В предизборно клипче за руските парламентарни избори бодро звучи: „Ние сме честните десни”, почти като „Наше дело правое”. Донякъде това е съзвучен парадокс като „новото ляво” (ново, сиреч друго, т.е. не ляво). „Честен десен” в Русия е оксиморон.
Конкретният лозунг е на либералната партия „Гражданская платформа” на кремълопослушния олигарх Михаил Прохоров, който неотдавна се оттегли. „Честните десни” закачливо прокарват антимедведевска кампания с призива на фона на спящия премиер: „Време е за сън на друго място” (нещо нетипично за руските либерали, обикновено противопоставящи Дмитрий Медведев на Путин).
Друг постулат за изборите е „епохата на Елцин – епоха на позора”, което издава предишния партиен опит в ЛДПР на новия лидер на „Гражданская платформа” – бизнесмена Рифат Шайхутдинов. Така наречената либерална партия е нещо като интернет платформа, напомняща „путингите” по времето на Болотная, 2012. Под формата на либерален проект се защитава външната политика на Путин и се оспорва икономическата програма на Гайдар–Кудрин. Измислен либерален профил в рамките на кампанията с цел да разнообрази изборите.
Далеч по-реален е руският либерален профил, мутирал в политически хибрид: либерал-нацист. Типичен пример от тези избори е ПАРНАС на Михаил Касянов, който като „честен” десен е известен от края на 90-те години като „Миша двата процента”, откакто е министър на финансите. Впрочем за това негово прозвище пише подробно през 2000 г. и либералният вестник „Новая газета”, тогава Миша е част от екипа на Путин, наследен от Елцин. Заглавието е „Двата процента и неговите приятели”, а поводът е задържането на Касянов от руската митница в Шереметиево и скоростното му освобождаване след протекции отгоре от премиера Виктор Черномирдин. Сега Касянов се бори предизборно с корупцията на Путин.
ПАРНАС развива неолибералната традиция на толерантен съюз с националисти, сред които и нацисти. Първите имена в листата им са: Вячеслав Малцев, чийто помощник е Дмитрий Дьомушкин (откровен руски нацист, приветства със зиг на фотографии, окичен със свастики).
Вячеслав Малцев е бивш съветски милиционер, работил и като охрана, след което се посвещава на национализма в Саратов, сам се определя като „националдемократ” за пряка демокрация, „европейски път на развитие”, „интеграция с целия глобален свят” и афинитет към виртуалното гласуване.
Тънката разлика между руските националисти и руските нацисти, какъвто е Малцев, е, че последните отричат присъединяването на Крим, с което са солидарни с либералите. Малцев отрича да е антисемит, макар че в ефира на „Эхо Москвы” констатира, че руските медии са предимно с евреи, а друг негов помощник е Борис Миронов, последовател на „Черная сотня” и автор на красноречиво озаглавената книга: „Игото на юдеите”.
Още една прилика между руските нацисти и либералите е становището за държавата – няма сакрализация, обратното, има невротичен нихилизъм. Оттук и „Крим може да е наш само като свободна икономическа зона”, а руската нация не е важно къде и каква държава населява, стига да живее добре: „като националдемократ аз разглеждам руския народ не в рамките на путинската държава, а като нация, която се намира в Беларус, Украйна, Русия. На нас, националдемократите, не ни пука в каква държава живее руският народ. Важното е да живее добре”.
На трето място след Малцев в листата на ПАРНАС е проф. Андрей Зубов, уволнен от МГИМО след сравнението му на присъединяването на Крим с аншлуса на Австрия от Хитлер. Проф. Зубов радикализира вижданията си и през март 2015 г. във видео интервю споделя студентски спомени как бил говорил в института: „Досадно е, че Сталин не загубва войната с Хитлер. Защото, все едно, накрая съюзниците щяха да ни освободят, но тогава англичаните и американците щяха да установят у нас демокрацията и да сменят човекоядния сталински режим”. Симпатиите на проф. Зубов към Бандера са друга тема, която е част от спецификата на руските либерали – героизацията на колаборационистите на Хитлер.
Не става дума обаче само за оценка на исторически събития, в която има съвпадения между руските нацисти и преобладаващата част от руските либерали в съвременна Русия. Общото е деструктивното отношение към държавата, олицетворявана с Путин, и към народа, набеждаван като „стадо”, неспособно да решава съдбата си, щом се доверява на „този диктатор”.
През март 2015 г. руските либерали се събират на „Форум открытой России” във Вилнюс и директно обсъждат бъдещето на Русия във власовски стил (има видеозаписи на събитието в YouTube). Гари Каспаров задава тона на събитието с внушението, че „няма да има мирен преход” (от Путин към демокрация), и в типично необолшевишки стил признава: „Провеждането на избори в условията на преходния период ще е загуба на време”.
Фундаменталният враг Путин, който е „заплаха за цялото човечество”, „води подривна кампания и война за унищожаването на ЕС” съответно и „ние трябва да действаме като по време на война”. Под „ние” Гари Каспаров разбира „истинските представители на Русский мир”. Кои са неистинските?
Същата година по-късно, като „честен десен”, Гари Каспаров е отстранен от Комисията по етика в Международната федерация по шахмат за 2 години (от октомври 2015) заради обвинение в корупция.
Константин Боровой, другарят на Валерия Новодворская, предлага директно: „Нашият проблем е не Путин, а колективният Путин, а решението на проблема е само с външна сила”. Алфред Кох: „Нацията е болна, страда от някаква форма на шизофрения, привиждат й се образи, които не съществуват като велика история, каквато не е имало”, и тук е либералната поанта: „Трябва да осъществим самоокупация, функциите на Избиркома да се предадат на ПАСЕ, избирателната кампания да е под контрола и даже организацията на международни организации; функциите на Конституционния съд да се предадат на съда в Хага”.
Руските либерали от новата вълна, ашладисани с руските нацисти, са неизбираеми. Оттук изводът е направен и от Ходорковски през декември 2015 г.: „революция неизбежна” и „относително мирна”. Наистина е „относително мирна”, особено на фона на ръкостискането му с украинските нацисти на майдана.
Ако това бяха само либерални политически седенки, макар и обгрижвани от международни институции и медии, нямаше да представлява интерес, но подобен език е официален в американската предизборна кампания на Хилъри Клинтън, в неадекватните решения на международни организации – ВАДА, позорното отстраняване на руските параолимпийци, а после и на беларуския спортист, развял руското знаме, след като преди това са обискирани инвалидните колички за руски флагове.
„Относително мирни”, относително „честни”, но без колебания агресивни към собствената си държава, руските либерали представляват автоимунната руска русофобия, разпространяваща се сред геополитическия атлантически мейнстрийм със силата на вирус от романа на Хърбърт Уелс. Ще се намери ли дете да каже, че „царят е луд”?
Доц. Дарина Григорова, Гласове