„Тръмп ясно заяви, че многобройните военни бази в чужбина са непосилно бреме за американския бюджет. А също така, че президентът на Русия Путин трябва да бъде партньор, а не враг. Това плаши определени влиятелни среди. Тръмп не се харесва на тези, които дрънкат оръжия. На тези, които не искат да признаят, че залезът на еднополюсния свят вече се вижда. Те предпочитат Хилари Клинтън. Те предпочитат представителя на войнстващото, агресивното, истеричното в международната политика“, казва в интервю за „Гласове“ председателят на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов.
– От вчера САЩ имат нов президент – Доналд Тръмп. Повечето български медии реагираха отрицателно на тази новина. В някои от тях се появи дори въпросът „Защо победата на Тръмп плаши света?“. Кого плаши тя?
– Бих казал, че плаши задкулисието, което има интерес от войни. Това задкулисие, което на практика мрази човечеството. Тръмп ясно заяви, че многобройните военни бази в чужбина са непосилно бреме за американския бюджет. А също така, че президентът на Русия Путин трябва да бъде партньор, а не враг. Това плаши определени влиятелни среди. Тръмп не се харесва на тези, които дрънкат оръжия. На тези, които не искат да признаят, че залезът на еднополюсния свят вече се вижда. Те предпочитат Хилари Клинтън. Те предпочитат представителя на войнстващото, агресивното, истеричното в международната политика.
– И обратно. В Русия предпочитаха Тръмп?
От 2000-та година насам наблюдаваме сериозен възход на Русия – средната класа скочи от 8 на 28 процента, жизненото равнище осезаемо се покачи, съвсем различен е международният статус на Русия. Днес тя донякъде е законодател в световната политическа мода. По много съществени въпроси обществото в Русия се консолидира, все по-малко наблюдаваме деление на леви и десни и все по-осезаеми са разговорите за многополюсен свят, за традиционни ценности, за силна държава. В Русия текат сериозни промени, за които ѝ е необходимо време – и тактически, и стратегически. Сега да си дойдем на думата. При победа на Хилари Русия по един или друг начин щеше да бъде вкарана в сложни, напрегнати и непредсказуеми ситуации, включително и военни. Тръмп ясно заяви, че иска да се договаря с Русия, а не да воюва и да играе некоректно с нея. Естествено е Русия да предпочита Тръмп.
– Президентските избори в САЩ имат ли значение за България?
– Естествено, че имат значение. България е ключова страна на Балканския полуостров. Не един и два конфликта са започвали от този регион. България се намира в разлома на две тенденции – евразийската и европейската. Коя от двете ще надделее? Ние сме част от ядрото на евразийската цивилизация – с кирилицата и като носители на православието към Азия. От друга страна виждаме, че България все повече се явява една периферия на Европа с неясно бъдеще за себе си. САЩ диктуват основни световни тенденции, България лесно се влияе от тях и следователно всичко съществено в политиката на САЩ засяга страната ни сериозно.
– Да се върнем в нашата политическа реалност. Кое Ви направи най-силно впечатление в резултатите от първия тур на изборите за президент?
– Категоричният протест спрямо статуквото. Ген. Радев печели повече от кандидатката на управляващия Бойко Борисов. Патриотите взимат 15 процента, това е два пъти повече от десните. Очевидно имаме съвсем нова конфигурация на силите в обществото. В този смисъл необходимостта от предсрочни избори чука на вратата, тъй като парламентарното представителство определено вече не отразява реалната тежест на съответните политически сили. ГЕРБ губи 400 хил. гласа в сравнение с предишните избори. В този смисъл при предсрочни избори в бъдещия парламент най-вероятно балансьор ще се окажат патриотите, а не ДПС, както беше през последните 25 години. В момента в ДПС също са се разделили – очаква се две трети от турското малцинство да подкрепят генерал Радев на втория тур, ако се съди по говоренето на лидера на ДПС. На партията на Доган също са ѝ нужни предсрочни избори, за да може диспропорцията в представителството на турското малцинство да получи реално отражение в парламента, тъй като е очевидно, че то върви след Доган, а не след политиката на Лютви Местан.
– Какво значение има за посоката на България кой ще победи на балотажа в неделя?
– Има много голямо значение. Позициите на г-жа Цачева са еднолинейни и папагалски. При ген. Радев има многоплановост, дълбочина. В говоренето на г-жа Цачева националният интерес на България е декларация. При ген. Радев е мисъл. Генералът е последователен, г-жа Цачева – не е. Давам пример с отношението към санкциите спрямо Русия. Ген. Радев, показвайки категорично патриотичен и българофилски профил, ясно заяви, че е против санкциите срещу Русия. Цачева един ден заявява, че е за преразглеждането им, на втория обяснява, че това не означавало непременно, че е против. За мен ген. Радев е по-самостоятелно мислещият кандидат. А това има отношение към бъдещото поведение на България.
– НД „Русофили“ е най-голямата неправителствена организация в България. Ръководството ѝ ще призове ли за подкрепа на ген. Радев?
– Не! НД „Русофили“ не може да се държи като партия. В ръководството му има представители на различни партии. Нашите инициативи са свързани с изучаването на руски език, със запазването на историческата памет, с утвърждаването на славянобългарския характер на нашата нация чрез развитие на всички компоненти, които я характеризират – православието, кирилицата, българския език. По никакъв начин не трябва да партизираме идеите, които изповядват членовете на НД „Русофили“. Тези идеи трябва да обединяват, а не да разделят нацията. Ние търсим обединителни вектори, а не обратното.
Ние проведохме срещи с част от кандидатите за президент, но не за да решим да подкрепим един или друг, а за да почувстваме нагласите им да работят за взаимодействие между Евразия, Русия и Европа, за изграждане на взаимноизгодно поле за сътрудничество. Успяхме да вкараме темата „Русия“ в тяхното говорене, в кампанията. Преди тази тема беше табу.
– Ние сме членове на Европейския съюз. Можем ли да развиваме и евразийската идея?
– По този въпрос на експертно ниво трябва да започнем много сериозно обсъждане. Това е разговор за бъдещето на България. И да не се правим, че такъв процес не съществува и не се развива. Да не се правим, че няма Евразия. Верният подход за България е многостранният, многовекторният. Да, ние сме в ЕС и в НАТО. Това обаче не определя нашата същност. Ние не сме българи, защото сме в НАТО, в ЕС или във Варшавския договор, а защото сме славяни, защото сме православни. И в този смисъл дискусията за бъдещето на България, за това кое я прави по-силна, е необходима на обществото. Ако имаме еднопосочен билет единствено и само за Запада, какво правим с Изтока? Воюваме ли с него? Напротив, говорим си и търсим съпричастност и подкрепа за защита на българските интереси. Европа е по-силна с Русия и Русия е по-силна с Европа – това е неоспорим факт.
Моделът, който предлага в момента Русия, е стъпил върху традиционни ценности, върху идеята за силна държава и за многополярност на света – това са изключително привлекателни идеи и те са конкурентни на идеята за един безапелационен либерален свят.