Анализаторът Матийо Слама за новата си книга „Война на световете: Размисли за идеологическия кръстоносен поход на Путин срещу Запада“
– Вие говорите за неразбиране между Европа и Русия в областта на ценностите и религията, което отчасти обяснява нашите геополитически разногласия. Може ли малко по-подробно?
– Струва ми се, че случващото се между Путинова Русия и западните страни има много по-голям фундаментален характер, отколкото просто конфликт по сирийския или украинския въпрос. Според мен, на заден план в този конфликт изпъква противостоянието на два конкуриращи се светогледа.
Западният е либерален, той характеризира политическата общност на първо място като осигуряване на личните свободи. Родината, общината и традициите по тази логика представляват отживелица от миналото. Путин се придържа към традиционистки възгледи: за него политическата общност представлява продукт на историята и културата, който стои над личните свободи. Имаме работа с две абсолютно различни представи.
Споменатият от вас религиозен въпрос, струва ми се, добре илюстрира това идеологическо противопоставяне. Когато феминистрите от „Пуси Райът“ нахлуха в московски храм, тях ги осъдиха не само от юридическа гледна точка, но и в общественото мнение. Елен Карер д’Анкос даде добро обяснение: за руснаците и Путин съществуват неща, които са просто недопустими. Във Франция акцията на „Фемен“ в храма на „Парижката Св. Богоридица“ не направи впечатление нито на обществеността, нито на властите. Ние окончателно изгубихме мисленето за святост: в името на свободата можем да оскверним каквото си искаме, в това число и религиозни символи (да вземе за пример дори само карикатурите на пророка Мохамед…). Нашите християнски корени? Дори не смейте да говорите за тях! Путин от своя страна активно набляга на християнските традиции на страната си. Неотдавна той присъства на честването на 1000 г. от руското присъствие в гръцкия Атон, където руски монаси живеят и сем лоят още от Х век. Символизмът тук е просто огромен.
Струва ми се, че Путин е разбрал едно много важно нещо (каквото и да мислим за него): политиката не се ограничава само с правилата за защита на личните свободи. Политиката е нещо друго – съществуване в особено пространство, наследство на стари легенди, традиции и символи, които водят страната по нейния исторически път. Ако всичко се свежда само до правата, няма никакво общност. А, следователно, няма и никакво общество. Силата на Путин е в това, че той ни показа този ужасяващ факт.
– Путин критикува Запада за това, че той смесва в едно западната и международната общност?
– Това е вторият и много важен момент в критиката на Путин по отношение на западните страни: Западът има неприятния навик да преустройва света по свой образ и подобие. Стана просто невъзможно да си представим културните различия, да си въобразим съществуването на няколко свята със собствени традиции и история. Да вземем актуалния пример: Иран. Навсякъде има материали и репортажи за промените в тази страна. И какво се приветства в тях? Неговото озападняване. Но само да стане дума за някакви традиционни явления, веднага започват воплите за „мракобесие“ и „варварство“. Тук виждаме смес от неразбиране и презрение, а също и огромен парадокс: либералният Запад превъзнася Другия, но само за да отрече неговата различност. Необходимо е да се препрочете Клод Леви-Строс, който един от първите изказа опасения по повод унификацията на света под влиянието на Запада.
Същността на проблема – това е универсализмът, мисълта, че либералният модел неизбежно ще стане модел на цялото човечество. Американските неоконсерватори, на основание неправилното прочитане на Леви-Строс и неговите размисли върху релативизма поставиха универсализма в центъра на своята идеология (при това, естествено, с оглед политическите и икономическите интереси на страната си). Огромната заслуга на Путин е в това, че той извади този универсализъм и неговите отклонения на всеобщ показ. Последствията са пределно конкретни: смятам, че не трябва за пореден път да описваме катастрофата в Афганистан, Ирак и Либия… В изявлението пред ООН миналата година Путин се обърна към Запада с въпроса: „Вие разбирате ли какво натворихте?“
– Вие пишете, че целта на президента на Русия е да защити разнообразието на света от западния универсализъм. При нас го приемат по-скоро като човек, който иска сам да подчини другите на своята воля…
– В знаменитата статия, която излезе в „Ню Йорк таймс“ в разгара на сирийската криза през 2013 г., Путин предупреди Америка да не вярва прекалено в собствената си изключителност, защото това противоречи на равенството между народите и разнообразието на света. И това не е случайно. Той се представя като защитни на многополярния свят и националния суверенитет, защото противодейства на първо място срешу хегемонистичните претенции на Америка (и подчинението на европейците на тази хегемония). Не трябва да бъдем наивни: Путин е преди всичко реалист, който отстоява интересите на страната и народа си. Неговата риторика отговаря на есно определени интереси.
Противоречие между думите и постъпките му може да се открие единствено в решението за Крим, което може да навее мисли за имперски амбиции от негова страна. Това опасение би било напълно оправдано, но ми се струва, че той днес демонстрира, че не възнамерява да предприема по-нататъшни стъпки срещу Украйна въпреки агресивните призиви на интелектуалци като Александър Дугин. Великият руски писател Александър Солженицин, когото нееднократно споменавам в книгата, пише за Русия така: „Сега трябва избираме: между Империята, която погубва всеки от нас самите и духовното и физическо оцеляване на нашия народ. (…) Да поддържаш велика Империя означава да умъртвяваш своя собствен народ. За какво ни е тази разностранна сплав?-за да загубят руснаците своето неповторимо лице? Трябва да се стремим не към разширяване на държавата, а към яснота на нашия дух в нейния остатък“. Неговите думи са актуални и до днес. Смятам, че на това предупреждение трябва да обърне внимание не само Путин, но и Западът.
Интервю на Паскал Бонифас, „Медиапринт“
Превод и редакция: Епицентър.БГ