Даже ако поради някакви причини не ви харесва Владимир Путин. Даже ако смятате, че присъединяването на Крим е огромна грешка. Историческите събития не е задължително да бъдат харесвани. И не е задължително да са безупречни.
Путин влезе в учебниците по история. Путинската реч, която сега навярно ще нарекат „кримската“, ще влезе в тези учебници на цели параграфи. Дори това „събиране на руски земи“ да се ограничи само до Крим.
Макар че защо да издребняваме? Приднестровието жадува. Абхазия и Южна Осетия мечтаят. Осетинците дори е логично да бъдат присъединени – нали сме именно един разделен народ.
Путин припомни на Запада и Косово, и Белград, Либия, Ирак. А на всичко това засега отговаряме само с единия Крим.
Путин свири на най-тънките струни на нашия народ. Та нали дори значителна част от либералите стичаше присъствието на Крим в Украйна за историческо недоразумение. И разпадът на СССР може би се възприемаше като неизбежен от гледна точка на политиката, но много обиден от човешка гледна точка.
Ние го възприемахме така.
А в бившите съветски републики не тъгуваха чак толкова.
Но Путин свиреше на нашите струни. На нашето уникално съчетание от мания за величие и комплекс за непълноценност. На усета за велика държава и чувството, че истинското величия така ине ни достига. Че ни мачкат, че не ни обичат, че целият свят е срещу Русия – още от ХVIII век, както отбеляза Путин.
Народът винаги е готов за такива речи. За нашето величие и за козните на нашите безчислени врагове. Затова си взимаме руския Крим. Затова сме готови дълги години да се окажем сами срещу всички заради святата цел на руското единство. Затова сме готови братският народ на Украйна вече да не бъде роден брат, а в най-добрия случай да ни бъде братовчед. Който живее наблизо, но с когото общуваме само на някои празници и с когото си разменяме само протоколни думи.
Сега мнозинството е обхванато от еуфория или в краен случай просто е доволно от случващото се. Популярността на Владимир Владимирович ще счупи всички рекорди. Но еуфорията никога не продължава дълго. Или ще трябва да бъде поддържана с нови завоевания и да се вписват в учебника по история нови страници, или в някакъв момент ще трябва да се осъзнаем и да видим нещата, които очевидно, уви, са очевидни за малцина.
Русия е велика държава само по размера на територията и обема на природните си залежи. В останалото Русия е средна държава и дори аутсайдер. И освен това развитието на икономиката й тъпче на място. Освен това и без надеждни и силни съюзници, но пък охотно увеличаваща броя на враговете си. При това ако преди врагове ни бяха далечните страни от НАТО, то днес врагове стават най-близките ни съседи.
Затова попадането на Владимир Путин в учебниците по история е безспорно.