В интервю, осъществено по скайп в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“, бившият директор на Руският институт за стратегически изследвания Леонид Решетников.
– Изборите за президент на Русия преминаха, Владимир Путин е избран, очаквано, за четвърти мандат. Сега идва времето на политическите анализи, един от тях ще направим сега. Ще започне разговорът ми с ген. – лейтенант Леонид Решетников разбира се от резерва. Доскоро директор на Руския институт за стратегически изследвания към президента на руската федерация. Добре дошли г-н Решетников в ефира на ТВ „Европа“ и „Свободна зона“!
– Добро утро!
– Да започнем с въпроса какъв тип самочувствие постигна Русия след избора на Владимир Путин за четвърти президентски мандат?
– Искам да кажа, че сега има много ентусиазъм. Ние вярваме, че този мандат ще бъде един от най-важните мандати на нашият президент за целия му живот в политиката. Ние дойдохме до един важен момент от развитието на Русия, много решаващ момент, от сега трябва да тръгне с много сериозни извинения във вътрешната политика. Затова той получи толкова много гласове, защото ние разбирахме, че всичко това беше една подготовка. Тези 15-16-17 години, след разпада на Съветския съюз, са една подготовка, за да минем към новата основа на нашето движение напред. И това очакваме от нашия национален лидер Путин. За тези години той не само стана президент, той стана национален лидер на Русия и тези избори това потвърдиха.
– Г-н Решетников, много силно впечатление направи един елемент в изказването на г-н Путин след като беше преизбран. Той заговори за това, че на Русия и е необходим нов пробив, като подчерта, че това ще стане независимо от условията на още по-сериозна конфронтация със Западния свят. Какъв пробив има предвид?
– Още преди една година когато аз говорих с нашия президент той ми каза същото, ако не изведем Русия на нов път на развитие, на нашия исторически път на развитие, защото съветската система, след това 10 години либерална система, те не са естествени за Русия. Русия е една голяма цивилизация, голяма държава, която има свой път. Той е нито класически капиталистически, нито съветски социалистически. Затова ние очакваме да започнат реформи първо в структурните неща, в управлението, в икономиката и в нашата информационна политика.
– Г-н Решетников, какво означава изразът „наш исторически път от гледна точка на руската традиция“? Това ли е пътят на руската имперската държавност, съществувала преди Революцията от 1917г, или това е периода на Керенски? Кой е историческият път?
– Разбирам, не е периода на Керенски, той беше само 8 месеца. Историческият път – ние над 1000 години се развивахме по пътя на руската имперска държава. Не сме империалистическа, както е писал другаря Ленин. В смисъл на имперска, е че една голяма държава, една цивилизация, която обединява много народи и трябва да формира такова съзнание на нашите граждани, като една единна голяма цивилизация, Това е имперски път, не е път навън, а имперски в смисъла навътре. Да се обедним в една държава, в един народ, със запазени етнически разлики.
– Една държава, един народ, един лидер…?
– Един лидер, знаете това е традиционен руски патриотизъм, нация, която иска баща. Но не искаме тирания и диктатура, както сме имали едно време, а искаме все пак един правител. Това е по-сериозно, отколкото дори се нагледахме на тези избори – освен Путин всичко останало приличаше на несериозни работи. Бихме искали изборите да бъдат по друг начин, не се сещам за българската дума – професионално съсловие?
– Корпоративни избори?
– Нещо такова, професионално съсловие, има съсловие на интелигенти, съсловие на селяни и т.н.
– Вие знаете ли какво ни съобщавате, ако това е наистина така както аз го чета? Това означава, че Владимир Путин и идеологическите фактори, които творят съвременната руска политика практически искат тотално да заличат спомена за съветския съюз като държавност и да върнат вниманието и спомените в периода, когато Русия е била империя. Прав ли съм в такъв извод?
– Може би не толкова грубо, но в смисъл да заличим тези изкуствени неща които бяха натрапени на Русия в Съветския съюз. Това е много изкуствено, те са били натрапени с кръв, със страданието на нашите хора, милиони хора са загинали -селяни, работници, казаци, военни. Ние бихме искали това да не се повтаря никога, защото нашият народ няма да издържи още веднъж такова нещо. Искаме да се откажем от тези методи, от тази система. Ние не казваме, че всички ние, които живяхме в съветския период сме престъпници и т.н.. ние казваме, че тази система е много погрешна и не може да живее дълго, не допринася с нищо за нашата страна, да стане привлекателна за целия свят.
– Вие сте работил навремето на Балканите, не само в България. Доколкото съм чел имате преки впечатления и от работа в бивша Югославия, работил сте по това направление, затова сега в качеството ви на много голям анализатор от много голям мащаб искам да Ви попитам каква според Вас ще бъде политиката на Руската федерация към Балканите днес, в частност към идеята на Сърбия да бъде член на ЕС, или на идеята на Република Македония да стане член и на НАТО и на ЕС?
– Вижте какво, политиката на нашият президент е да не притиска други държави, които избират този или онзи път, но за нас е много негативно, ако някоя държава влиза в НАТО. Ние имаме чувство че вървим към много остри отношения между колективния Запад и Русия. Много политици и политолози в Русия говорят за реална угроза на войната. Така се говори и много от хората така мислят, затова когато някоя страна влиза в НАТО за нас е негативно. Въобще не разбирам защо всички страни трябва да влизат в НАТО?
– Те не са всички!
– В Европа останаха Македония и Сърбия, Австрия, Швейцария и Финландия.
– Швейцария не, но друго нещо, което е много ключово – Македония, за да си отвори път за членство в НАТО преди това трябва да реши дългогодишния спор за името на държавата си, който има с Гърция. Според Вас ще се намери ли решение на спора за името между Гърция и Македония, според руските анализи?
– Сигурно ще намерят компромис, защото САЩ и Европа са заинтересовани Македония да влезе в НАТО и на Гърция ще бъде оказан силен натиск. И искам да кажа, че ние признахме по молба на България, още на президента Желев тогава, се призна Македония, и това название въобще, и не виждаме проблем в това, но проблемът е в Гърция. Мисля че САЩ ще окажат голям натиск и въпросът ще се реши.“
– Според Вас Република Турция на път ли е да излезе от Северноатлантическия Алианс- НАТО, водейки политика на такова сближаване с Русия, и Русия може ли да подпомогне излизане на Турция от НАТО?
– Аз не бих казал, че има някаква особена политика на сближаване. Има тактически различни варианти, когато ние с Турция излизаме заедно, но истинска политика на сближаване няма, защото Турция е голяма държава със свои интереси. Тези интереси не толкова рядко не съвпадат с руските интереси, затова тук повечето политолози и аналитици не вярват в някакво тясно сътрудничество с на Турция с Русия, макар че казвам, че по някои тактически въпроси ние можем да си сътрудничим. Но Турция да излезе от НАТО – малко вероятно е, макар че Ердоган ще играе тази карта като натиск на САЩ, на Европа и може да доведе до ръба тази ситуация, но няма да излезе. Аз мисля че няма.
– Да се върнем към Вашето отношение към България. Вярно ли е едно усещане или извод, който правя за себе си, че Русия се опитва да подмени русофилските елити в България, като по някакъв начин се освободи от тежестите на прокомунистическите, носталгично-комунистическите елити в лицето на БСП, които са неискрени към Русия и се пренасочи към търсене на други идейни зони за приятелство, като например партия като „Атака“?
– На нашите избори комунистите получиха 12%,. Страшно поражение и това почти точно отразява влиянието на комунистите в нашата страна. На нас не ни харесва, че русофили трябва да бъдат само съветофили. Това не е ясно – Съветски съюз вече няма 30 години.“
– Това не ви харесва нали?
– Русофилството, това не е политическо чувство. Това е чувство свързано с културата, с езика, с традицията, с вярата, това е съвсем друго. Не ни харесва политизирането на русофилството. Русофил може да бъде всеки, който обича руската култура, руската традиция, руския език, който обича руснака, неговите позитивни страни и неговия образ. Като мене – аз обичам българина защото той е българин, той обича своя език, своята вяра, своята традиция, затова обичам, не заради политическите възгледи.
– Вие похвалихте с доста комплименти партията „Атака“ на Волен Сидеров, в същото време в предишни наши разговори бяхте казал, че БСП не са надежден и искрен приятел и партньор на Русия.
– Вижте сега за „Атака“ аз похвалих Волен Сидеров, защото той реагира като човек, обиден за Русия, дал шамар на другия човек, който е говорил глупости. Аз знам в „Атака“и други хора, като Станислав Станилов, които искрено обичат Русия и не е заради политически възгледи, а заради това че знае руска история, руски език и руска култура. И все пак мислим че русофил може да бъде всеки човек от всякаква партия. Бихме искали да изведем русофилството в България извън политическата сфера. Да не се бият – русофили с кого трябва да се бият? С българофили? Мислим че русофилът трябва да бъде българофил. Затова тази организация, това чувство бихме искали да не бъде свързано с политическите сили.
– Помните ли бяхте ми казал в едно предишно интервю, че избирането на г-н Румен Радев за президент от Ваша гледна точка се разглежда като първа стъпка към избори за правителство, каквито бяха проведени, и за съставяне на правителство добронамерено към Русия и към енергийните инфраструктурни проекти. Правителството на бойко Борисов добронамерено ли е към Русия?
– Вижте какво, България е член на НАТО и на ЕС. Тя не е наш съюзник, и каквото и правителство да дойде на власт – социалисти, или ГЕРБ или Атака те не могат да излязат от тези рамки. Те правят това, което е възможно в рамките на НАТО и на ЕС. Мислим че Бойко Борисов прави всичко възможно в тези рамки. Да не си правим илюзии, че ако дойде друго правителство, например социалистическата партия, и тя ще промени всичко и ще имаме супер отношения между България и Русия. Не е възможно докато България е член на НАТО и член на ЕС. Възможен е например унгарския пример, първо унгарците не ни критикуват по повод и без повод и имаме добра атмосфера, и другото което е възможно да развиваме икономически отношения. Където трябва Орбан да издържа, той издържа, където не трябва не издържа, защото е член на НАТО. Ето такива отношения трябва да бъдат. Трябва само едно – да избягваме негативна атмосфера в хуманитарната и информационната политика. Това трябва да избягваме. Иначе можем да работим с България като член на НАТО, като съюзник на САЩ, които сега атакуват Русия по всички фронтове, но можем да работим. И тук казвам на нашите политици да не правим илюзии, че ще дойде дори нашия приятел, моя приятел, Волен Сидеров да дойде на власт, и той като представител на правителство в НАТО и той ще има големи ограничения.
– Руската страна би ли имала мотиви да помогне на лидер като Волен Сидеров да дойде на власт в България – с логистика, с някаква друга подкрепа?
– Ние не се занимаваме с тези неща в нито една държава. Няма никакви доказателства, дори в САЩ. Знаете една шега има при нас от преди избори – „Казват избрахме президент на САЩ, сега ще изберем нашия президент“. Ние това не правим и това се вижда, Волен Сидеров колко вече говори за Русия и много смело говори за Русия. Той не се движи в този смисъл, в който вие задавате въпроса, защото не е имал тази поддръжка, която казват за него – пари, логистика и т.н. Не се намесваме, повярвайте ние сега не сме империалисти във външния свят, а само във вътрешния имперци, не сме империалисти.
– Аз благодаря г-н Решетников за отделеното време и за този разговор. Мисля че ще бъде повод за много дискусии и беше полезно и приятно да го проведем. Благодаря Ви и успешен ден Ви желая!
– И аз благодаря и всичко добро на всички български зрители и слушатели желая!