът ще я защитава, отбелязва Уег Вайс.
Проницателните възгледи на Маркс за силата на пресата също остават удивително актуални през 21-ви век. „Маркс е осъзнавал важността на пресата, когато става дума за влияние върху общественото мнение. Днес говорим за фалшиви новини, медийни скандали … но Маркс вече е разбирал всичко това“, подчертава Уег Вайс. „Той е изследвал публикуваните по това време статии и стига до извода: че дребните престъпления и криминалните случаи, с участието на бедни хора, са били твърде преувеличавани, а в същото време престъпленията с участие на “ белите якички“ и политическите скандали, напротив, се премълчавали“, казва Уег Вайс.
Пресата също е била ефективен инструмент за разделяне на обществото. „Там се казвало, че ирландците крадат работни места от англичаните, чернокожите се настройвали срещу белите, мъжете срещу жените, имигрантите срещу местните … докато бедните слоеве на населението се борели едни с други, богатите продължавали да водят спокойно своя живот“, – добавя тя.
И още един факт: марксизмът в действителност е изпреварил капитализма. Днес това твърдение може да изглежда странно, но забележете: преди светът да научи за капитализма, той вече бил чувал за марксизма.
Линда Юех твърди, че терминът „капитализъм“ не е бил въведен от Адам Смит, който се смята за баща на модерната икономика, когато е говорил за „невидимата ръка“ на пазара, но за пръв път се е появил през 1854 г. в романа на британския писател Уилям Текери. „Текери използвал думата „капиталист“ в смисъл на „собственик на капитал“, казва Юех. „Така че е възможно, първият човек, който го е използвал в икономически смисъл, да е Карл Маркс, който е описал капитализма в своя труд „Капиталът“ през 1867 г., след което тази дума започнала да се използва като антоним на думата „марксизъм“. Така че, в известен смисъл, марксизмът е изпреварил капитализма“, подчертава тя.
Източник: BBC Русская служба