Напразно тя оказва помощ на различни режими, разчитайки на благодарност от тяхна страна.
Ако се опитаме пределно кратко да характеризираме външно политическата история на Русия, то една от възможните характеристики може да бъде изразена с фразата:“Нас ни предадоха!“
Външната политика на Русия често се е построявала на очакване за благодарност, за оказаната помощ.
Действително, Русия са я предавали постоянно, предават я и днес. И тези предателства в Русия всеки път се преживяват много дълбоко.
В това, че са ни благодарни и затова няма да ни предадат, са вярвали и руските императори, и съветските лидери, и ръководителите на пост съветска Русия. Когато вместо благодарност сме получавали в замяна враждебност от страна на различни страни, това е прекъсвало цялата построена геополитическа линия.
Ето няколко исторически примера: Николай I е бил уверен в благодарността на Австрийската империя за това, че Русия я спасява по време на унгарската революция през 1848 година. Предателството на Виена по време на Кримската война се явява лична драма за Императора. Позицията на Австрия е била значима, може би, решаваща за поражението на Русия.
При Александър II Русия, рискувайки да си навлече нов обединен поход на Запада, освобождава от турското иго братските славянски народи. И едва ли не на следващия ден след освобождението, техните правителства започват интриги против Русия. Освободената с руска кръв България се преориентира към Берлин и по време на Първата световна война се намира сред противниците на Русия.
Прозрението на Александър III запазва своята актуалност и днес
С кръвта на съветските войници е била освободена Източна Европа. Към източно европейските страни от СССР са отправяни значителни материални ресурси. Като следствие, стандарта на живот там е бил съществено по-висок отколкото в самия Съветски Съюз. Собственото материално благополучие се е принасяло в жертва на „великата дружба“. А как са ненавиждали и продължават да ненавиждат Русия в Източна Европа! „Благодарност“ на маоисткия Китай, също така се е намирала в редицата на геостратегическите грешки.
А ето скорошен и твърде красноречив случай: Горбачов инициира обединение на Германия. Трябва особено да се подчертае, че западните страни съвсем не са желаели германското стратегическо усилване. Но Москва все пак е вървяла в посока интересите на Германия, което е било свързано с очевидни дипломатически рискове. И къде е немската благодарност към Русия?!
Русия, както преди, оказва помощ на различни страни, разчитайки на съответна благодарност. Историческият опит говори: никаква благодарност няма да има. Прозрението на Александър III за това, че Русия има само два съюзника – нейната армия и флот – запазва своята актуалност и днес.
Държавата трябва да се ръководи от националните интереси, а не от морални задължения.
Да изясним, в какво се изразява причината за устойчиво репродуцирана илюзия. Съществуват, както е известно, няколко различни подходи към разбирането на съдържанието на външната политика. Теорията на реализма се основава на представата за иманентната борба на държавите една с друга. Държавата, съобразно с този подход, трябва да се ръководи от националните интереси. Тази теория не предполага наличие на някакви морални задължения на една държава към друга. Напротив, ако една държава използва в свой интерес свързаните с морала илюзии на други държави, това, безусловно, характеризира положително нейното ръководство.
Болшинството държави в света са строели и строят своята политика в парадигмата на реализма. Често този подход не се артикулира, а съставя политическа традиция. Очакване на благодарност от държава, принципно отхвърляща всякакви морални интенции в международните отношения е абсурдно.
Помощ от «чужди» се интерпретира като свидетелство за слабост
Друг подход се основава на идеята за групово позициониране на държавите (религиозно, либерално, марксистко). За този подход, моралните отношения се допускат само по отношение на „своите“. С «чуждите» се води борба. Помощ от «чужди» се интерпретира като свидетелство за слабост. Философията на груповия подход е определяла в отделни исторически етапи и външната политика на Русия.
Но по-голямо влияние е оказвал подходът, състоящ се в екстраполация на междудържавните отношения на традициите на междуличностните отношения. Ако моралът е необходим в отношенията между хората, то по логиката на този подход, той е необходим и в отношенията между държавите.
Но да си спомним древнокитайските стратагеми: „За победата над врага не е достатъчно да познаваш себе си: трябва да да познаваш и противника“. Съответно, за успеха на Русия на международната арена е необходимо разбиране на философията на външната политика на геополитическите визави. Моралност в политиката на тези субекти по отношение на Русия не трябва да се очаква.
.