Как се стигна до изчезването на либералната опозиция в Русия?

Кандидатпрезидентският щаб на любимката на западните медии Ксения Собчак започна да се разпада след като Алексей Ситников, който доведе до победата на Борис Елцин през 1996 г., се оттегли. Възможността „светската дива“ да стане реален участник в надпреварата за най-високия пост в Русия през 2018 г. изглежда залезе още преди да е изгряла. Западните зрители и анализатори отново останаха излъгани в очакванията си, че „кремълския тиранин“ ще си „получи заслуженото“ в пряк сблъсък с едно от красивите лица на либералната опозиция.

За съжаление анализаторите в Европа в момента просто не разбират, че Владимир Путин остава политически фактор БЕЗ АЛТЕРНАТИВА в Русия и за това не е виновен нито той, нито някакъв световен заговор. Просто в най-голямата държава в Европа няма достатъчно силна опозиция.

През октомври всички европейски и американски медии отново бяха втренчени в Алексей Навални и неговите протести. Заговори се за масово недоволство по време на рождения ден на Путин. За акции в стотици градове и тежки репресии срещу протестиращите. Никой от анализаторите не обърна внимание на броя на протестиращите. Въпреки че митинги имаше в почти 80 града на страната, в Москва се събраха малко над хиляда души. Според данните на опозиционния телевизионен канал „Дожьд“ в цяла Русия са участвали между 2560 и 21520 души. За най-големите акции в Москва и Санкт-Петербург полицията оценява протестиращите на 700 и на 1500 опозиционери. Естествено истината е някъде по средата, но не трябва да забравяме, че населението на страната е 144 млн. души. По данни на руската ЦИК от тях избирателни права имат 112 млн. души. В този случай дори и да вземем най-високото число от участващи в протестите се оказва, че ядрото на опозиционната подкрепа е 0,018%. Остава въпросът, защо тогава Алексей Навални е толкова популярен като лице на опозицията по света? На последните избори за кмет на Москва, той участва и събра 27% подкрепа. Столицата е един от най-опозиционните градове в страната. В проучванията на либерално настроения „Левада-център“, подкрепата за лицето на протеста в страната се движи около 5%.

Причината за неговата медийна видимост е активната му позиция в интернет пространството и в показните акции. Ако отново се върнем към 7 октомври, арестите в страната достигнаха близо 200. Причината за тях е един основен похват, използван от привържениците на Алексей Навални – несъгласуване на протестите с местните власти. Освен това в повечето случаи те открито се противопоставят на органите на реда. Въпреки това полицията в големите градове беше изключително търпелива – в Москва и Петербург изчака до 20 часа вечерта преди да започне разпръскването на събралите се на ул. „Тверская“ и „Марсово поле“.

Западните медии видяха от всичко това само вика за полициейски произвол. В същото време художникът Пьотър Павленски, който направи няколко провокативни спектакъла в центъра на руската столица, веднага беше арестуван в „демократична“ Франция, след като се опита да подпали входа на Банк дьо франс. Тези сравнения дават ясната картина за двойните стандарти, за които говорим. Те стоят и в основата на липсата на адекватна либерална опозиция в Русия. Тази тенденция се засилва още повече с навлизането на Ксения Собчак във водите, обитавани доскоро от Навални. След поредицата от несанкционирани протести и последвалите ги няколкодневни арести, той загуби възможността да се кандидатира за президентския пост до към 2028 г., поради записаните в руското законодателство изисквания за съдимост на кандидатите. На личния му сайт се появиха твърдения, че е спрян от съветниците на Владимир Путин, а малко по-късно това твърдение беше тиражирано и от БиБиСи. В същото време изборните закони в тази си част не са променяни от близо десетилетие и опозиционерът е отлично запознат с тях.

Това изкарва на преден план Собчак. Ако през 2013 г. имаше личност, която изигра роля за бламирането на масовите протести на площад „Болотная“, това беше точно тя. За западните медии марката Собчак е нещо като Парис Хилтън. Лъскава, красива дама, която има освен всичко и политически интереси. След като Тръмп спечели в САЩ, защо да не успее и тя в Русия? Хората в Москва и Петербург много добре знаят откъде идва кандидат-президентката. Тя се опитва да се украси с ореола на борец срещу системата, тъй като веднъж е спряно нейно предаване по телевизията. Истината е, че Ксения Собчак е дъщеря на един от най-богатите хора в Русия, на бившия кмет на балтийската столица, който участва в разграбването на страната в годините на Борис Елцин. Освен това Анатолий Собчак дава старта на политическата кариера на Владимир Путин като го взема в кметския си екип. Докато в Европа и САЩ политическата памет може да е кратка, в Русия събитията се помнят от избирателите. Настроенията в обществото не са в полза на милионерката и поради факта, че тя има 2.1 млн. долара. Все още голямата част от руснаците живеят при много нисък стандарт и свързват забогатяването на хората във властта с ограбването на държавата си. Освен всички изброени по-горе проблеми, в бъдещата кампания на Собчак присъства и темата за полуостров Крим. Изказването ѝ, че Русия е нарушила международното право с анексията, я правят изключително привлекателна за Запада. Руснаците обаче са рязко обединени по този проблем. Това е и една от причините за силната подкрепа за Владимир Путин. С този свой ход той не само се противопостави открито на САЩ и западния свят, но и възстанови една „историческа неправда“ за обикновения руски човек. Дори и да не са съгласни с другите направления на неговата политика руснаците одобряват този ход.

За да се разбере правилно отношението на хората в страната към либералната политика е много важно да се направи и сравнението между ситуацията през 90-те години и системата, която наложи Путин. На първо място, при Путин олигарсите са подчинени на властта, докато през 1996 г. те определиха Борис Елцин за следващия президент. Драстичното обедняване в обществото спря. Голяма част от регионалните предприятия бяха принудени от Кремъл да се заемат и със социални функции. В началото на новото хилядолетие стандартът на живот се повиши повече от пет пъти спрямо предишните десет години. Благодарение на активната позиция на Путин беше доведен до край конфликтът в Чечения. Въпреки тежките удари от страна на терористите, днес републиката е неразделна част от Руската федерация.

За първите  8 години от управлението си той върна Русия в международните отношения. Войната с Грузия през 2008 г. доказа, че страната е готова и на въоръжен отпор срещу нарушаването на нейните интереси. Външнополитическите успехи през следващите няколко години, като договарянето за унищожаването на сирийския правителствен химически арсенал, позиционираха Москва по съвсем нов начин. Руският президент превърна държавата си в един от факторите, изграждащи новия многополюсен световен ред.

Очакванията за пълен крах на руската икономика като последствие от санкции, криза и изкуствено сваляне на цените на нефта и енергоресурсите не се оправдаха. Хората в страната приемат стоически тези несгоди, но и правителството дотира водата, отоплението и електричеството за домакинствата, а цените на основните хранителни продукти също не бяха променени. В момента дори се говори за положителен ефект от санкциите, защото се появява съживяване на хранителната промишленост и земеделието.

Всичко това се вижда от руснаците и опитите да бъде създадена една несъществуваща алтернатива няма как да се увенчаят с успех. Още повече, че на всички е ясно, че хибридната война не се води в една посока. Навални и Собчак са известни по света, не защото представляват нов вариант за управлението на Русия, а защото са удобни на хората, които ги измислиха. Най-голямата опозиционна партия в страната е комунистическата, но поради фракционерство и тежките спомени от социалистическия период тя също не може да достигне политическия успех на Единна Русия. Още повече, че за момента част от политиките, които предлага, остават в инструментариума на пропрезидентската организация.

Русия е управлявана от Путин не защото той репресира хората в страната си, а защото те го избират. Причините за това са както в неадекватната реакция на опозиционните сили, така и в нелепите опити за политическо инженерство, идващи отвън.

Източник: a-specto.bg