Интервю на: Таня Джоева, Епицентър
Проф. Пантев отбелязваме 132 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт на „нечувана дързост“ и „мирна революция“, както го наричате Вие, не може да бъде разглеждан извън цялата история на България от Освобождението до обявяване на незавимостта. Все пак какво трябва да подчертаем специално за Съединението? Какво трябва да знае всеки българин за това събитие?
Би следвало да знаем, че когато една страна е привлекателна не само с миналото си, но и със съвременното си състояние, тя тогава става магнетичен център за онези нейни сънародници, които живеят извън пределите й. Никакви субсидии, вестници, министерства, пропаганди, дори и войни не могат да осъществят тази функция. Нека напомня, че при всичките ни храбрости през Първата балканска война ние все пак имахме съюзници, каквито и да са те. А през септември 1885 г. в Пловдив, при Сливница, Гургулят, Брезник и Видинската крепост бяхме сами на света. Това бе нашият звезден миг. Ние се изсмяхме на един несправедлив договор, но в същото време показахме, че и „двете“ България не само исторически, но и в тогавашен смисъл бяха не по-малко европейски от останалите ни балкански съседи, някои от които имаха почти 60 години историческа преднина преди нас.
През 2015-а, когато отбелязахме 130 години от Съединението, тържествата не бяха пищни. Вие предположихте тогава, че причината е политическа: да не се правят аналогии с Крим. А могат ли да се правят подобни аналогии? Все пак двете събития са в напълно различни времена.
Не всички исторически аналогии са доказателство. Но все пак връзка има. От 900 000 население на Източна Румелия българите са преобладаващият, но не единственият етнически компонент. Те са 500 000. Източна Румелия се „побългарява“ по естествен културен и езиков път като етническо превъзходство, но без насилие. Затова на 6 септември става толкова лесно, леко и категорично. Няма референдум, няма митинги, княжеската войска, непоканена от никого освен от народа, влиза тържествено без бой в Пловдив. Местната жандармерия се целува с българските „нашественици“. Случайно загива само капитан Райчо Николов. След като е аналогия, възниква въпросът – защо останалото население – турци, гърци, арменци, евреи, не се съпротивляват. Много ясно – в областта със специален статут се живее по хубаво. Формално погледнато Турция има право да въведе войски за възстановяването на статуквото. Но тя не среща покана и подкрепа от местните турци.
Днес използваме думата „лидери“, но когато говорим за миналото предпочитаме герои. Кои са били героите (лидерите) на Съединението?
Герои са онези, които в тъмни зори са тръгнали от днешното Съединение към Пловдив. Те започват една акция, предприета още през 1880 г. с дипломатическата мисия на Стефан Панаретов за обединението на българските земи. Герой е тогавашният външен министър Илия Цанов. Герои са неколцината, загинали при кратки стълкновения в Чирпан. Герои са и мълчаливите войничета от войната със Сърбия, описани така тъжно от Вазов в „Иде ли?“
Случва се така, че по повод на исторически събития преосмисляме различни факти. Има ли исторически факти от Съединението през 1885 г., върху които трябва да се замислим днес?
Можем да се замислим защо сега употребяваме така папагалски съчетанието „български национални интереси“, а се държим по толкова различен начин, докато мнозина от съединистките дейци са виждали по различен начин осъществяването му. Но веднъж започнато, без непременно по техния вкус и метод, те го подкрепят независимо дали други ще си припишат заслугите за това.
Как ще обясните на българите, че Русия преди 130 години се дистанцира от акта на Съединението? България тогава е подкрепена по-скоро от Великобритания.
Русия наистина се дистанцира, въпреки началната й подкрепа от Императора. Сега виждаме спекулации за това поведение. Често от бивши поклонници на СССР. По това време, основателно или не, Русия вече смята нашия княз за чужд и враждебен на нейните интереси. Въпреки че той е любимата й кандидатура за български владетел. И „любимото дете“ на Европа. Но има и нещо друго, което угоднически днес подминаваме.
Никой не казва защо в Източна Румелия няма турски гарнизони и защо е така. А руският ли военен аташе или австро-унгарският граф Кевелхюлер заплашително спира настъплението на българите към Ниш през есента на 1885 г. Руските военни не подкрепят България пряко, защото не могат да участват във война, която официална Русия не води. А все пак кой е учил нашите победители през 1885 г. на военно изкуство и войнска доблест?
Как ще коментирате избора на мото на българското председателство на Евросъюза „Съединението прави силата“? Сполучлив ли е той според вас? Или е предизвикателство, тъй като ЕС в последните няколко години не е много „съединен“?
Както в много други случай, това мото е прекрасно, но не е само българско. А и никъде не е напълно реализирано. „Съединения“ в историята на човечеството има разни. Но разединенията са повече. Когато съединението е еднаквост, при това задължителна, то е дори опасно. Но, критично казано, какво друго да измислим и предложим? Може би „О, неразумний юроде?!“ Или „Край Босфора шум се вдига?“ Или шеговитото съперничество между Пижо и Пендо, Нане и Вуте?
Позволете и един въпрос, който препраща и към историята, и към един актуален политически въпрос – отношенията с Македония. В Източна Румелия живеят много турци, но и те не се противопоставят на съединението. Според вас „когато имаш културно и морално превъзходство, много по-лесно е да осъществиш един съединистки акт“. Защо обаче обединението така и не успя с Македония?
Защото сме исторически виновни пред македонските българи, без те да са ангели. Защото ги изоставяхме като плячка на победителите, когато губехме война на страната на злото. Защото те не са виновни, че остават емигранти без придвижване, благодарение на нашата безразсъдна политика. Май забравихме,че при комунизма отивахме да пазаруваме при тях, без да им напомняме агресивно българската им същност?
Срещу договора с България и сега се чуват гласове против в Македония? Защо?
Този договор, за който се вдигна такава врява, не е Великата френска революция в междубалканските отношения, нито ще направи милион и половина македонци – българи. Нали щяхме да бъдем на три морета след като влезем в разни договори и съюзи! Та ние членуваме в договор назован между другото и „Атлантически“. Де са да ни видят Крума, Калояна и Самуила. А все пак братството с държавата Макодония продължава повече на битов, отколкото на договорен друм. Дано престане това отвратително взаимно дръвчене, което е част от свидетелството, че ние всички сме българи.
Догодина послучай юбилея от Освобождението на България бе отправена покана към руския президент Владимир Путин. Очаквате ли да се развихрят русофобските страсти по този повод?
Ами да се развихрят! И да отговорят на въпроса кой пропъди турците от България. Кой командва опълчението, кой създаде българската армия. Нека. А и един друг неудобен въпрос – Коминтернът ли плати с неговите милиарди за всичките паметници на признателност от българи към руси за Освобождението. От църкви до гробища.
Ще ви помоля и за коментар по въпрос, който предизвика лавина от реакции – за цветните и черно-белите учебници. Как приехте Вие този това „нововъведение“?
Това ли са единствените контрасти между бедни и богати у нас? Обикновено, при пазарната икономика, който се ражда беден, умира глупав. Изключенията са впечатляващи и само потвърждават всеобщото право. Та същите дечица не ходят ли едните с маратонки за 20, другите – за 200 лева. Не следва да одобряваме това учебно различие, но това ли е единствената социална пропаст в нашето образование? Най-вече общество!
Източник: Епицентър