Казваме «Ден на народното единство», а подразбираме празника на иконата на Казанската Богородица. От 1649 до 1917 година руснаците са празнували този ден така, както днес се празнува 9 май. В най-трудните моменти този Свят образ винаги е заставал на пътя на враговете на Русия.
От многото икони на Богородица, почитани от Руската Православна църква, нито една няма толкова много копия, колкото Казанската. Най-често към нея се обръщат при беди, болести и трудности: «Заступнице усердная, Мати Господа Вышняго, за всех молиши Сына Твоего Христа Бога нашего… всем полезная даруй и вся спаси, Богородице Дево: Ты бо еси Божественный покров рабом Твоим».
Чудното придобиване
Историята на Казанската икона започва с нейното чудодейно появяване в Казан през 1579 година. След катастрофалния пожар, който опустошил на практика половината град, Богородица се явила на 9-годишната дъщеря на стрелеца Онучин Матрона. Божията Майка разкрила на момичето, че под пепелта на дома на Онучини е Нейният чудотворен образ, който е бил закопан в земята от изповедниците на християнството още по времето на татарското владичество. Образът бил намерен на посоченото място на около метър дълбочина.
1612
По време на Смутата, когато Москва била завладяна от поляците, а патриарх Ермоген бил пленник, копие на чудотворната икона на Казанската Богородица било предадено на княз Дмитрий Пожарски. Смята се, че в този момент Пресветата Богородица е взела под покровителството си руското опълчение. Тогава в обсадения Кремъл бил архиепископ Еласонски Арсений (от Гърция). Според преданието, през нощта в килията му се явил сияещ с Божествена светлина преподобният Сергий Радонежски и му обявил, че «на сутринта Москва ще е в ръцете на обсаждащите (опълчението на Пожарски) и Русия е спасена». Св. Арсений съобщил на руските воини за видението и пророчеството на великия светец на Руската земя, и на следващия ден опълчението отблъснало поляците от Китайград, а след два дни бил освободен и Кремъл. В неделя (25 октомври по Юлиански стил) руските воини с чудотворния образ на ръце отишли в Кремъл. На лобното място те се срещнали с архиепископ Арсений, носещ чудотворната Владимирска Богородица, която опазил въпреки всичките трудности на плена и болестите. Народът бил потресен от срещата на двете чудотворни икони и се молил със сълзи на очи на Небесната Застъпница на Руската земя. В памет на освобождението на Москва от поляците се чества иконата на Казанската Богородица.
1709
В историографията на Русия Петър I понякога се представя като истински безбожник. Великият реформатор наистина е направил много, за да спре да съществува Руската традиция, но при това той почитал много Православни светини. Така, в навечерието на Полтавската битка през 1709 година Петър I усърдно се молил с войската си пред Казанската икона на Богородица. През 1721 година пренесъл едно от чудотворните копия на иконата от Москва в Санкт-Петербург.
1812
През 1811 година копие на Казанската икона на Богородица било поставено в току-що построения Казански събор в Санкт-Петербург. Тук през 1812 година Михаил Кутузов се молил пред чудотворния образ за победа над Наполеон. Интересното е, че началото на повратната точка във войната настъпило в деня на празника на Казанската икона на Богородица. Именно в този ден паднал сняг и започнали големи студове, самата Застъпница се притекла на помощ на воините.
Загубата на чудотворната икона
«Всички домове са дървени, но има голяма и силна крепост с каменни стени, в нея има много воини, които стоят през нощта на пост — също като в Испания, Италия и Фландрия». Така Орудж-бек, секретар на персийското посолство описва Казанския Кремъл. По време на превземането на Казан от Иван Грозни през 1552 година дъбовите стени на ханската крепост били силно повредени. За построяването на новия белокаменен кремъл царят повикал псковските строители Постник Яковлев и Иван Ширяй (строителите на Събора „Василий Блажени“ в Москва). Крепостта била разширена, 6 кули (от 13) били построени от камък (през пет се минавало), но едва в началото на 17 век окончателно са сменени дървените отбранителни съоръжения на Казанския кремъл с каменни.
Църковното шествие в блокадния Ленинград
По време на Великата Отечествена война жителите на блокадния Ленинград организирали църковно шествие с Казанската икона на Богородица. Скоро след това блокадата била пробита.
Ватиканското копие
Едно от копията на Казанската икона на Богородица, нарисувано през XVIII в. и украсено със скъпоценни камъни, било продадено зад граница, а след това било откупено и подарено на Римския папа Йоан Павел II, в чиите покои иконата била до 1993 г. Според някои предположения тази икона е принадлежала на основателката на Дивеевската община монахиня Александра (Мелгунова) и някога се е съхранявала в Казанската църква на село Дивеево. През август 2004 година иконата била предадена от Ватикана на патриарх Алексий II.