Вчера българският парламент гласува едно безотговорно и вредно решение – да се похарчат милиарди за превъоръжаване на армията. Аргументите на военолюбците бяха свързани с втрасналите ни опорни точки: Така иска от нас НАТО; Така обещахме в Уелс; Това ни освобождавало от руската зависимост; Било отдавна необходимо, и прочее кухи фрази.
Зад тази пушилка бяха прикрити два факта: България ще похарчи огромни, непосилни за бюджета средства, и второ – няма гаранции, че закупеното въоръжение няма да е остаряло, неизгодно и ненужно. Почти сигурно тези сделки ще генерират корупция с огромни размери, защото лобизмът в оръжейната сфера е чудовищен. И най-вече: тези харчове ще станат на фона на плачевното социално положение на милиони българи, на демографската катастрофа, на обезлюдяването и вопиюща мизерия и безработица в цели региони.
Време беше за избор, но управляващите (и част от опозицията) предпочетоха изтребителите пред народа. Още по-скандално е, че в редиците на тези, които подкрепиха решението има и един социалист – народният представител Ангел Найденов. Найденов даже обяви, че решението било закъсняло, и че той ще гласува въпреки колегите си от БСП – Лява България, които бяха против антинародното предложение. Този акт е не само грубо нарушение на партийната етика и дисциплина, но и на поетата от новото ръководство на БСП линия на активна опозиционност.
Той е в рязко противоречие с изконната социалистическа кауза в полза на мира, с традиционната политика да не бъдат подкрепяни военни авантюри и военни разходи, особено когато тези средства могат да отидат за социални политики, за образованието и здравето на нацията. Кое е по-важното за Найденов – социалистическите ценности и българският народ или печалбарството на натовския военно-промишлен комплекс?
В политиката има време за избор, време разделно, време да се определиш. Найденов отдавна се е определил.