Традицията да се празнува Коледа в домашна обстановка – с елха и подаръци – се е появила в руския двор по време на царуването на Николай I благодарение на съпругата му Александра Фьодоровна, (с рождено име принцеса Шарлота), на която такива семейни празници ѝ напомняли за родната Прусия.
Императрицата излизаше първа, за да огледа още веднъж всички маси, а нашите сърца туптяха радостно, с любопитство и в очакване. Изведнъж се чуваше звънец, вратите се отваряха и ние връхлитахме шумно в осветената от хиляди свещи зала. Императрицата сама водеше всеки от нас до мястото му на съответната маса и раздаваше подаръци“.
Коледни тържества продължават да се организират и след смъртта на Николай I, като се променя само мястото на празника: при Александър II това най-често е Златната гостна на Зимния дворец, неговият син Александър III предпочита Гатчинския дворец, където тържествата са в Жълтата и Малиновата гостни, а при царстването на Николай II семейната Коледа се празнува в Александровския дворец в Царское село.
Не се променя само едно – нетърпеливото детско очакване на чудото пред затворените врати, описано в спомените на дъщерята на Александър III, великата княгиня Олга Александровна: „Обядвахме в стая до банкетната зала. Вратите на залата бяха затворени, пред тях имаше стража казаци от Охраната. <…> Всички ние <…> очаквахме само едно – кога най-сетне ще изнесат ненужния никому десерт, а родителите ще станат от масата и ще тръгнат към банкетната зала. Но и децата, и всички останали трябваше да чакат, докато Императорът не звънне със звънеца.
И тогава, като забравяха за етикета и всякакво благоприличие, всички се хвърляха към вратите на банкетната зала. Вратите се отваряха широко и ние се оказвахме в едно вълшебно царство“. Залата наистина напомняше вълшебна гора: в нея имаше шест елхи за членовете на семейството и много други – за роднини и придворни. Всички те бяха украсени със запалени свещи, позлатени и посребрени плодове и играчки.
Царските подаръци
Доставката на подаръци за дворцовите тържества се възлагала на петербургски сладкари. Техните „подаръчни комплекти“ едва ли ще удивят един съвременен ученик: например през 1880-та година всеки такъв комплект включва две торбички сладкарски изделия „френски сюрприз“ и „конфекти“ („конфекты“ е стара форма на съвременната руска дума „конфеты“ – бонбони – бел. прев.), две мандарини и две ябълки. Великите князе получавали и кутийка сушени сливи, а император Александър II – и кутия кайсии.
Но, разбира се, най-важни били подаръците, които членовете на императорското семейство си подарявали един на друг. Височайшите родители се стремяли да поощрят талантите на децата си: най-малкият в семейството на Николай I, Великият княз Михаил Николаевич, веднъж получава за Коледа виолончело – инструмент, на който той мечтаел да се научи да свири, а сестра му Олга през 1843 година получава чудесен роял на фирма „Вирт“. Децата купували на родителите си подаръци със собствените си джобни пари или ги изработвали сами.
„Подаръкът, който винаги подарявах на Папа, бе мое собствено изделие: това бяха меки червени пантофи с бродерия от бели кръстчета. Толкова се радвах, когато той ги носеше!“, си спомня Великата княгиня Олга Александровна за своя подарък за Александър III. Вероятно най-екстравагантният подарък е револверът „Смит и Уесън“, 38-и калибър, с кобур и сто патрона, подарен на Александър III от Императрица Мария Фьодоровна. Всъщност и времената са неспокойни – декември 1881 година – не са изминали и девет месеца от момента, когато в самия център на Петербург е убит Александър II.
Вероятно, точно поради това тогава императрицата подарява на синовете си, Николай и Георгий, качествени английски ножове. А най-оригиналният подарък от близките си получава Великата княгиня Александра Николаевна за Коледа през 1843 година. Когато влиза в Концертната зала на Зимния дворец, тя вижда завързан за елхата… нейния годеник, принц Фридрих Вилхелм Хесен-Каселски, за когото е сгодена вече от половин година. Принцът пристига непосредствено преди това в Петербург (през януари е планирана сватбата им), но пристигането му е тайна.
Благотворителните тържества
Романови не забравят и своите поданици: Николай I организира коледни томболи за придворните дами, възпитателите, гледачките, слугите и другите обитатели на двореца: всеки теглел карта от тестето, а след това императорът произнасял по ред картите и техните притежатели получавали от императрицата подарък – ваза, лампа или порцеланов сервиз. През 1866 година императорското семейство за първи път провежда в Аничковия дворец тържество за 100 бедни деца.
Всяко от тях получава подарък – полушубка, обувки, топли дрехи, бельо или рокля, а след гощавката престолонаследникът Александър (бъдещият Александър III) заповядва елхата да бъде съборена, за да може всяко дете само да си избере играчка за спомен.
Оттогава дворцовите тържества за бедни деца стават ежегодни, а „представителните задължения“ на императорското семейство по време на празници само се увеличават. Например през 1907 година император Николай II посетил шест коледни тържества само в Царское Село – в болници, училището за гледачки и гвардейските казарми.
За един от тези празници си спомня в своята книга „Последните години на императорския двор в Царское Село“ началникът на императорската дворцова охрана Александър Спиридович: „В центъра на манежа бе издигнат подиум с огромна елха, висока до тавана, украсена с хиляди електрически лампи. <…> Точно в два часа пристигна Императорът с всичките си деца и Великата Княгиня Олга Александровна. <…> Военните един след друг идваха до масата с подаръците и теглеха билетчета с написани на тях номера.
Великите Княгини, престолонаследникът и офицерите намираха подаръците с такива номера и ги носеха на Олга Александровна, която ги раздаваше на печелившите. <…> Раздаването на подаръците бе много забавно за престолонаследника. Той се радваше най-много, когато някой печелеше будилник. Офицерите навиваха будилниците, и те звъняха, което изключително радваше престолонаследника“.