Света Богородица съпътстваше миряните по време на семейното поклонение. Монаси донесоха с лодка мощите на oceм светци от манастирите на Света гора.
Осмият поклоннически тур за жени и техните семейства край Света гора заведе през уикенда 150 души в Гърция. Мисията беше осъществена с благословията на българския и руския патриарси Неофит и Кирил, както и със съдействието на посолството на Русия в София, Руската църква „Св. Николай“ – подворие с настоятел Архимандрит Филип и Балканското Атонско Сдружение към Света гора. Съвместното поклонение на мъже, жени и деца, не е нещо обичайно, защото от векове монашеската общност на полуостров Атон, където има 20 православни манастира, е забранена територия за дамите. Забраната е включена дори в договора на Гърция за присъединяване към ЕС. Жените могат да се доближат с кораб най-много на 500 метра от брега. Всичко тръгва от едно старо предание. Според него Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир „Ивирон“. Божията майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейна градина.
Изведнъж чула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение“. Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията майка. Сега дори и женски животни не могат да се внасят в монашеската република, с изключение на кокошки, които снасят яйцата, необходими за Великден и за направата на бои от черупките им, използвани в зографисването на икони. Носят се непотвърдени слухове, че по времето на гръцката гражданска война Атон е бил убежище за много бежанци между които е имало и жени, деца и девойки. Но това са само слухове и предположения. От 1953 г. обаче има закон, според който нахлулите на полуострова дами подлежат на затвор от два месеца до година.
За първи път смесено поклонение край Света гора е организирано през 2011 година от Балканското Атонско сдружение. Това в никакъв случай не е туристически плаване, а именно поклонение, тъй като корабът се превръща в храм точно за три часа и половина. И този път българи, руснаци, украинци, дори една православна полякиня и сириец, тръгнаха за Света гора с дълбоката си вяра, за да се помолят заедно. Руската църква в София обедини още три храма в това уникално по рода си религиозно пътешествие. Миряните от храма „Свети Николай“ се обединиха с поклонниците от църквите „Света Неделя, „Свети Мина“ (Модерно предградие) и „Св.Св.Кирил и Методи“. Тази група бе делегирана от отец Серафим от храма „Св.Мина“. Корабът отплава от Уранополис към водите на Атон, минавайки според правилата на 500 метра от брега.
Красивите манастири бяха накацали между скалите на планината като ястреби в гнездата си. Морето беше гладко като езеро. Корабът и този път не остана без обичайните си придружители. Ескорт от огромни бели чайки ни съпровождаше през цялото пътуване като въздушна охрана. Председателят на Балканското Атонско сдружение Андрей Кристов разказваше на миряните историята на всеки от манастирите, покрай които минавахме. Изведнъж той замря! После с треперещ глас обърна вниманието на всички в кораба към върха на планината Атон. Точно над най-острата част на вършината неподвижно стоеше снежнобял облак. Андрей Кристов обясни на всички, че според много старо поверие, ако небето е кристално чисто и над връх Атон стои един бял облак – това е Светата Божия Майка, която в момента е тук и бди над нас.
Точно по обяд на 24 юни облачето не смени формата си нито за миг, което хвърли поклонниците във възторг. Въпреки, че поклонението се осъществи на кораб и по вода, жените спазиха строгия дрескод за случая – дълги до земята поли и кърпи на главите. В йерархията на атонските манастири номер 1 е Великата Лавра. През десетте века на своето съществуване запазва това първенство заради своето благосъстояние и безценните предмети, които съхранява. Разположен е в югоизточния край на полуострова върху стръмна, висока 150 метра скала в подножието на планината Атон. Основан е през 963 г. от монаха Атанасий Атонски, който поставил началото на атонската монашеска общност. В манастира има общо 37 параклиса. Всеки един манастир се слави с огромната си библиотека и ръкописи. Те сякаш се конкурират кой колко хиляди книги съхранява.
Например, библиотеката на Великата Лавра пази 2046 ръкописа, 165 ръкописни книги и 3000 печатни. В манастира се пазят и реликви, сред които част от плащеницата на Исус Христос, и мощи на много светци. В тази обител живеят 64 монаси. Най-населеният манастир пък е Ватопед, в него обитават 163 монаси от различни страни. За сравнение в българския Зографски манастир монасите са 48. В Ксиропотам се намира част от дървото, на което е разпънат Иисус Христос, както и част от плащеницата му и венеца. В гръцкия манастир Дохиар се намира чудотворната икона на „Св. Богородица Всечуваща“ заедно с над 3000 книги. Иконата се нарича така, защото много бързо чува молитвите и ги изпълнява. В Русия почти във всеки дом има по една такава иконка. Огромния руски манастир „Пантелеймон“ е сравнително нов и изключително красив.
Някога, преди Октомврийската революция, тук е имало над 2000 монаси, но сега са 88. Светата обител впечатлява са 33 камбани, като една от тях тежи 13 тона. Тук са иконите на Св. Панталеймон и части от чудотворните мощи на светеца. В манастирската библиотека се съхраняват 1320 гръцки ръкописа, 600 славянски и над 20 000 печатни книги. Манастирът „Пантелеймон“ е редовно е посещаван от президента на Русия Владимир Путин и руския патриарх Кирил. Българският Зографски манастир не е на брега, но докато минаваме край пристанището му си припомняме легендата за създаването му. Създаден е през 919 година от тримата братя монаси Мойсей, Ааарон и Йиоан от Охрид. Те обаче не знаели кой светец да изберат за свой покровител. Тогава приготвили дъска, на която всеки да напише името на светеца, когото предлага.
Внезапно обаче се извила буря и братята се прибрали да нощуват. Когато се събудили на сутринта, на дъската бил изписан ликът на Свети Георги, когото те нарекли Зограф, тъй като сам се бил изографисал върху парчето старо дърво. В Зографския манастир Паисий Хилендарски довършва своята „История славянобългарска“, макар да се замонашва в Хи-лендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. По исторически данни през 11 век на Света гора е имало около 180 манастира, а през 13 век броят им стига до 300. В последствие обаче голяма част от тях са разрушени от пирати, кръстоносци и османски нашественици. В резултат на това в днешни дни на територията на Света Гора има двадесет големи манастира – 8 от изток, 8 от запад, и 4 във вътрешността на планината. От тях 17 са гръцки , един български, един сръбски, и един руски. Те от своя страна имат дванадесет скита и други малки колиби и килии за обитаване както по крайбрежието, така и във вътрешността. На територията на Света гора по последното преброяване живеят 2300 монаси. Те спазват стария църковен стил по Юлиянския календар с 13 дни назад от нас и са с четири часа напред по т.н. византийско време. Съобразени с него са и стрелките на часовниковата кула на руския манастир “ Св. Пантелеймон“, която се вижда отдалеч. Докато съзерцавахме манастирите и слушахме внимателно историята на всеки един, изведнъж корабът ни се приближи до брега на по-малко от позволените 500 м разстояние!
Дали не съгрешихме? Не, това беше, за да улесним монасите, които пътуваха към нас с малка лодка от манастира Ксенофонт. Носеха нещо в огромен бежов куфар. Това бяха мощите на 8 светии за молебена и светата литургия, която се проведе на кораба. И ето че дългоочакваният момент настъпи. За три часа и половина морският съд се превърна в храм! Долната част на кораба успя до побере всичките 150 души, докато отците се готвеха за молебена. Бяха изнесени частиците от дървото на Животворящия Кръст Господен, мощите на светите апостоли Андрей Първозванец, част от главата на свети архи-дякон Стефан, частица от десницата на св. Великомъченик Пантелеймон – лечителя, десницата на свети великомъченик Георгий Победоносец, костица от левия крак на света великомъченица Марина и на св. Анна Праведна. Специално внимание бе отделено на мощите на светците Филип и Варнава, тъй като точно на 24 юни се чества техният празник. Молебен пред атонските светини бе отслужен от настоятеля на Руската църква в София – архимандрит филип, заедно с отец Серафим от софийския храм „Св. Мина“ и отеца на манастир Ксенофонт йеросхимонах Йороним. Божествената служба във водите на Атон разчувства всички поклонници, дошли да се помолят. Най-малката християнка беше едва на 6, а най-възрастната – на 86 години.
Преди службата богомолците предадоха на атонските монаси листчета с написаните имена на техните близки, за да могат отците да ги зачетат за здраве по време на техните молитви. А имената на тези, които вече не са сред нас, ще бъдат споменати от монасите за вечен упокой на душите им. По време на молебена присъстващите подпяваха задружно „Господи, помилуй!“. Пригласяха им само чайките на фона на морската тишина и лекия бриз. След приключване на литургията и молебена абсолютно всички богомолци се докоснаха до мощите на светците, отправяйки молби. Някои докосваха закупените предварително икони и кръстчета, като по този начин те се освещават. Други пък дълго не отлепваха чела от светините потопени в молитвите си. Страдащите със сълзи на очи се молиха на св. Пантелеймон за изцеление. Тези, които имаха належаща нужда от помощта му, им бе позволено да минат дори повторно, за подсилване на молитвата към светеца.
Миряните получиха иконки с образа на Свети Пантелеймон, осветени в светогорския манастир Ксенофонт, както и ленти от манастира Ватопед, осветени върху Великия пояс на Света Богородица. През цялото време на богослужението корабът леко плаваше и все повече приближаваше връх Атон. Онзи мистериозен облак продължаваше да стои там, над върха, неподвижен и непокътнат – четири часа в една и съща форма! До манастира „Св. Павел“ корабът обърна посоката си и пое обратно, Въпреки че малко бяхме нарушили водната граница, морето не ни се разсърди и до последно бе благосклонно към нас. Отците дойдоха с лодката да си приберат светите мощи и да се сбогуват с богомолците. Те дълго ни махаха с ръце, отдалечавайки се към своя свят на размисъл и молитви за спасение на душата. Така завърши осмото по ред поклонение на жени и техните семейства във водите на Света гора Атон. За да докаже, че и корабът може да се превърне в храм, стига вярата да е истинска, силна, дълбока и осъзната.
Защото Бог е навсякъде. И Бог е любов.
Каубой от Тексас се замонаши
С растящ брой монаси в манастирите през изминалата година се похвалиха от Света гора. Сред новите попълнения са каубоят от Тексас Джон Бърсън и талантливият занаятчия Ханс от Германия, който имал перфектни познания по архитектура и строителство. Двамата са решили да прекарат остатъка от живота си в Света гора. Сега Ханс вече е монах Анастасий, а Джон е свещеник Еремия. Най-странното е, че новите монаси идват предимно не от източноправославните държави, а от Запада. От януари насам Света гора е населена с новодошъл англичанин, двама французи и двама американци.
Путин обича местното вино
При едно от посещенията си в Атон Владимир Путин опитал местното вино и останал впечатлен от него. Еликсирът се произвежда в района Цинталий, който се слави с невероятния си сорт грозде и плодородната почва. В тази област забучиш ли асмичка гроздето започва да вирее с радост. Монасите изнасят също така и зехтин, собствено производство.
12 невидими старци се молят
От векове съществува атонско поверие, че Света гора е обитавана от 12 старци, които били невидими. Те имали дълги до земята бради и можели да минат покрай останалите, без да бъдат видени, но присъствието им се усещало. Тези невидими старци денонощно се молят и се хранят само с духовна храна. Благодарение на техните молитви все още се крепи този грешен свят.
„Достойно есть“ е символ на Атон
Поклонничеството на светините в Атон бе посветено на празника на чудотворната икона „Достойно есть“, която се съхранява в столицата на Атон Кария. Легендата гласи, че веднъж по време на вечерна литургия български монах изведнъж видял до себе си Архангел Гавраил, който му рекъл, че се моли неправилно. И тогава станало чудо – Архангел Гавраил изписал на камъка до иконата молитвата „Достойно есть“. Сега тази молитва се чете два пъти на ден във всички православни храмове по целия свят, а иконата, до която е стоял българският монах, се превръща в символ на Атон.
Монасите не боледуват от рак
Учени от Медицинския университет в Кембридж, както и техни колеги историци, направили проучвания от различно естество, доказвайки, че монасите от Атон не боледуват от страшни болести и живеят много дълго. И това не е легенда, а факт! Понастоящем средната възраст на монах от Атон е 94 години! За дълголетието помага и храната, която консумират. Монасите не ядат месо, но разнообразяват трапезата си с риба и сирене (козе, овче, краве). Всички зеленчуци са отгледани в градините край манастирите. Билковият зехтин е сред специалитетите на монасите. Ето и препоръките, които монасите отправят към миряните за по-дълъг и здравословен живот:
- Избягвайте стресови ситуации. Премахнете напълно суетата, напразните тревоги и гнева. Спокойната душа и чистата съвест са най-добрите лечители.
- Всеки път, когато имате възможност, излезте извън града. Идете в планината и постойте, макар и няколко часа в гората. Ако сте сам, още по-добре.
- Откажете се от консервирани, преработени храни, които се продават в магазините. Не яжте салами и избягвайте шоколад. Лесно е сами да си забъркате нещо сладко.
- Три пъти в седмицата (понеделник, сряда и петък) спазвайте строг пост.
- Отделете няколко часа на ден за спорт или физически труд.
- Опитайте се да подредите личния си живот. Постарайте се да намерите опорната точка на баланса в отношенията. Всеки изблик на гняв, разпра и спор провокират заболявания.
- Откажете се от вредните навици като алкохол и тютюнопушене. Пийте червено и бяло вино, което сами сте направили или поне сте сигурни в произхода му.
Автор: Оля АЛ-АХМЕД, в. Стандарт