1. Учи за юрист
Преди да се захване сериозно с живопис, Кандински получава „сериозна“ професия – по желание на родителите той завършва юридическия факултет на Московския университет. Кариерата му върви отлично – през 1893 г., след като завършва университета, той остава в него като преподавател, а след 3 години Дерптският университет в Тарту (днес в Естония) му предлага място на професор по юриспруденция. Тъкмо по това време 30-годишният художник окончателно решава да се посвети на живописта.
2. Вдъхновява се от музиката
В неговото съзнание живописта е тясно свързана с музиката. Впечатлението от постановката „Лоенгрин“ на Вагнер в Болшой театър става една от причините, подтикнали го да изостави юридическата кариера. В автобиографичната книга „Стъпала“ той описва по следния начин възприятията си: „Цигулките, дълбоките баси и преди всичко духовите инструменти въплъщаваха в моето възприятие цялата сила на часа на свечеряване, мислено виждах всички мои цветове, тя бяха пред очите ми. Луди, почти безумни линии рисуваха пред мен“. Музиката и по-нататък ще го вдъхновява за създаването на картини. След концерт на Арнолд Шьонберг в Мюнхен през 1911 г. той рисува „Импресия III (Концерт)“ (изложена е в галерията „Ленбах“ в Мюнхен).
3. Дизайнер и фотограф
Парфюмен флакон, създаден от Василий Кандински за Световната изложба през 1912 г. Снимка: Alamy/Legion Media
Синтезът на изкуствата е изключително важен за Кандински и той не се ограничава с живопис и музика. Прави оформление на интериори, създава ескизи за рисунки по порцелан, прави ескизи за рокли и мебели, интересува се от фотография и кинематография.
4. Рисува сюжети с къщи
В търсенето на нов език Кандински минава през разни стилове. През 1896 г. той е потресен от картината на Моне „Купа сено“, която по онова време е изложена в Москва. По-късно в Мюнхен Антон Ашбе, в чиято школа учи Кандински, го склонява да използва отделни щрихи и чисти цветове. Стиловете модерн и символизъм са му близки, той рисува традиционни сюжети с къщи като „Дами в кринолини“ от 1909 г. (Третяковската галерия). А след пътуването си по Европа в работите му се появяват елементи на фовизма и живописта в стил „Набидов“.
5. Критиците го наричат наркоман и луд човек
Първите абстракции на Кандински са предшествани от постепенно опростяване и разрушаване на формата в първичните сюжети, което той разработва не само в живописта, но и в ксилографията. През 1910 г., на втората изложба на „Новото мюнхенско художествено обединение“, в който той привлича да участват художници от различни страни (сред тях са Пикасо, Брак и ван Донген), Кандински показва своя „Етюд към „Композиция II“ (сега той е в музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк). Критиката веднага реагира с язвителни обвинения, заявявайки, че тази картина е рисувана от луд или „опиянен с морфин или хашиш“ човек.
6. Автор на първата абстракция в света
Първата безпредметна творба в творчеството на Василий Кандински (и въобще първата в света абстракция) е „Картината с кръга“, нарисувана през 1911 година (сега тя е в Националния музей на Грузия в Тбилиси). Според художника природата дава импулс за творчество, но няма никакъв смисъл да бъде копирана. Главното, което задава емоционална тоналност и помага да се построи композиция, това е цветът. Формата пък е съчетание на плоскости и линии, които раждат движение.
7. Въвежда нови жанрове
Като се отказва от сюжета в картините, той въвежда нова класификация на жанровете. Вместо предишните портрети, пейзажи и натюрморти при него се появява „импресия“ – творби, в които се запазва връзката с природата, „импровизации“ – спонтанни и често несъзнателни изразявания на вътрешни впечатления и емоции, и „композиции“ – синтез на външните форми и вътрешното съдържание, изразяван чрез линията и цвета.
8. Одушевява цвета
Цветът при Кандински е ценен сам по себе си и не е свързан със сюжетни изображения. Цветовете той нарича „одушевени същества“ и им вдъхва качеството непосредствено да влияят на душата на гледащия. Той извежда собствени взаимни връзки, опирайки се на теорията на Гьоте: жълтият напомня на звуците на флейтата, отговаря за земното, акцентира движението към зрителя и съответства на триъгълник; на синия пък съответства небесното спокойствие, тъгата, движението от зрителя, кръг, звуци на виолончело; червеният е вътрешен кипеж, форма на квадрат; зеленият е неподвижност и антиемоционалност.
9. Върви в разрез с рационализма на руските авангардисти
Ирационалността и емоционалността на Кандински върви в разрез с рационализма на други руски авангардисти и това става особено забележимо след революцията, когато Кандински, заедно с Александър Родченко, Варвара Степанова и Любов Попова, преподава в новосъздадените художествени институти. След като не успява да постигне педагогическите си цели в Русия, от 1922 г. той започва да преподава в германската школа „Баухаус“, където води клас по аналитична рисунка и работилница за стенна живопис.
10. Не съответства на духа на СССР
Василий Кандински е плодовит – само през периода на създаването на абстрактния език – от 1909 до 1914 г. – той създава 200 платна с живопис и множество ескизи. Много от тях са загубени – в Съветския съюз ги изпращат в провинциални музеи и ги крият в тефтери като несъответстващи на духа на социалистическия реализъм, а в нацистка Германия пък ги класифицират като дегенаративно изкуство.
Източник: Руски дневник