Владимир Михайлович Зелдин е роден на 10 февруари 1915 г. в град Козлов (бивш Мичурин), Тамбовска област, в семейството на музикант и учителка. Баща му, Михаил Зелдин, е диригент, военен капелмайстор, създател и ръководител на музикалната школа в Твер. Владимир е най-малкият от общо пет деца. Свири на тромпет, роял и цигулка.Името му бе вписано официално в Книгата на рекордите на Гинес като най-възрастният актьор, който и на 100 години продължаваше да е на сцената. На бенефиса в чест на вековния му юбилей Зелдин не слезе от сцената в продължение на 5 часа.
Голямата слава идва при Зелдин от участието му във филма „Свинарка и пастир“ през 1941 г. След това, през 1945 г., е поканен в Централния театър на руската армия, където остава до сетните си дни. В театралния си репертоар има над 50 роли – в „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир, в „Законът на Ликург“ на Теодор Драйзер, в „Средството Макропулос“ на Карел Чапек, в „Умореният кон“ на Франсоаз Саган и много други.
В текущия репертоар на театъра Зелдин участваше в цели три постановки – изпълняваше ролята на Дон Кихот в мюзикъла „човекът от Ламанша“, посветен на 90-годишнината му, на Неделин в „Учителят по танци“ и на Кутузов в музикалната комедия „Имало едно време“.
Само в популярната комедия на Лопе де Вега „Учителят по танци“ Зелдин е играл над 1000 пъти. Снима се в над 40 игрални филма. Най-известните му кинороли са в „Сказание за Сибирската земя (1947), „Карнавална нощ (1956), „Вуйчо Ваньо“ (1970), „Трийсет и първи юни“ (1978), „Жената в бяло“ (1981), „Десетте негърчета“ (1987), „Класик“ (1998).
Владимир Зелдин е автор на мемоарната книга „Моята професия – Дон Кихот“.
Носител е на редица големи държавни награди и престижни културни отличия.