В началото на миналата седмица заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви в интервю по ABC News, че антируските санкции на САЩ подтикват Москва да се откаже от долара като една от резервните валути и да започне разработването на алтернативна система. По неговите думи действията на САЩ на международната арена понякога са твърде лекомислени, а ситуацията с въвеждането на санкции срещу Русия представлява ярко потвърждение на това. „Такива действия подкопават доверието на световната общественост към финансовата система на Съединените щати”, коментира Сергей Рябков.
Тогава тези думи останаха незабелязани от повечето средства за масова информация. Но в понеделник, 7 август, в интервю за списание „Международная жизнь” зам.-министърът на външните работи повтори: „Русия разглежда възможността да се откаже от долара”.
Говорейки за мерките, които Русия възнамерява да приеме в отговор на новите санкции от страна на САЩ, Рябков посочи, че Москва има намерение да реагира на действията на Вашингтон не само с политически методи и планира да намали зависимостта на Русия от американските платежни системи и долара.
„Ние, разбира се, активизираме работата, свързана със заместването на вноса, чието намаляване зависи от американските платежни системи, от долара като прогнозна валута и така нататък”, заяви Рябков, уточнявайки, че става дума за „истинска необходимост”.
Рябков добави, че за Русия е важно да създаде ефективни икономически схеми, предполагащи по-малка зависимост от долара и американската валутно-финансова система. В противен случай, по думите на зам.-министъра, „ние през цялото време ще сме като лапнали тяхната въдица – точно това, което им е нужно”.
Струва си да се обърне внимание на факта, че това важно икономическо изявление за дедоларизацията се прави от Министерството на външните работи, а не от Министерството на финансите, Централната банка(ЦБ) на Русия или дори Министерството на икономическото развитие. Финансово-икономическият блок мълчи, сякаш устата му е пълна с вода. Смятам, че това е илюстрация на нещо, което съм коментирал много пъти като хипотеза: финансово-икономическият блок е изцяло извън контрола на президента на Руската федерация (РФ) и затова президентът изобщо не може да изрази отношението си към Закона за икономическите санкции, подписан на 2 август от Тръмп. Той има възможност да реагира някак само чрез канали като Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и още няколко ведомства.
Очевидно съществува тайна конвенция, тайна договореност за това президентът да може да се занимава само с политически и военни въпроси. Той не е длъжен да се занимава с финанси и икономика, не трябва дори да поглежда към тях. Досега това беше само хипотеза, но според мен изявлението на Министерството на външните работи вече я извежда във формат на по-реална картина. Така че нещата са много сериозни. Практически финансово-икономическият блок се състои от онези ведомствени организации и онези лица, които играят не на страната на Русия, на страната на нашия геополитически противник.
Разбира се, Министерството на външните работи няма никакви реални лостове за реакция по въпроса за икономическите санкции. Всички тези лостове са в ръцете на финансово-икономическия блок. Все пак формално има горна и долна камара на Федералното събрание, има политически партии. Именно тези ресурси трябва да се задействат веднага, за да може, ако не да се въведе ред, то поне в крайна сметка да се неутрализира либералния блок в Русия. А неговите действия се проявяват всеки ден. Достатъчно е да споменем новина като тази за бягството на заместник-председателя на Централната банка Василий Поздишев от Русия във Франция след като Главна прокуратура го призова на разпит по делото за банка „Югра”. (В началото на юли Централната банка на Русия въведе временна администрация в банка „Югра”, която е в Топ 20 на най-големите руски банки по размер на привлечени средства от населението. За периода на управление на временната администрация пълномощията на акционерите, свързани с участието в уставния капитал, както и пълномощията на органите на управление на банка „Югра”, са прекратени, пише в сайта на регулатора. Решението на Централната банка е заради „неустойчивото финансово положение” на „Югра” и „наличието на заплаха за интересите на кредиторите и вложителите”. Регулаторът е засякъл признаци на изнасяне на активи, манипулации със средства и недостоверна отчетност в банка „Югра”. По информация на руската редакция на BBC, банката се контролира от избягващия публичност бизнесмен Алексей Хотин. Аналогията с българската КТБ просто се налага сама – бел. прев.).
Изобщо цялата история с „Югра” показва кой е господарят на дома. Прокуратурата, както е известно, протестира решението на Централната банка, но ЦБ игнорира решението на Прокуратурата. Това е нечувано нарушение на Конституцията на РФ. И мен, разбира се, много ме огорчи изявлението на прессекретаря на президента на Русия Дмитрий Песков, който каза, че става дума за финансово-кредитната политика, а „ние не се месим в тези въпроси, това не е наша работа”. Извинете, но това не са въпроси на финансово-кредитната политика, това са въпроси, свързани с държавната сигурност, това са въпроси за спазването на Конституцията на РФ!
За съжаление прессекретарят на президента все по-често „произвежда” подобни бисери. Това е много тревожно, възниква въпросът: а на чия страна е застанал Песков? Дали не е заедно с онези чиновници от финансово-икономическия блок, които допускат антидържавни действия?
Ситуацията се развива стремглаво. Разбира се, смешно е да се говори, че експулсирането на американските дипломати от Руската федерация е симетричен отговор на икономическите санкции, които бяха подписани от президента на САЩ на 2 август 2017 година. Звучи даже някак неприлично. Мисля, че симетричният отговор на икономическите санкции трябва да се изразява в коренно преструктуриране на цялата система на управление на страната. Именно на страната, а не само на икономиката, защото все пак политиката винаги е първична по отношение на икономиката.
И разбира се, необходима е кардинална промяна в работата на Централната банка и Министерството на финансите. Безусловно трябва да се вземат извънредни мерки за извеждането на нашите международни резерви изпод ударите на САЩ. Днес мнозина говорят за това; някои се надяват: „Видите ли, САЩ няма да предприемат такава крачка като замразяване на международните резерви на Руската федерация”. Обясняват, че на риск от замразяване е изложена една четвърт от всички руски резерви – това прави от порядъка на 109 милиарда вложени в американски държавни книжа.
Но при това се забравя, че в американски банки е вложена и друга част от международните ни резерви. Това не са книжа, това са долари, намиращи се на банкови депозити. Плюс, и в това няма никакво съмнение, факта, че онази част от международните ни резерви, която е вложена в европейски държавни книжа и в европейски банки, също се намира под дамоклевия меч на санкциите. Така че в крайна сметка две трети от тези наши резерви действително могат да бъдат замразени. Трябва да се каже, че все пак отделни депутати от Държавната дума понякога застават на позицията, че трябва да спасяваме резервите си от ударите на САЩ. Дори си спомням, че Валентина Матвиенко веднъж намекна за това. Но всичко бе глас в пустиня.
Всякакъв род либерални икономисти твърдят, че САЩ няма да тръгнат на замразяване, защото би сработил „ефектът на бумеранга”. Когато обаче бяха замразени международните резерви на Иран, не сработи никакъв „ефект на бумеранга”. От сайта на МВФ се вижда, че международните резерви на Иран възлизат на 105 милиарда долара – това е много солидна сума. Замразени бяха и либийските, и иракските, и сирийските резерви. Като цяло сумата е даже по-голяма от резервите, принадлежащи на Руската федерация, които могат да попаднат във фризера. Както виждате, „ефектът на бумеранга” не се задейства в случая с тези страни от Близкия и Средния Изток.
Така че всичко е много сериозно. Наистина трябва да бъдем готови за загуби, но сме длъжни да не забравяме, че след въвеждането на икономическите санкции на 2 август, всеки ден вече понасяме такива загуби, защото не е издигната никаква бариера при движението на капитала. А това трябваше да се направи още на 2 август. Сега мнозина коментират, че рублата може да рухне. Някои казват, че това може да се случи през август. Август наистина е много удобен месец за това, защото хората все пак са във ваканция и рискът от нападения на банки през август е по-малък, отколкото през което и да е друго време в годината. Други казват, че сривът на рублата ще се случи през септември. Но това може изобщо да не се случи, просто трябва да се въведе ограничение при трансграничното движение на капитала. А никой не прави това, никой дори не намеква за това. Само веднъж Бастрикин, ръководителят на следствения комитет, засегна темата буквално в един абзац в една своя статия в края на април миналата година.
Впрочем, други държави не само обсъждат темата, но и вземат фактически решения, извършват реални действия. Да вземем групата страни от БРИКС. Там всички държави, с изключение на Русия, са въвели едни или други ограничения в трансграничното движение на капитала. Така че може дълго да се премисля и пресмята какво е възможно и необходимо да се направи. И не са нужни години или месеци. Иска се единствено президентът да подпише указ и той да бъде стриктно изпълняван.
Да се върнем към изявлението на Рябков. Веднага след него се изреди цяла кохорта икономисти – главно специалисти по банково дело, със сигурност либерално ориентирани. Тяхната критика по адрес на Рябков се свежда до следното – Русия няма да може да се откаже от долара. Логиката им: няма други ликвидни валути. Отказът от долара ще доведе икономиката ни до колапс.
В ефира на „Бизнес FM” обсъждах тази тема, там мой опонент беше Игор Николаев, достатъчно известна фигура в либералните икономически среди. Той просто каза: „Нищо не трябва да се прави”. Това е позицията на власовците: „Съпротивата е безполезна, дайте да излезем на улицата да приветстваме Хитлер, който ще ни окупира, ще ни превърне в роби, ако иска може просто да ни разстреля”. По своята същност позицията на власовците е позицията на Петата колона. Това се опитах да обясня в рамките на ограниченото време, с което разполагах – как трябва да се противопоставим на всичко това.
През 2012 година САЩ рязко увеличиха икономическите санкции срещу Иран. Практически за 2-3 години Иран изцяло се отказа от използването на американския долар в международните плащания. Да, външната търговия малко утихна, но въпреки това Иран няма намерение да се предава. В някакъв смисъл той даже подобри позициите си, тъй като днес реализира програмата на така наречената „икономика на съпротивлението” – у тях това е официална програма, одобрена от аятолаха. Така че те даже по някакъв начин използват санкциите, за да излязат от монокултурната икономика, свързана с нефта и природния газ.
Как Иран се отказа от американския долар? Това преди всичко е бартерна сделка. Такива сделки особено се практикуват в търговията на Иран с Индия. Сделките се извършват чрез клиринги (клирингът е начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения – бел. прев.), при това клиринги, основани на използването както на иранския риал, така и на националните парични единици на страните партньори. Това е насрещна търговия, при която Иран доставя, например, в Китай „черно злато”, износителите откриват своите банкови сметки в йени в Китай, а после от тези банкови сметки се разплащат при покупката на китайски стоки, които доставят в Иран. Използва се, разбира се, и злато. Да не говорим, че днес „светите места” няма опасност да останат празни. Ако големите, най-големите компании престанат да търгуват с Иран, тяхното място бива заемано от така наречените „черни рицари” – това по правило са неголеми компании, но достатъчно много на брой. Те нямат никакви филиали, никакви дъщерни структури, никакви сметки нито в САЩ, нито в която и да е страна, до която може да стигне дългата лапа на Вашингтон. Затова те не рискуват особено и с удоволствие оказват услуги на онези държави, които се намират в условия на санкции.
Разбира се, на първо място трябва да се водим не само от иранския опит и даже не толкова от иранския опит, а от нашия собствен опит, базиран на държавния монопол във външната търговия, на държавния валутен монопол. В продължение на много десетилетия и СССР се намираше под най-жестока икономическа търговска блокада. Въпреки това дори в такава ситуация успяхме да проведем индустриализацията. Към началото на войната, около 22 юни 1941 година, са били построени 9600 предприятия – средно за денонощие в експлоатация са вкарвани по 2 нови обекта. Към началото на войната почти 99% от цялата продукция се насочва за задоволяване на вътрешните потребности. За износ отиват някъде около 1,5% от нея. Източниците за задоволяване на потребностите са 99% вътрешно производство и само 1% вносни доставки. Тоест към началото на войната Русия е успяла да стане самодостатъчна. Това се превръща в гаранция за победата ѝ във Втората световна война. Ако икономически нещата не са стояли така, не знам каква би била съдбата ни.
Американският закон, приет на 2 август 2017 година, е не просто закон за икономически санкции, това е закон, който фактически обявява Русия за враг. Честно казано, аз очаквах още същия ден, още вечерта на 2 август да бъде свикан Съветът за сигурност на РФ, на който да бъде взето решение по повод обявяването на войната.
Нека си спомним историята на Студената война. Имаше горещи точки, имаше ги Корея, Виетнам, имаше още различни конфликти или на границите на Съветския съюз, или извън тях. И, разбира се, имаше моменти, когато бе възможно да започне глобална война – преди всичко по време на Карибската криза. Така че сме длъжни да разберем, че във всеки един момент тези така наречени икономически санкции могат да прераснат в гореща фаза с всички произтичащи от това последствия.
За съжаление, не виждам руското ръководство да реагира по някакъв начин на това. Много вяла реакция. Мисля, че трябваше да се започне преди всичко не с експулсирането на американски дипломати, а с търсене на отговорност от ръководителите на Централната банка. Считам, че тези хора рушат държавата ни; тези чиновници със своите действия нерядко попадат под ударите на Наказателния кодекс. Дайте да си спомним: например неотдавна бе приет закон, изискващ държавните чиновници и приравнените по длъжност до тях лица (в дадения случай става дума за служителите в Централната банка) да декларират доходите и имуществото си. В резултат стана ясно, че половината служители, примерно 400 души от висшия ешелон, или са подправили данните си, или въобще не са представили никакви данни. Във всяка нормална държава това е основание минимум да уволнят служителя, а максимум да възбудят срещу него наказателно дело. Ако в хода на декларирането на доходите и имуществото, бяха проверили зам.-председателя на Централната банка, който сега избяга във Франция, смятам, че изобщо нямаше да говорим за фалита на банка „Югра”. Тоест от моя гледна точка не трябваше да се започва от американското посолство. Да, всички ние прекрасно разбираме, че там седят цереушници. Но тези чиновници, които седят в Централната банка, са по-опасни. Всеки от тях струва колкото десетки цереушници от американското посолство.
Автор: Проф. Валентин Катасонов
Източник: ruskline.ru
Превод: Елена Дюлгерова, сп. А-спекто