Един от първите известни юридически документи на Древна Русия е Руска Правда. Този кодекс на правните норми започнали да го съставят още по времето на Ярослав Мъдри. Първият запис е от 1016 година. В Руската Правда били събрани всевъзможни правни норми, които векове наред определяли вината и наказанието за различните престъпления.
Особености на древноруското законодателство
Едно от главните различия между древноруското законодателство и съвременното е, че не е имало такова понятие, като ограничена наказателна отговорност поради психическа невменяемост или непълнолетие на престъпника. И младежите, и лудите са отговаряли за делата си наравно с възрастните и здрави хора.
Има съществени разлики и при определянето на вината, както и в наказанията за едни или други престъпни деяния. Голямо значение за установяване на вината имало социалното положение на подсъдимия и на обвинителя. Когато крепостният селянин бил обвиняван от господаря си, той практически нямал шанс да докаже невинността си.
Но и сред свободните руснаци въпросът с доказването на вината бил решаван доста своеобразно. За да се докаже, че някое лице е нанесло побой, обвинителят трябвало само да покаже синините по тялото си и да посочи с пръст този, когото смята за виновен.
Освен външните признаци, използвали също така и т.н. «свод». Това били показания на очевидци и търсене на открадната вещ (ако ставало дума за кражба). Да докажат или опровергаят вината на човек могли «видоки» или «послухи». Първите са очевидци на престъплението. Към вторите се отнасяли всички, които са чули нещо за обвиняемия и могли да потвърдят, че той е добър или лош човек.
Ако нямало нито очевидци, нито материални свидетелства за престъплението, заподозряният бил подлаган на «Божи съд». Под този термин се разбирало изпитание с накалено желязо или вода, както и целуване на кръста и клетва пред Библията.
В Древноруската държава се появила и цяла система от формални доказателства – изпитания. Следва да се спомене съдебният двубой. Победилият в двубоя печелел делото, тъй като се смятало, че Бог помага на праведния. Невинността на човека се смятала също така за абсолютно доказана, ако той издържал изпитанието с желязо или вода. Що се отнася до клетвите, руснаците вярвали, че човек просто не може да излъже пред кръста, защото за това ще отиде в ада.
Видове наказания за престъпленията
Наказанията в Древна Русия също били доста своеобразни и според съвременните стандарти не отговаряли на тежестта на престъплението. Съществувала цяла система от глоби за различни противозаконни дейности, в т.ч. и за много тежки. За убийство, смятащо се в съвременния НК за едно от най-тежките престъпления, в Древна Русия налагали глоба.
Цената за живота на свободния човек и на роба била различна. Било достатъчно да се платят 12 гривни за убийството на занаятчия и въпросът с вината бивал напълно изчерпан. Князът «струвал» по-скъпо – 80 гривни, синът му – 40. За убийството на свободен мъж се налагала глоба от 40 гривни, на жена – 20. Животът на роба или робинята се плащал чисто символично – 5-6 гривни.
За нанасяне на сериозни наранявания на свободен гражданин виновният трябвало да плати в хазната глоба в размер на 10 гривни. Дребни глоби се плащали за дребни кражби, обиди, нанасяне на не много сериозни наранявания и други незначителни простъпки.
Най-страшни в Древна Русия били имуществените престъпления: грабеж, кражба на коне и подпалване на дома. Последното било особено осъждано деяние, тай като една горяща дървена къща заплашвала да унищожи целия град. За тези беззакония имуществото на престъпника се разграбвало, а него, заедно с жената и децата ги продавали в робство. Така бил решаван въпросът с престъпленията и наказанията в Древна Русия.
Източник: Как устанавливали вину за преступления в Древней Руси?
© Русская Семерка russian7.ru