Автор: Серж АЛИМИ
На 9 февруари 1950 г., в най-ожесточените години на Студената война, един републикански сенатор, все още малко известен, крещеше: „Държа в ръцете си списък на 205 души, за които държавният секретар знае, че са членове на комунистическата партия, но въпреки това те решават политиката на външното министерство“. Джоузеф Маккарти влизаше в историята на САЩ през вратата на позора. Списъкът не съществуваше, но последвалата вълна от антикомунистическа истерия и чистки беше съвсем реална. Тя скърши съдбата на хиляди американци.
През 2017 г. беше поставена под въпрос даже патриотичната лоялност на новия президент на САЩ. С неговото правителство, съставено от военни и мултимилионери, основанията за опасения са безброй. Демократическата партия и много медии са направо побъркани от екстравагантната идея, че Доналд Тръмп е „марионетка“ на Москва [1]. И че дължи избирането си на хакерски атаки, ръководени от Русия. Измина много време от маккартистката параноя, но Вашингтон поуст поднови тази история, като изрази безпокойството си по повод съществуването на „повече от 200 сайта, които съзнателно или не, публикуват руска пропаганда или я отразяват“ (вж. броя от 24.11. 2016 г.).
Лоши ветрове духат на Запад. Всички или почти всички избори се оценяват през руската призма. Дали става въпрос за Тръмп в САЩ, за Джеръми Корбин в Обединеното кралство или за толкова различни кандидати като Жан-Люк Меланшон, Франсоа Фийон и Марин льо Пен във Франция, достатъчно е да поставиш под въпрос санкциите срещу Русия или конспирациите, приписвани на Москва от ЦРУ (една институция, за която всички сме напълно убедени, че е безпогрешна и ангелски морална), за да бъдеш заподозрян, че служиш на Кремъл. В такава атмосфера човек не се осмелява даже да си представи бурята от възмущение, ако не САЩ, а Русия беше подслушвала телефона на Ангела Меркел. Или ако „Гугъл“ беше предоставил на Москва, а не на Агенцията за национална сигурност на САЩ милиардите лични данни, събрани от интернет.
Без да си дава сметка за пълната ирония в думите си обаче, Барак Обама заплаши Русия така: „Необходимо е те да разберат, че това, което правят на нас, можем и ние да им го направим“ [2].
Путин знае, че САЩ могат да влияят на политиката на друга държава. През пролетта на 1996 г. един руски президент, болен и алкохолик, (корумпиран) създател на социалния хаос в страната си, превъзмогна своята крайна непопулярност само благодарение на откритата политическа и финансова подкрепа на западните столици. И на едно благословено от провидението натъпкване на урните. Така Борис Елцин, протеже на демократите от Вашингтон, Берлин и Париж (въпреки че заповяда да се стреля по руския парламент, което причини смъртта на стотици хора) беше преизбран. На 31 декември 1999 г. той реши да предаде цялата си власт на своя верен министър-председател, възхитителния Владимир Путин….
Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE – българско издание
Превод Венко Кънев
Бележки под линия
[1] Според израза на Хилари Клинтън по време на телевизионните дебати с Доналд Тръмп на 19 октомври 2016 г.
[2] Пресконференция на 16 декември 2016 г.