«Човек на бъдещето»
На гроба на Чехов един от неговите приятели казал: „ Ние … обичахме и ценяхме Чехов като приятел, горещо, искрено, страстно. И нека да помнят, че на гроба на Чехов плакаха не само жени – плакаха и мъже…” Чехов оставя 18 тома съчинения и десет пиеси, които до днес са на сцените и екраните в целия свят, от Канада до Япония.
Него съвсем не можеш да го наречеш праведник, „правилен човек”. …Неговият извод за живота е съвсем прост „ Не трябва да се гнусиш от живота във всичките му проявления”.
Горки е написал, че Чехов се е родил малко рано. Олга Книпер се обръщала в писмата си до него : „моят човек на бъдещето”. А класикът на абсурда Ежен Йонеско на въпроса, кого би видял като Президент на света, отговорил: „Чехов”.
Антон Чехов и Максим Горьки в Ялта. 1900 год.
«Аз все вървя…»
« Аз не се страхувам от нищо…» е чеховското признание. «Даже от смъртта и слепотата не се страхувам », «на този свят трябва да сме готови на всичко …» Той умира на 44 години… На 24 години се проявяват първите признаци на туберкулоза. На 37 за първи път потича кръв от гърлото, когато е на обяд в ресторант „Ермитаж”. На 40 години пише завещание. Да се лекува, самият той лекар, не е обичал… Четири години преди смъртта си той пише: «Аз все вървя, вървя, отивам някъде без спирка, безвъзвратно, като балон»…
При цялата „многонаселеност” на неговия живот, Чехов се е чувствал самотен. „Около мен няма хора, на които им трябва моята искреност и които имат право на нея”. Неговият живот е бил нелек. От 16 годишна възраст той се грижи за семейството. Поддържа с пари всички свои близки…
Целият му живот е поредица от постъпки, много точно отразяващи неговата натура. Постъпки решителни. Мъжки. Граждански. С диплом на лекар той практикува като лекар навсякъде. Неговият участък се състои от 25 села, 4 фабрики и един манастир…
Чеховската съдба — това са нощни повиквания, болни деца, жени,мъже, зловоние… отсъствие на медикаменти… Построени училища и мост в Мелихово, събрани от него библиотеки на Сахалин и Таганрок, лечебница в Ялта – и всичко това скромно, без шум, без самореклама.
Венчал се тайно
Чехов винаги е бил много сдържан в чувствата си човек. Той не е афиширал своите романи (а дамите и девойките са го обожавали). Женитбата малко преди смъртта му с актрисата Олга Книпер за мнозина е била изненада. Но той е знаел силата и цената на „неразсъждаващото” чувство: Когато се обича… трябва да се изхожда от висшето, от по-важното… отколкото от греха или добродетелта в техния ежедневен смисъл, или въобще не е нужно да се разсъждава”. Бракът го е плашел със своята формалност, ежедневие, бит, дреболии, пошлост. И сватбата – когато е „нужно да държиш чаша шампанско и неопределено да се усмихваш“. Той се венчае тайно, без сватба. Последният, предсмъртен, странен негов замисъл е бил на тема любов: „в ледовете на Север се е изгубил кораб и във виденията на капитана преминава сянката на жената, която той обича…“
Чехов никога официално не е забраняван, опитвайки само да го приспособят към тази или онази епоха. Но неговите публицистични изказвания „звучат“ и днес.
За политиката: «Отвратителните средства в името на най- прекрасните цели, правят самите цели отвратителни. Нима светлото бъдеще може да се изкупи… с подла лъжа?“
За свободата: «Ако сега изведнъж ние бихме получили свободата, за която толкова много говорим, когато гризем един друг, то ние не бихме знаели какво да правим с нея, и бихме я използвали единствено за това, да се изобличаваме един друг във вестниците в шпионство и пристрастие към рублата и да плашим обществото с твърдения, че у нас няма нито хора, нито наука, нито литература, нищо, нищо!“
За „народното изкуство“: «Трябва не да спускаме Гогол до народа, а да издигаме народа до Гогол“.
Ако мислено поместим Чехов във всяка ситуация, свързана с обществените процеси и проблеми, или лична, житейска – веднага всичко си идва на мястото, като че ли изведнъж се озарява от светлина, ясна и чиста…
Траурната процесия на Кузнецкия мост на погребението на Антон Павлович Чехов. 1904 год.
http://www.aif.ru/culture/person/1208687