В началото на 70-те години човечеството успя да се договори да не разполага там ядрено оръжие. На 11 февруари 1971 година по инициатива на СССР, в Москва, Вашингтон и Лондон беше отворен за подписване документ, в който дъното на океаните и моретата се обявяваха за безядрена зона. Международният договор забраняваше разполагането на подводния грунд и в недрата на ядрено оръжие.
Значението на документа беше оценено по-късно. Работата е там, че през 70-те години далечината на полета на балистичните ракети с подводно базиране не беше голяма. Но след 10 години армиите получиха междуконтинентални балистични ракети. Например американската Trident II вече беше способна да поразява цели на разстояние 7000 мили. По принцип подводници с такива ракети могат да атакуват противника, без да напускат базите си.
Доста по-евтини от атомните подводници са стационарните системи, разположени на морското дъно. Излиза, че договорът, забранил разполагането на такова оръжие на дъното на океана, изпревари своето време. Но днес едва ли е възможно да се твърди, че дъното е безядрена зона.
През периода от 1955 до 2011 година са потънали минимум 8 американски, съветски и руски атомни подводници. От тях само руската „Курск” бе вдигната на повърхността. Останалите и до сега са на дъното. Степента на тяхната цялостност е различна, в една или друга степен всички те представляват опасност от радиоактивно излъчване.
Неотдавна Би-Би-Си разказа, че САЩ са изгубили атомна бомба недалеч от Гренландия. През януари 1968 бомбардировачът В-52 на САЩ с ядрени заряди на борда катастрофирал недалеч от американската база Норс Стар-бей. Британски журналисти в резултат от свое разследване са установили, че на самолета имало 4 бомби, а от дъното на Ледовития океан са били вдигнати само 3. Четвъртата така и не бе открита.
Друга опасност от радиоактивно заразяване изхожда от погребенията на радиоактивни отпадъци на дъното на морета и океани. Съветски океанолози убедително доказаха, че всяко погребение на радиоактивни материали дори на голяма дълбочина може да предизвика последици за целия Световен океан.
Според специалистите, човечеството още има време за да се заеме с почистване на смъртоносния материал на дъното. Тази задача изисква създаване на специални програми за международно научно-техническо сътрудничество, и само така морското дъно може наистина да стане безядрена зона.