На 10 юни в столичното 133 СОУ „А.С. Пушкин“ беше открит паметник на училищния патрон. Събитието беше истински празник за учители и ученици. С голямо тържество и в присъствието на много официални лица от българска и руска страна беше попълнена колекцията от портрети на поета.
Кой не знае Пушкин, кой не е чувал за него. Той тежи близо 60 кг, направен е от гипс, има бронзов завършек, седнал е на стол с лист хартия в ръка и е вперил вечен поглед в очакване на поредния събеседник. Не, това не е истинският Пушкин, а изключително успешният негов двойник, който е поседнал във фоайето на втория етаж в столичното 133 СОУ „А.С. Пушкин“.
Директорът на 133 СОУ „А.С. Пушкин“ в София г-жа Даниела Борисова първа поседна на масата на Пушкин. Снимка: Десислава Бонева
Композицията е дело на скулптора Тодор Димитров, чийто релеф на Пушкин от 2000 г. гордо е застанал на пост на входа на училището. Новото попълнение в колекцията от портрети на поета е по идея на директорът г-жа Даниела Борисова и, както създателят му споделя с „Руски дневник“, е измайсторен „максимално близо до оригинала“. Отнело е шест месеца на Тодор Димитров да пресъздаде до последния детайл един от „истинските гении на човечеството“, както самият той го описва.
Скулптурна композиция е изработена максимално близо до оригинала. Снимка: Десислава Бонева
Да седнеш и да се почувстваш, все едно седиш до истинския Пушкин – това е идеята на скулптора, а директорката г-жа Борисова споделя, че е обмисляла този проект близо 10 години. Виждала е подобни композиции в Санкт Петербург, а Тодор Димитров казва, че идеята не е уникална сама по себе си, защото „има много подобни паметници по цял свят“, като дава за пример и български такива – братята Славейкови, новият паметник в реален размер на Алеко Константинов. За учениците на 133 СОУ обаче скулптурната композиция е единствена по рода си и предизвика сред тях вълнение и надпревара кой да бъде първият, който си е направил снимка „на седянка с Пушкин“.
Възпитаниците на училището описват Пушкин като велик руски поет и голям любовник. На откриването на скулптурата те пламенно рецитираха стиховете му, които разчувстваха гостите на събитието.
„Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не заростет народная тропа…“
„Аз паметник си изградих неръкотворен,
народни пътища към него бдят без брой…“
(в превод от руски език – Красимир Георгиев)
Думите отекваха в тясното фоайе пред събралите се гости, приятели, родители и ученици, а Пушкин кротко наблюдаваше случващото се. Пред погледа му официални речи произнесоха директорката г-жа Даниела Борисова, г-н Роберт Шестаков, пъpви ceкpeтap нa Пocoлcтвoтo нa Рycия y нac, и пpeдcтaвитeл нa Миниcтepcтвoтo нa oбpaзoвaниeтo и нayкaтa нa Рycкaтa фeдepaция в Сoфия, г-н Борис Громов, директор на Московския културно-делови център „Дом на Москва“ в София, г-жа Ваня Кастрева, началник на регионалния инспекторат по образованието, беше прочетен и поздравителен адрес от г-жа Миглена Кунева, министър на образованието и науките.
Павел Журавльов от РОССОТРУДНИЧЕСТВО и скулптурът Тодор Димитров. Снимка: Десислава Бонева
За автора на скулптурната композиция Тодор Димитров най-важното е тя „да се харесва на младите, защото те трябва да имат връзка с това време, с поезията“, а ние смело можем да потвърдим – „Мисията изпълнена!“.
Ученици от 133 СОУ посрещат официалните гости на събитието. Снимка: Десислава Бонева
Източник: „Руски дневник“