Газопроводите в Украйна, които транспортират половината от руския газ, потребяван в Европа, носят на страната милиони евро, но неотдавна станаха повод за противопоставяне между Киев и кредиторите му, информира Франс прес, цитирана от БТА в неделя.
Две години и половина след бунта, който доведе до отстраняването на проруската власт, прозападните управляващи в Украйна трудно жонглират между амбициите за европейска интеграция и битките на клановете по върховете на държавата за контрола върху тези доходоносни активи.
В основата на сегашната буря, която би могла да постави под въпрос част от западната помощ, в момент, когато украинската икономика най-сетне започва да се възстановява лека полека след две години на криза, бе едно наглед силно бюрократично решение.
В началото на септември министерството на икономиката реши да прехвърли контрола на „Укртрансгаз“, оператор на 38 000 километра газопроводи, преминаващи през украинската територия, който досега бе филиал на държавната компания „Нафтогаз“. Този силно доходоносен актив вече ще бъде на пряко подчинение на министерството, реши правителството.
Властите обясниха, че искат да избегнат конфликт между ръководителите на двете компании, които имат изключително стратегическо значение, защото „Укртрансгаз“ получава от Москва парите за транспортиране на синьото гориво, възлезли на 1 милиард долара през 2015 година.
А пък според споразуменията, сключени с Европейския съюз, Украйна трябва да раздели „Нафтогаз“ и „Укртрансгаз“, за да нямат един и същи собственик – държавата. Става дума за спазване на правилата за конкуренцията на ЕС в енергийния сектор, които налагат разделянето между производството, транспортирането и търговията с газ.
Само че западните кредитори изобщо не възприеха положително това разделяне. Според тях напълно изненадващото решение не дава на „Укртрансгаз“ желаната независимост, а я поставя под още по-прекия контрол на правителството по същия начин както и компанията майка „Нафтогаз“.
Секретариатът на енергийната общност, която обединява ЕС и съседните държави, предупреди Киев, че това решение би могло да има последици и да застраши ролята на Украйна като транзитна страна за доставките на газ.
„Нафтогаз“ изрази опасение, че същото това решение може да заплаши кредити на стойност стотици милиони долари, обещани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Световната банка, за украинския газов сектор, изпитващ затруднения заради липсата на средства от години и кризите с Русия.
Натискът накара премиерът на Украйна Володимир Гройсман да събере в средата на септември основните засегнати страни, както и посланика на САЩ в Киев, представителите на ЕБВР и Световната банка. Последва нов обрат: решението в крайна сметка бе отменено.
„На срещата премиерът засвидетелствал пред участниците в нея ангажимента си към нормите на енергийния сектор“, посочи правителството в комюнике.
„Украинците разбраха ситуацията. Проявено бе голямо разбиране какво трябва да се прави“, със задоволство заяви говорителят на ЕБВР Антон Усов пред Франс прес, приветствайки едно „бързо и цивилизовано решение на тези трудни събития“.
Украйна е известна с широко разпространената си корупция, посочва АФП.
Повече от година Международният валутен фонд (МВФ) блокира помощта си, която е от жизнено значение за икономиката на страната в криза, предизвикана, между другото и от големи пропуски в борбата срещу този бич.
На 15 септември МВФ все пак обяви, че възобновява финансирането си, одобрявайки изплащането на транш от 1 милиард долара за Украйна, с който вече отпуснатите пари от Фонда превишават 7,6 милиарда долара, отбелязва Франс прес.
Източник: изд. Медиапул