Трябва да се има предвид, че всеки държавник от този ранг се подготвя при среща с омолог какво да каже на госта си. Задължително е да каже нещо, което да се хареса на госта, но същевременно да не предизвика недоволство на други държави. Това коментира директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров по повод изказването на Владимир Путин.
В разпространена до медиите позиция се припомня какво е мнението на фоциалните власти в Русия по въпроса за славянската азбука. Димитров посочва, че през 2012 г. руският патриарх заяви, че Русия е получила християнство и писменост от България. През 2014 г. руският министър на културата пък отбелязва, че Русия е задължена на България, че й е дала християнство и писменост. Освен това и Руска академия на науките признава българския призоз, като в петтомната „История на славянските литератури“ Св. Климент Охридски и всички останали юнаци от Св. Седмочисленици до Григор Пърличев и Райко Жинзифов са в раздел „Българска литература“. А раздел „Македонска литература“ просто няма.
„Всичко това не може да не е станало известно на Путин от подготвящия го за срещата екип. Затова е избрал позволяващото разнообразни тълкувания „буквите дойдоха от македонска земя“. Исторически това е вярно – Кирил и Методий са родени в Солун, а градът е част от антична Македония. Днешна Македония не е част от първоначалната й територия – на нея има две други държавици. Това са Дардания в Западна Македония и Пеония в Източна Македония – съответно на племената й траки. От изявлението на Путин би трябвало най-доволни да са гърците, тъй като подкрепя тезата им, че Македония е част от гръцкото културно-историческо наследство“, обяснява Божидар Димитров.
Директорът на НИМ продължава с коментара си: „А ако се вземе предвид, че Зоран Заев, който след седмица-две ще стане премиер на Македония, заяви, че македонци и българи са един народ, би следвало да сме доволни и ние, тъй като понятието „македонска земя“ може да бъде тълкувано от нас само в географски смисъл. Путин много е внимавал да не каже, че русите са получили азбуката от „Македония“ или от „македонския народ“. Очевидно е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т. н. „опорни точки“. Иначе като историк Божидар Димитров обяснява и някои факти около създаването на азбуката.
Публикуваме останалата част от позицията без редакционна намеса: Става дума за събитие, което е станало в 988 г. Тогава Русия приема християнството за официална държавна и единствено позволена религия. И тъй като християнството е религия, която се практикува чрез книги, т. е. – чрез писмено слово на евангелия, псалтири, минеи и т. н., Русия го практикува от първия ден с книги на български език, написани на кирилица. Русия не познава като нас, дори и един кратък период на използването на гръцкия език (865-893 г.).
Византийското пратеничество, което покръства руския двор през 988 г., според много наши и чужди учени е отишло в Киев с набор български книги, взети от Преслав и Плиска, които тогава са на българска държавна територия, управлявана от цар Роман със столица Скопие. Плиска и Преслав ще паднат във византийски ръце чак в 1001 година, вече по времето на цар Самуил. Що се отнася до името Македония, то изчезва от античното и днешното си място за 1100 години в VI век.
Пак тогава, при учредяването на темите (областните територии) на Византия, с името Македония се нарича част от Тракия (между Пловдив и Цариград). След като България установява трайна граница с Византия в 814 г. – някъде по трасето на днешната българо-турска граница, тема (област) Македония е съкратена в територията между Одрин и Цариград. Това име областта запазва много до късно – дори в 1393 г. се пише, че патриарх Евтимий е заточен от турците в „Македония“. А Повардарието в тази година все още не е част от Османската империя. Името „Македония“ ще бъде върнато на картата на античното си място от хуманистите в XVIII-XIX век.