„…Народът се събра, изглежда , от цяла България. Накъдето и да погледнеш, навсякъде българи, облечени в празнични премени… Слънцето ярко осветява цялата тази безкрайна върволица от наши войници, покрити в прах и до тях веселите и радостни лица на българите, мъже и жени, от най-старите до най-младите включително…”
Александър Верешчагин
Сведенията, получени в Предния отряд до 24 юни (6 юли) от кавалерийските бригади, даваха основание да се предполага, че Търново е зает от турците, които строят укрепления край него…Предвид важното значение на Търново като ключ към планинските проходи, командващият Предния отряд генерал Гурко реши да произведе на 25 и 26 юни (7 и 8 юли) усилена рекогносцировка на града. За извършването й бяха направени следните разпореждания: цялата драгунска бригада (гвардейският полуескадрон, 8-и драгунски и 9-и астрахански Казански полк и 16-а конна батарея) беше изпратена през Михалци, Яларе, Каябунар и Беляковец към Търново. На казашката бригада беше заповядано да изпрати силен отряд на запад от търново. 9-и хусарски Киевски полк от сборната бригада беше изпратен с две оръдия към Михалци като най-близък резерв на драгуните…
В 6 часа сутринта на 25 юни (§юли) комндващият Предния отряд пристигна в Мрадето, за да бъде заедно с драгунската бригада и лично да види какво става в Търново. Около 12 часа от билото на планината , намираща се близо до с. Каябунар, беше забелязано, че на другия край на висока равнина има струпване на голяма маса турска кавалерия. …За да накарат неприятеля да се разгърне и разкрие силите си, беше изпратен отначало само един взвод от гвардейския полуескадрон, с началник щабс-капитан Савин от гвардейската конна артилерия…Неприятелят тръгна срещу нашия взвод. Изпратени бяха кавалеристи, които смело се понесоха напред…Започна престрелка. На помощ на гвардейския взвод в равнината бяха изпратени последователно останалият взвод от гвардейския полуескадрон и два ескадрона драгуни. Турците забелязаха движението на нашите ескадрони и започнаха да се оттеглят по посока на Търново. Конноартилерийският взвид откри огън по тях и ги застави да побягнат. След като стана ясно, че неприятелят освен с отстъпващата кавалерия не разполага с други сили, всички останали драгунски ескадрони, 16-а конна батарея и две сотни от 26-и Донски казашки полк слязоха в равнината и тръгнаха по посока на Търново.
Към 4 часа следобед колоната се приближи до Търново. ….С приближаването на нашите войски неприятелят напусна града, зае позиция на десния бряг на реката (Янтра) и посрещна нашите войски с артилерийска стрелба. …Всичко това показваше, че неприятелят се страхува от нас и няма да издържи на натиска. Генерал Гурко реши да превърне операцията, която имаше разузнавателна цел, в сериозно настъпление и да заеме незабавно града.За изпълнение на този план конната батарея беше изтеглена на позиция, а четирите драгунски ескадрона се придвижиха напред, за да прикрият двата фланга на батареята…. Турската батарея веднага откри огън срещу нашата батарея… Въпреки крайно неизгодното положение, командирът на батареята подполковник Ореус смело изнесе оръдията си на позицията и откри огън. Скоро неприятелската батарея прекрати огъня , напусна позицията си и тръгна към Осман пазар…
Градът беше зает от сотня казаци, водени от княз Церетелев от кубанския полк, който познаваше разположението на града от по-рано. Тази сотня зае и мюсюлманския квартал, който не беше още напълно освободен от турците. В тази част на града пръв влезе княз Церетелев. Той показваше пътя на казашката сотня. В наши ръце падна целият турски лагер…
Иллюстрованная хроника войны, т. 1. стр. 196-197. РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878