Вчера, на 25 юни точно в 10.30 часа, в местността „Паметниците“ 110 възстановчици се включиха в пресъздаването на Освобождението на Свищов. Събитието е част от програмата по повод 140-годишнината от Освобождението на града. Всички участници във възстановката са членове на структурите на клуб „Традиция“ в цялата страна.
Според историческите данни в низината на река Текир дере и нейната околност през 1877 година е бил разположен лагерът на турците. Точно от това място тръгва и победоносното шествие на руските войски, притекли се в помощ на българския народ. Форсирането на голямата река е възложено на ген. Драгомиров, който още в началото на десанта, се обръща към войниците си с думите: ”Нас, гледа цяла Русия. За нас, няма фланг, няма тил. Има само фронт. Или отвъд Дунава, или в Дунава”.
Със заявяването на подобна смелост и решителност, в нощта на 26 срещу 27 юни 1877 година, се поставя началото на един от най-известните и успешни десанти във военната история на света изобщо. От там, започва освободителният поход на русите, който много скоро води до изгрева на Свободата за измъчения български народ. В резултат на блестящо проведения десант от руската войска и последвалите кръвопролитни битки с турците, след стъпването на българска земя, Свищов се превръща в първият български свободен град.
Идеята за увековечаване на освободителната мисия на Русия и загиналите 812 души, се поражда спонтанно и естествено сред офицерите и войниците още по време на военните действия. Изграждането на паметниците започва веднага през 1878 година, със средства в размер от 165 хиляди рубли, отпуснати от руския император. Много скоро са издигнати седем обелиска, изработени в мраморна работилница в град Одеса. Шест от тях са с височина 2,40 метра, а седмият, който се явява централен, е с височина от 4,50 метра. Оформянето им не се различава съществено от традиционните за времето гробни паметници. Украсата се състои най-често в издълбани в камъка цветя, пълзящи храсти, птици и кръстове. На паметниците са изсечени следните надписи: „ 54-ти Мински полк, прапор. Каненберг, щабс капитан Петров”, 54- Волински полк полк щабс кап. Брянов”, „ 54-ти Мински пол. Прапор. Рьшкин”, „ 53-ти пехот.полк.прапор. Федоров”, На руските войници паднали в бой 15 юни 1877г.”
От 1969 година местността в долината на река Текир дере е обявена за исторически резерват, а заради изградения от възпоменателни знаци ансамбъл, населението започва да я нарича “Паметниците”.
Източник: dariknews.bg