Каква ще бъде реалната политика на 45-я президент на САЩ Доналд Тръмп на международната арена и във вътрешната политика? Отговори на тези въпроси търсят стотици експерти в различни области – от икономисти и политолози до физиономисти.
Има такива, които смятат, че „реалната политика“ на Тръмп няма да бъде нашепвана от кандидата му за шеф на Пентагона генерал Джеймс Матис, държавния секретар Рекс Тилърсън и съветника по националната сигурност Майкъл Флин. Съветите ще идват от бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, който ще стане посредник за нормализиране на отношенията с Москва.
Какво Кисинджър ще предложи на Тръмп знае биографът му Нил Фъргюсън, който постоянно общува с Кисинджър и неотдавна публикува по този въпрос статия в американското интернет издание The American Interest.
Фъргюсън се позовава и на издадената през 2014 година нова книга на Кисинджър „Световния ред“, в която бившият държавен секретар представя своето виждане на международната обстановка. Кисинджър, например, „не е съгласен с онези, които смятат, че съвременният свят е преодолял опасността от голяма системна война. Според него съвременният световен контекст е много взривоопасен“.
Следвайки мислите на Кисинджър, биографът му пише, че Тръмп ще влезе в Овалния кабинет в една неблагоприятна за САЩ обстановка, „доколкото външната политика на Обама бе провал“. Като аргумент той посочва „Близкият изток, където руините в Сирия, да не говорим за Ирак и Либия, свидетелстват за фундаменталната наивност на политиката“ на Обама. При това Обама „позволи на Русия да стане водещ играч в Близкия изток …“
„Всичко това означава, пише Фъргюсън, повтаряйки по-възрастния си колега, че дори само да промени външната политика на Обама, президентът Тръмп най-вероятно ще постигне поне някакъв успех. Въпросът е в това как точно той трябва да я промени“.
Ето какво Кисинджър ще предложи на Тръмп според Фъргюсън.
Първо, „да не се отива „ва банк“ в конфронтацията с Китай, независимо дали ще става дума за търговски спорове или за конфликтните въпроси в Южно-Китайско море. Той трябва да се стреми към „всестранна дискусия“, да провежда политика на диалог и „коеволюция“ – тоест търсене на компромис въз основа на промяна на позициите на едната или другата страна. Кисинджър смята, че китайците задължително ще зададат на Тръмп въпроса: „Искате ли да смажете нашия икономически растеж? Ако не, то и двете страни – САЩ, и Китай – ще станат силни“. И Тръмп трябва да има отговор на този въпрос, твърди Кисинджър.
Второ, Кисинджър смята за необходимо да се промени отношението към Русия, която той нарича „отслабена, травмирана страна, намираща се в постимперски период“. Той смята, че Русия „иска към нея да се обръщат като към велика държава, като с равна, а не като молеща се държава в изградената от САЩ система“. Посланието на Кисинджър към Тръмп ще бъде следното: „Русия не може да бъде въведена в международната система чрез преобразуването на самата Русия. Тук трябва да търсят договорености, а също тя да бъде разбирана“.
Кисинджър смята за необходимо превръщането на Украйна в мост между НАТО и Русия, а не във форпост срещу другата страна“ – съгласно ролята, изпълнявана от Финландия или Австрия в годините на „Студената война“, които „свободно изграждаха икономическите и политическите си отношения както с Европа, така и с Русия, но без да влизат в какъвто и да е военен или отбранителен алианс“. Такава „извънблокова Украйна“, смята Кисинджър, „трябва да бъде децентрализирана, трябва да се повиши автономното равнище на източните региони“.
Ако пък Москва не се съгласи на такъв вариант „преобразование“ на Украйна, Кисинджър предлага фактически шантажиране на Русия. „В противен случай САЩ ще могат да използват своето финансово и военно превъзходство, превръщайки Русия в гигантска версия на Югославия, обхваната от конфликти от Санкт Петербург до Владивосток“, предава Фъргюсън мислите на Кисинджър.
Освен това бившият държавен секретар предлага Брекзитът да се възприеме като възможност за САЩ „континенталните европейци да бъдат изкарани от бюрократичния самоанализ и вкарани в стратегическа отговорност“.
Кисинджър предлага „да се постигне мир в Сирия чрез разчленяването („кантонизацията“) на страната, както САЩ направиха с Югославия преди 20 години“. При това Кисинджър предлага да се даде на президента Асад „примерно година“ за напускане на политическата арена. И всичко това трябва да стане „под контрола на заинтересованите външни сили“.
Що се отнася до Иран, „той трябва да бъде изолиран, както през Студената война бе изолиран Съветския съюз, защото Иран представлява същата опасност – действа като имперска държава и е движим от революционна идея“.
Освен това „реалната политика“ на Тръмп трябва да започне с установяването на алианс между САЩ, Китай и Русия, основан „на общото им опасение от ислямския екстремизъм и общото желание да използват по-ефективно своите сили за ръста на своите икономики“.
Според Кисинджър този троен алианс трябва да се договори за разрушаването на Евросоъюза, за да не се допусне превръщането на Европа в регион с мощен статут. Пътят за реализацията на този замисъл е сътрудничеството на САЩ с Русия, за да се „помогне на Марин Льо Пен да победи на президентските избори във Франция“, защото при победа тя смята да извади страната от ЕС. Това ще бъде началото на разпада на ЕС.
Накрая Кисинджър ще посъветва Тръмп Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), в което влизат САЩ, Канада и Мексико, да бъде преобразувано в Северноатлантическо споразумение, от което да отпадне Мексико. А неговото място да бъде заето от Великобритания. Целта на тази рокада е „да се обедини Англо-Атлантическата сфера на мястото на бившия ЕС“.
Всичко казано дотук са само някои съвети, които „шахматистът на голямата шахматна дъска“ Кисинджър ще даде на Тръмп. И само животът ще покаже кои от тези наполеоновски планове ще станат реалност.
–––––––––
Това е статия на Игор Пшеничиков, съветник на директора на Руския институт стратегически изследвания (РИСИ), публикувана от агенция РИА „Новости„.
Със съкращения, превод БГНЕС.
Източник: БГНЕС