На фона на решението на британските избиратели страната им да излезе от ЕС американският вестник „Вашингтон пост“ изброява седем причини, заради които европейците имат отрицателно отношение към Евросъюза, предаде БГНЕС.
Първата причина е необходимостта да плащат за европейските бюрократи. Става дума за прекалено високите заплати на някои представители на Евросъюза. Авторът на статията – Майкъл Бирнбаум, ръководител на кореспондентския пункт на вестника в Брюксел, не уточнява за какви конкретни категории служители става въпрос.
Докато отделни страни от Евросъюза са принудени да прилагат мерки за строги икономии, в това число орязване на заплатите на държавните служители, мнозинството служители в апарата на Европейския съюз получават щедри възнаграждения, облагани с минимални данъци, пише той.
Втората причина, посочена от „Вашингтон пост“, са скъпите пътувания. Европейският парламент е задължен всеки месец да се събира в пълен състав в Страсбург, макар основната част от дейността на ЕС да се регулира от Брюксел. За това по една седмица в месеца целият апарат – законодатели, помощен персонал, лобисти, журналисти и всички останали – общо 10 000 души – в продължение на 5 часа пътуват за Страсбург, пояснява Бирнбаум. Разходите за квартири в Страсбург и Брюксел се оценяват на 200 милиона долара на година.
Третата причина са нормите на ЕС, с които Брюксел отива прекалено далеч. Бирнбаум споменава постановление на Еврокомисията, показателно за изсилването на Брюксел – за извивката на бананите. Постановлението регулира колко извити трябва да са бананите, предлагани от производителите и търговците. Привържениците на излизането на Великобритания от състава на ЕС заявяват, че британците имат право да решават колко извити да са техните банани, пояснява американският журналист.
Четвъртата причина е липсата на прозрачност. Сериозните решения на ЕС се вземат при закрити врата. Лидерите на ЕС просто обявяват решението си, а на журналистите се налага да си играят на детективи и да изясняват кой за какво или против се е обявявал.
Петата причина Бирнбаум нарича факта, че ЕС не обръща никакво внимание на неприемането от избирателите на тази или онази инициатива и в резултат намира начин на я прокара.
По-специално през 2005 г. избирателите във Франция и Холандия гласуваха против конституцията, предложена от Брюксел. Две години след това ЕС сключи Лисабонския договор, който в много отношения повтаряше отхвърлената конституция, но този път не бе нужно съгласието на избирателите.
Шестата причина е големият брой скъпо струващи преводачи. Може по различен начин да се възприема стремежът на ЕС да превежда практически всичко на своите 24 официални езика – като свидетелство за международния триумф или като разточително използване на ресурсите.
В Европейската комисия, пише Бирнбаум работят 1750 лингвисти, 600 постоянни преводачи и 3000 преводачи на хонорар.
И накрая седмата причина – излишната бюрокрация. На всяка държава от ЕС се полага да назначи еврокомисар, чиято основна задача е да ръководи определена сфера от дейността – по аналогия на министрите. И тъй като ЕС се разширява, Брюксел трябва да създава нови ведомства, за да отговаря броя им на броя на комисарите.
Затова в ЕС има отделни комисии за международното сътрудничество и развитието, по въпросите на търговията, по въпросите на заетостта, икономическия ръст, инвестициите и конкурентоспособността, по финансовите и икономическите въпроси и т.н.