След края на Студената война полското правителство извади на показ секретни съветски документи, в които е представен възможен план на провеждане на война между НАТО и Организацията на Варшавския договор. Както пише The National Interest, този план, известен с името „Седем дни до Рейн“, стои в основата на военните учения от 1979 г., на които се отработва предполагаемо нападение на алианса с ядрени удари по 25 цели в Полша. Според американското издание, легендата за контранастъплението просто „прикрива истинската природа на вероятния конфликт“ – внезапен и мълниеносен удар на СССР по НАТО.
През 80-те години на миналия век алиансът бил готов за използването на ядрено оръжие, но е трябвало да се стреми да удържи победа с помощта на обикновените средства, продължава изданието. В това се състояла и основната разлика с Организацията на Варшавския договор, която, според разсекретените данни, считала използването на ядрено оръжие за неизбежно и планирала да го използва още от самото начало. Според автора на статията, тази концепция давала на Варшавския договор огромно стратегическо предимство над НАТО.
Според плана „Седем дни до Рейн“, съветските ядрени сили унищожават Хамбург, Дюселдорф, Кьолн, Франкфурт, Щутгарт, Мюнхен и столицата на Западна Германия – Бон. Било планирано да се ликвидира щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, както и белгийския крайбрежен град Антверпен. Холандската столица Амстердам я очаквала същата участ. Срещу Дания били планирани два ядрени удара. В резултат на всички тези действия Северноатлантическият алианс би бил обезглавен, а гражданските власти в Западна Германия, Белгия, Холандия и Дания унищожени и деморализирани. По-нататък тези страни се предполагало да бъдат окупирани за седем дни. Унищожаването на крайбрежните градове Хамбург, Антверпен и Амстердам сериозно ограничавало възможностите на НАТО за подкрепление от страна на Великобритания и Северна Америка.
След нанасянето на ядрените удари в настъпление трябвало да излязат обикновените военни сили. В плана „Седем дни до Рейн“ се предполагало, че Полша ще се превърне в радиоактивна зона, отделяйки Съветския съюз от войските му в Източна Германия, Чехословакия и Унгария. Тези войски заедно с армиите на Източна Германия, Чехословакия и Унгария трябвало да са достатъчни за провеждането на настъплението. Както отбелязва The National Interest, теоретично полските войски също е можело да се използват, но през 1979 г. у СССР се появили причини за съмнения в политическата им благонадеждност.
Както заключава авторът на статията, даденият план пределно ясно насочва вниманието върху две обстоятелства. Първо, в случай на внезапно нападение най-важните сили стават сухопътната войска, понеже колкото по-бързо се придвижва, толкова по-скоро тя може да разгроми НАТО, включвайки авиационните бази и военно-морските обекти на алианса. Второ, НАТО определено би загубила тази хипотетична война, защото предположенията на алианса, че войната постепенно ще премине в ядрена, биха били фатални тъй като противникът имал намерението да използва ядрено оръжие още от първия ден.
„Сценарият за трета световна война в Европа винаги е бил малко вероятен, но в същото време изключително опасен. Ние знаем, че ескалацията и преминаването към ядрена война не са били просто вероятни – те са били гарантирани. Единственият въпрос е в това, какъв размах би придобила подобна ядрена война и дали би оживяла човешката цивилизация“, обобщава американското издание.