За част от турското общество, гласувала за поправките, преходът към президентска форма на управление е закономерно развитие на страната. Силна Турция може да има само със силен президент, смята тази част от турските граждани. Другата част от турското общество, гласувала против поправките (48,6%), свързва прехода към президентска форма на управление и даването на по-големи правомощия на президента с установяването на авторитарен режим в страната, с отклоняване от европейския път на развитие и бъдещи репресии срещу опозицията.
Реакцията на Русия
В Русия турският референдум бе наблюдаван внимателно. Почти всички вестници, онлайн издания и телевизионни канали по един или друг начин отразиха това събитие. От официалните лица първи коментира резултатите от референдума прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. В отговор на въпроси на журналисти Песков заяви, че Русия се отнася към турския референдум като към изключително вътрешен въпрос за Република Турция. „Според нас трябва да се отнасяме с уважение към волеизявлението на турския народ“, каза Песков.
Вечерта на 18 април президентът на Русия Владимир Путин поздрави турския си колега „с успешното провеждане на референдума за внасяне на промени в конституцията на Турция“, се посочва в съобщение на сайта на Кремъл.
Турският лидер бе поздравен и от ръководителя на Либерално-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски, който по образование е тюрколог и популярен в Русия политик и често публично коментира руско-турските отношения. В поздравителната телеграма, изпратена до Ердоган, той изрази надежда за постепенно подобряване на руско-турските отношения. Жириновски подчерта, че страните трябва да градят оста на отношенията Север – Юг и тогава подобрението на отношенията, започнало през есента на 2016 г., ще продължи и през идното десетилетие.
Константин Косачов, председател на Комисията по международните отношения в Съвета на федерацията също коментира резултатите от референдума на страницата си във Facebook. Според него „Ердоган се стреми да засили личната си власт и, както изглежда, се е отказал от курса на евроинтеграция“. Косачов не спомена нищо за възможните последиците от резултата от референдума за руско-турските отношения.
Разногласия в двустранните отношения
В отношенията между Москва и Анкара има редица разногласия по политически въпроси. Едно от тях е кризата в Сирия, по която въпреки взаимодействието на страните в процеса на уреждане на кризата в Астана, въпреки постоянния контакт на външнополитическите и отбранителни ведомства, има разногласия около сирийските кюрди и режима на Асад. Турция е против каквото и да било участие на кюрдите в преговорите по уреждането на кризата в Сирия. Русия, тъкмо обратното, подкрепя кюрдите и настоява те да участват в преговорния процес. А що се отнася до Асад, то преди неотдавнашното химическо нападение в провинция Идлиб, Анкара, която бе смекчила реториката си по адрес на сирийския лидер, спря да настоява за незабавното му оттегляне. След инцидента в Идлиб обаче Турция отново заговори, че Асад трябва да си отиде.
Политическите разногласия влияят на икономическите отношения между двете страни. И досега Москва не е отменила част от санкциите, въведени срещу Анкара като реакция за сваления от Турция руски самолет през ноември 2015 година. Забранени за внос са турските домати и краставици, а спрямо турските граждани продължава да действа едностранно визов режим. На свой ред от 15 март Турция въведе мита за руската селскостопанска продукция – пшеницата, царевицата, слънчогледовото олио и шрота. Според доклад, подготовен от експерти на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС) от Института за икономическа политика „Гайдар“ и Общоруската академия за външна търговия, вероятните загуби на Русия от ограничаването на доставките на зърно, растително олио и друга селскостопанска продукция в Турция се оценяват на $1,3–1,5 млрд. през 2017 година.
Експертите предполагат, че резултатите от референдума няма да повлияят силно на отношенията между Русия и Турция, а разногласията, според тях, ще се запазят. „Властта в Турция си остава същата, едва следващият президент ще има нови правомощия, а официалното му избиране е насрочено засега за ноември 2019 година. Далеч по-важни фактори продължават да бъдат сирийската криза и бързо сближаващите се позиции на Турция и САЩ спрямо Асад. Напрежението в руско-турските отношения очевидно ще се развива на „зиг-заг“ – по време на кризи ще нараства, а през периодите между тях икономиката ще се съвзема“, така Илшат Саетов коментира пред „Руски дневник“ резултатите от референдума. Саетов е експерт по Турция, научен сътрудник на Центъра за изучаване на Близкия и Среден Изток в Института по изтокознание към Руската академия на науките (РАН).
Леонид Слуцки, председател на Комисията по международни отношения в Държавната дума, прогнозира, че резултатите от референдума в Турция няма да окажат влияние върху характера на отношенията с Русия. „Отношенията с Турция са сложни, но еднозначно те са партньорски и в икономически, и в политически план. Няма никакви основания да се съмняваме в техните перспективи в светлината на резултатите от проведения референдум“, се посочва в съобщение на пресслужбата на Слуцки.
Как гласува турската диаспора в Русия?
В Русия в гласуването на референдума по конституционните поправки участваха 3201 граждани на Турция. От тях 833 души бяха за поправките (26%), а 2368 души – против (74%). Тези данни силно се различават от резултатите от вота на турските граждани, живеещи в Европа. В Холандия 71% от турците са гласували за конституционните поправки, в Белгия – 75%, в Австрия – 73%, в Германия – 63%, във Франция – 65%.
Ефе Танай, турски юрист и политолог, който живее в Москва, коментира, че разликата в гласуването на турските граждани в Европа и в Русия е свързана с образователния фактор: „Бившият министър на енергетиката на Турция също откроява фактора образование като ключов. Според него по-малка е вероятността образованите хора да гласуват за управляващата партия и за конституционните поправки, които тя подкрепя. Всички големи градове на Турция, където живее по-образовано население, са гласували против поправките. Разликата в резултатите от гласуването в Европа, от една страна, и в Русия САЩ – от друга, е свързана с това, че в Русия и в САЩ като цяло живеят хора с по-високо равнище на образование. Образованите хора разбират какви рискове носи представената на референдума нова система“.
Гласувах „за“
Окан Йълдъз, студент, Москва
„Аз гласувах за поправките. Президентската форма на управление означава съсредоточаване на властта в един център. Тя премахва такъв постоянен проблем като трудното сформиране на коалиционни правителства, характерен за парламентарната система. Всичко това ще бъде здрава основа на силната икономика и стабилността в Турция по подобие на Русия. Освен това референдумът ще даде на турската младеж право да участва по-активно в политиката на страната“.
Гласувах „против“
Мехмет Айдън, бизнесмен, Санкт Петербург (името е променено по молба на интервюирания)
„Гласувах против промените на конституцията, тъй като съм против властта да се съсредоточава в ръцете на един човек. Аз съм против премахването на поста премиер и отслабването на парламента. Резултатите от референдума са най-силният удар по турската демокрация. Те показват колко поляризирано и разединено е нашето общество. На нас не ни трябва силен президент за част от обществото. Нужен ни е президент, който ще може да стане лидер на всички“.
Източник: Руски дневник