Заседание на Върховната рада на Украйна
Единната руска църква, неизменна част от която се явява Украинската православна църква, си остава последният бастион, свързващ двата клона на руския народ – великоруския и малорурския: ненапразно г-н Бжежински винаги е считал руското православие за основен идеен враг на Запада. Именно към него е насочена поредната нова, този път законодателна атака.
Следва да се припомни, че съгласно Устава на Руската православна църква, УПЦ, бидейки в състава на РПЦ, има статус на самоуправляваща се единица и притежава широка автономия. Тя се явява най-крупното по численост вероизповедание в Украйна и през 2016 г. е разполагала с най-много места за поклонения в страната.
Въпреки това на 18 май парламентът на Украйна възнамерява да разгледа законопроекти, насочени срещу УПЦ.
Те са два. Законопроект № 4511 (сред авторите му фигурират имената на депутати от „Народния фронт“ на Дмитро Тимчук, Сергей Висоцки, член на Блока на Порошенко, Олександър Бригинец и още десетки представители на коалиционните партньори в Радата) и законопроект № 4128 (на народния депутат от „Народния фронт“ Виктор Еленски и депутати от БПП и „Самопомощ“).
Член 5 на първия документ, наречен „За особения статут на религиозните организации, чиито ръководни центрове се намират на територията на страни, признати от Върховната рада на Украйна за агресори“, предполага митрополитите и епископите им да бъдат назначавани единствено при съгласуване с централните органи на изпълнителната власт.
Остава впечатлението, че украинските законотворци някак си са „позабравили“, че според тяхната Конституция Украинската православна църква е отделена от държавата.
А член 7 на същия законопроект е още по краен: ако представители на вероизповеданието си сътрудничат с религиозни центрове в „държави агресори“, а също така, ако се установи фактът на „сътрудничество с представители на милитаристично-терористични обединения“, властта получава правото изобщо да забрани съответните религиозни организации на територията на Украйна.
Ясно е кого имат предвид украинските власти. Векторът на този „закон“ е насочен срещу каноничната Украинска православна църква, принадлежаща към Московската патриаршия Московската патриаршия.
Пан Тимчук никога не е скривал, че инициативата му засяга УПЦ: „Идеята е в това религиозните организации, чиито центрове на управление се намират в държава агресор, да сключат меморандум с Украйна. И в него да фигурира задължението те да не се занимават с подривна дейност срещу Украйна. По примера на Московската патриаршия Московския Патриаршия, от началото на антитерористичните операции виждаме, че в цялата страна съществуват агитаторски пунктове срещу украинската държавност. Антиукраинска литература се продава даже в центъра на столицата – в Киево-Печерската лавра“.
„Законотворците тимчуки“ не взимат предвид очевидни неща: центърът на Украинската православна църква се намира не „зад граница“, а в Киев, а неин основател е Съборът на Украинската православна църква.
Правозащитникът от обществената организация „Православна Украйна“ О. Денисов твърди: „Опитвайки се фактически да легализират схемата на политически натиск над такива религиозни организации, авторите на законопроекта са забъркали нелогичен и погрешен коктейл от юридически норми, чието прилагане на практика би било невъзможно“.
Главното научноекспертно управление на Върховната рада на Украйна, както отбелязва изданието „Страна.ua“, остро критикува този документ. Юристите, давайки експертното си заключение, са категорични, че законопроект № 4511 трябва да бъде оттеглен, тъй като предоставянето на особен статут на отделни религиозни организации не отговаря на изискванията на Конституцията на Украйна и нарушава принципа на равенство, установен от член 5 в украинския закон „За свободата на съвестта и религиозните организации“, където е посочено, че всички религии, вероизповедания и религиозни организации са равни пред закона.
Така че дадената законодателна инициатива грубо нарушава конституционния принцип за ненамеса и отделяне на Църквата от държавата, постановен в член 35 на Украинската конституция и гарантираното от същия член на Конституцията право на свобода, светоглед и вероизповедание.
Главата на Юридическия отдел на УПЦ протоиерей Александър Бахов също смята, че нормите, залегнали в законопроекта, са дискриминационни.
Законопроект № 4511 се намесва грубо в реда за избор на епископи и митрополити и предполага подчиняване на властта на йерарсите.
По своята същност той е написан, за да предизвика разкол в УПЦ, в религиозен смисъл да я „обедини“ с разколническия и непризнат от нито една църква в света т.нар. „киевска патриаршия“.
Аналогични изводи могат да се направят и за втория законопроект, № 4128, съгласно който се предлага в член 8 на украинския закон „За свободата на съвестта и религиозните организации“ да се внесат клаузи казуси, регулиращи принадлежността на отделни лица към дадени религиозни общности. Законопроектът предлага принадлежността към религиозната общност да се определя на базата на „самоидентификация“.
Много експерти наричат този законопроект „закон за църковното рейдърство“.
Служба в украиински храм
Въз основа на него така наречената „киевска патриаршия“ би могла да започне да отнема от приходите на каноничната Църква. Народният депутат и крупен църковен меценат Вадим Новински обяснява, че механизмът на отнемането е прост: в църквата ще бъдат отвеждани специално избрани хора, които на място ще се „самоидентифицират“ с дадена църковна общност и веднага ще гласуват за преминаване на храма на подчинение на „киевската патриаршия“, оставяйки вярващите на улицата. Естествено това ще доведе до колосален ръст на религиозно напрежение в цялата страна.
От 2014 г. православните храмове на Украйна са подложени на цинични обири, рекет, непрекъснат натиск на „патриотите“, предлагащи да се премине под управлението на „Филарета“.
В Тернополска, Ровненска и други области се наблюдават десетки подобни рейдърски църковни рекети със силовата подкрепа на десните радикали.
Споменатите два законопроекта вече веднъж бяха внесени във Върховната рада през октомври миналата година, но президентската администрация успя да осуети приемането им. Такова е раздвоението на украинското съзнание: едното полукълбо на „порошенковците“ заедно със свои съмишленици готви взривоопасна законодателна инициатива в парламента, второто – в президентската администрация – се опитва да я спре.
Някои експерти смятат, че и сега шансовете тези закони да бъдат приети са малки, но групата инициатори „законодатели” се нуждаят от скандал. За какво им е? За да отвлекат вниманието на народа от мислите за настоящата катастрофална ситуация?
Ако си спомним размаха на всеукраинското църковно шествие през юли миналата година в чест на Деня на кръщението на Русия, може уверено да се предположи, че подобни законопроекти биха предизвикали грандиозно гражданско противопоставяне, включително кръвопролития и религиозна война.
Осезателно усещайки възможните последствия от стореното от „умопомрачените“ и неразумните, йерарсите на каноничната църква извисиха своите гласове.
В частност Запорожкият и Мелитополски митрополит Лука призова вярващите в Украйна към пост и усилна молитва от 14 до 18 май, за да не бъдат приети антицърковните закони.
„Защото става дума за това хората да бъдат изгонени от храма, в който са ходили цял живот, а представителите на гражданската власт – често невярващи и враждебно настроени към каноничната Църква – да се назначават за свещенослужители“, се подчертава в обръщението.
Киевският публицист Мирослава Бердник обаче публикува в профила си във Фейсбук следната реплика: „Сатанинские безумия с антицърковните закони срещу Украинската православна църква и Московската патриаршия, които искат да поставят на гласуване на 18 май във Върховната рада, за съжаление, ако не днес, то по-нататък, може да видят бял свят. Затова като начало ще дръзна да дам съвет на владиката, преди да прави обръщение към паството си, да си спомни как преди година самият той забрани на свещеника Андрей Пирогов да служи заради това, че носел Георгиевска лента на 9 май. Някой да каже на владиката, че подобни заплахи ще доведат до приемането на антицърковни закони след по-малко от година“.
Подразнени миряни си спомниха и че неотдавна митрополит Лука, като член на Синодалната комисия по канонизирането от УПЦ на светци, излезе със странно предложение в Украинската църква да се въведе общ празник на „всички светци, осветяващи земята на Украйна“.
Алексей Селиванов подчертава във Фейсбук, че „архипастирът“ първоначално е ратувал за „разграничаването на отделните украински светци“, а сетне се е завъзмущавал, задето украинската общност застава срещу Църквата“.
„Безсмислено е обаче с едната ръка да подкрепяш украинския национализъм, а с другата да се бориш с последствията от него“, коментира Селиванов.
Освен това никой не е забравил как на 13 април 2014 г. архиепископ Лука спаси „300 запорожци“ от украинските ултраси, нацисти – заобикалящи ги буквално и готови да ги взривят.
Одеската епархия на Украинската православна църква одобри съобщение във връзка с планираното гласуване във Върховната рада на антицърковните законопроекти №№ 4511 и 4528.
Както се говори в епархията, ако посочените документи бъдат обнародвани, чрез тях ще се подложи на пълен държавен контрол целият вътрешен живот на Църквата и делата на всяка нейна приходяща общност.
„Призовавам ви да поставите своя подпис под обръщението на вашия народен депутат, избран с вашия мажоритарен вот и този на близките ви, на когото в четвъртък, 18 май, ще му се наложи да гласува във Върховната рада тези законопроекти. Това е наше право като избиратели – да искаме от избраниците си да защитават нашите интереси. Подписът на всеки от вас е глас на християнин в защита на Украинската православна църква“, отбелязва Одеският и Измаилски митрополит Агатангел. Владиката също така подчертава, че прословутите законопроекти грубо нарушават член 35 от Конституцията на Украйна и противоречат на закона за свободата на съвестта и религията.
Споменатите висши духовници благословиха свои представители, които да организират събирането на подписи, подкрепящи архиерейското обръщение, а списъците да бъдат изпратени в приемните на депутатите в най-кратки срокове.
Законопроектите не оставиха равнодушни и много известни украински политолози и експерти.
Така Дмитрий Скворцов (Киев) смята, че законопроектите имат за цел ликвидирането на единствената официална институция, която цивилизационно свързва Украйна и Руската федерация. Освен това публицистът допуска, че фракцията на Блока на Петро Порошенко (БПП) ще саботира придвижването и гласуването на скандалните проектонормативи. Причината е, че приемането на подобни закони ще опетни още повече репутацията на Украйна пред международните правозащитни организации, а най-главното – в православния свят: България, Беларус, Гърция, Грузия, Румъния, Русия и други страни.
В годините на гонения Църквата винаги е укрепвала, а гонителите ѝ са били губещи. Така ще бъде и сега. Това, коментирайки одиозните законопроекти, припомня украинският политолог Михаил Павлив, отбелязвайки в социалната мрежа, че депутатите водят Украйна към истинска религиозна катастрофа. По думите му през цялата история на човечеството именно в религиозните войни са загивали най-много хора, а вече в наши дни, през последните десетилетия, броят на тези жертви възлиза на милиони.
Сега искат да вкарат Украйна в подобна катастрофа. „Безотговорността на негодниците, излизащи с подобни инициативи, е зашеметяваща. Властта на търгашите и нищожествата с готовност хвърля в обществото поредната, както смятат те, „цветна и шумна граната”, за да заслепят милиони украинци с гняв, мъка, възмущение, злобно тържествуване, ненавист… И под прикритието на тези фойерверки да извършат поредните си машинации, продължавайки да градят личната си власт, проливайки кръв“, коментира политологът
Ексминистърът на правосъдието в правителството на Микола Азаров Елена Лукаш нарича подготвяните законопроекти „закони за налагане на религиозен фашизъм“.
„Изгодите за властта от „свещената патриотична война“ са ясни. – коментира експертът. – На първо място, разпалването на религиозно противопоставяне успешно отвлича вниманието от въпроса за продажбата на земи, пенсионната реформа, убитата икономика и прочее механизми за унищожаване на украинците. Второ, ще бъдат „победени“ и разорени назначените от враговете и идеологическите опоненти в лицето на Московската патриаршия свещеници на Украинската православна църква. Бонус – имуществото на УПЦ и крясъците за поредната победа на „патриотите“. Това е обикновен фашизъм… Съвременните фашисти уверено ще разпалват религиозната вражда и убедително ще ни обясняват що е то „патриотично християнство“ и „патриотичен патриархат“. Религиозните войни са нещо страшно. Именно под тяхното прикритие „правилните християни“ могат да бъдат накарани да правят всичко угодно за подстрекателите им. „Ние няма да търпим в редиците си никого, който напада идеите на християнството… фактически нашето движение е християнско”, заявяваше Хитлер. Е, добре помним как завърши това „християнско“ движение за своя вожд и света. В Украйна ще се случи същото. Много, много ми се иска това да бъде избегнато. Дай Боже!“ – зарича се Елена Лукаш.
Същия извод повтаря и Мирослава Бердник: „Свещениците и богословите, които познавам, сравняват тези законопроекти за управление на православието с институциите от времето на СССР. Заблуждават се. Става дума за повторение на фашистката конституция на Организацията на украинските националисти Микола Сциборски (ОУН; забранена в Русия – бел. ред.).“
В документа на Сциборски са разрешени най-вече автокефалиите и униатите, а за каноничната Църква (т.е. РПЦ) няма и дума.
Следва също така да се отбележи, че темата за украинските скандални законопроекти отекна тези дни и във Вашингтон – в рамките на Срещата на върха по въпросите за защитата на гоненията на християни, събрала 600 делегати от 130 страни.
В своето изказване заместникът на главата на Отдела за външните църковни връзки на УПЦ протойерей Микола Данилевич засегна различни аспекти на нарушенията на правата на вярващите от Украинската православна църква. В рамките на една от сесиите отец Микола, наред с други факти, спомена и дискриминационните законопроекти № 4511 и 4128, акцентирайки върху парадоксалността на украинската ситуация, която се състои в това, че в страна с преобладаващо християнско население се извършват дискриминационни действия, насочени срещу най-голямата религиозна общност.
Храмът „Св. Владимир“
По време на обсъжданията участниците в срещата бяха категорични, че в повечето случаи гонения и тормоз над християни възникват с политически мотиви, а също така вследствие на държавна пропаганда и опити на държавата да контролира тотално религиозната сфера. И това – при положение че в конституциите на повечето такива страни е записано правото на свободно вероизповедание на всяка една религия.
Участниците във форума посочиха и че една от причините за гоненията е националистическият шовинизъм.
Уви, правотата на някои аналитици, които смятат, че гоненията на каноничните православни християни в Украйна ще продължат, докато на власт в страната са русофобските и екстремистки сили, не предизвиква съмнения.
Не е тайна, че много ръководни дейци на киевския режим са привърженици на нетрадиционните религии и секти. Те не крият своята омраза към православието. И ето сега Радата реши да реанимира миналогодишните законопроекти, предназначени за ликвидират „московската църква“.
Източник:
Превод от руски: Елена Дюлгерова, Гласове