Смолянчанинът Петър Кацаров от 1998 година живее в руския град Тула, където поминъкът е оръжейното производството. В града то датира още от 1595 г., когато в Тула са се преселени 30 самоуки майстори, а още до края на 16 век оръжейници вече повече от хиляда. Този поминък се поддържа и днес. Няма турист, посетил Тула и да не е разгледал Музея на оръжията в града.
През 2004 година съдбата среща Петър с оръжейния майстор Константин Сушкиным от Тула, който първи е започнал да първи действащи миниатюрни копия на оръжия още през 80-те години. Оръжейното производството в руския град било известно и с това, че майсторите там никога не са правили бутафорични изделия, които да служат само за декорация. Щом е оръжие, трябва да може да стреля. С помощта на Константин, Петър научил всички тайни в оръжейното производството и 7 години работили заедно. Майсторът правил едни части, Петър – други. В началото това било само хоби. Някои от изделията си подарявали на музея в града. Не закъснели и първите клиенти. След като майсторът починал, родопчанинът продължил сам да прави оръжия и не след дълго се прочул като един от най-добрите тулски оръжейници. За своите изделия Петър казва, че те не могат да се видят в масовото производство, нито по магазините. Всеки пистолет е различен и уникален, защото е поръчков модел. Въпреки, че размерът му е най-много 10 см/7 см, всяко изделие може да възпроизвежда стрелба, да произведе изстрел. „Възможно е да се направят и още по-малки. Аз съм правил колкото кибритена кутийка, но те не са търсени, защото не може да се държи в ръка и го няма усещането. Всеки иска да го подържи, да стреля и именно заради това понякога се налагат промени. Увеличават се размерите на някои части спрямо другите, за да може да се натисне спукъка и да може да се стреля. „Един пистолет ако не може да стреля, той си губи ефекта и не е търсен, а все пак търсенето определя работата“, казва Петър. Неговите клиенти избират поръчката си по каталог или снимка на оригинално оръжие, но за да се превърне в миниатюрно действащо копие, се налага изцяло да се промени вътрешния механизъм.
Петър казва, че най-важен е патронът, който също е ръчно направен. От него се започва. „Патронът трябва да може да влиза, да може да стреля, да излиза, и затова по него се определя какъв механизъм трябва да бъде, колко ход му трябва, за да влезе и да излезе. Това всъщност определя и размера на оръжието. Те са 7-8 вида и са под номера. Аз работя с 0.7“.
Патроните за тези оръжия нямат поразяващо действие. „Това не е бойно оръжие. За такова се смята, ако стреля с патрони от 4 мм нагоре. За това оръжие дори не е необходима регистрация. Не може да се убие човек с него, една тетрадка от 60 листа може и да се пробие, но от 100 листа, едва ли. Една прашка има по-силен удар“, уточни майсторът и добави, че материалите, които използва са метал, бронз или латун, по-рядко мед и дуралуминий, но цветни метали не е желателно да се използват, защото те не се оксидират.
Всяка част, дори винтчета също се правят ръчно. В магазините най-малките са 2 мм, а Петър използва 1,4 мм – 1,6 мм. „Всичко се прави на ръка, работата е много прецизна, препасването на всеки детайл също и затова е необходимо повече време“, казва майсторът и уточнява, че за едно изделие са необходими поне 3 месеца. За да може да съкрати срока, понякога прави едновременно 3, като по този начин използва настройките на машините си.
Един от най-сложните за изпълнение модели е „Маузер“, но той е и най-предпочитан от клиентите, защото барабанчето е със шест патрона и може шест пъти да се стреля без да се зарежда допълнително, а и са мощни. Другите изделия са еднозарядни, с един патрон. „Правил съм и с кобур, който отзад може да се закопчае към пистолета и става като приклад, т.е. той е пистолет, но става и като пушка“, казва оръжейникът.
Днес миниатюрните пистолети, ръчно изработени от Петър са над 500. Техни притежатели са много колекционери не само от Русия, но и от целия свят. Клиентите му са предимно видни руски политици, заможни VIP персони, много известни личности, които поръчват моделите не само за себе си, а искат да изненадат по повод или без, свой познат с уникален и различен подарък. Така например преди години Петър е получил поръчка от политици, които искали да изненадат Путин за неговия 50-годишен юбилей. На едно от посещенията си в Тула Жириновски също е получил пистолет, изработен от Петър. Тъй като оръжейното производството е поминък в Тула, повечето политически лидери и чужди посланици при посещението си в града получават като подарък именно от миниатюрките на родопчанина.
Петър споделя, че преди много години при него дошли поставени лица на Алла Пугачова, за която поръчали две изделия, едното от което било с дръжка от слонова кост.
Негов клиент е бил и бившият губернатор на Тула – Владимир Сергеевич Груздев, от който е получил поръчка за 10 броя, в кутия с емблемата на града и неговото име.
На една изложба в Тула, Петър бил поканен да участва със свои оръжия. Там присъствал и новия губернатор, който му заявил, че вече има няколко от неговите изделия.
Всяко оръжие, произведено от Петър е уникално. Тъй като те се изработват по поръчка, всеки клиент си има някакви особени изисквания – едни искат да е гравирано, други да е от злато, сребро, позлатени или посребрени, със златни или сребърни нишки, с решетъчна дървена дръжка…
Цената на миниатюрното оръжие се определя в зависимост от модела, сложността в изпълнението, материала, какво включва, времето за изпълнение и от къде е клиента, тъй като цените за московчани са по-високи.
Крайната цена на най-евтиния вариант, който е без голяма сложност, без кутия и патрони е около 25 000 рубли, а цената на по-сложните модели, с кутия и с 10 патрона е около 65 000 рубли, като се има предвид, че 1 патрон е 150 рубли.
Някои руснаци са готови да отделят доста голяма сума, за да се изпълнят капризите им, но все пак говорим за VIP клиенти!
Източник: rodopchani.bg