Новата стратегия за национална сигурност отчита в подробности промените в света и свързаните с тях предизвикателства, казва за в. „Земя“ генерал-лейтенант Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания
– В последния ден на миналата година Владимир Путин подписа указ за нова Стратегия на националната сигурност. Предишният подобен документ бе подписан през 2009 г. Какво наложи толкова бързото му обновяване?
– Първо, това се налага от самия закон, предвиждащ коригиране на стратегията на всеки шест години. Президентът просто го спази. Второ, този указ показва, че основополагащите документи за развитието на страната и гаранциите за нейната сигурност придобиват точен и ясен планов характер. И трето, обновяването бе предизвикано от външните и вътрешни промени, настъпили след 2009 г.
В нашия институт бе извършено изследване и анализ на събитията през последните години, които засягат националната сигурност на Русия. Да изредим по-важните от тях: завръщането на Крим, превратът в Киев и идването на власт в Украйна на антируски сили, а като следствие от това конфликтът в Новоросия. Ситуацията в Сирия, подписването на договора за създаване на Евразийския икономически съюз. Или да вземем например такова не особено ярко събитие като откриването на петролното находище „Победа“ в Арктика, което според експертите е равностойно на Самотлора (най-голямото в Русия и 6-о в света нефтено находище), открито през 60-те години на миналия век.
Това са само малка част от събитията, на които станахме свидетели през 2014 г. А колко още има през всички тези шест години! Естествено, тази изключително динамично променяща се обстановка в света изисква приемането на съответните управленски решения, включително и стратегически. Това всъщност и направи президентът на Русия.
– Какво участие взема РИСИ в разработването на стратегията и свързаните с нея документи? Какви бяха принципните предложения, включени или отпаднали в новия вариант, и по каква причина?
– Нашият институт участва активно в подготовката на документи със стратегически характер. И названието ни е съответно. Аз самият влизам в състава на научния съвет към Съвета за сигурност на Русия, или по-точно – в секцията по проблемите на стратегическото планиране. Тя се занимава с решаване на задачи в областта на прогнозирането, включително на военно-политическата ситуация в света и определяне стратегическите цели. Прави също така анализи на показателите за състоянието на националната сигурност.
Тъй като нашите анализатори са добре запознати с опита на стратегическо планиране и управление в чужбина, включително и в САЩ, те подготвят и изпращат в Съвета за сигурност материали по дадени въпроси. Ние непрекъснато разработваме системата от показатели за националната сигурност. Това е много сложна задача, защото трябва да бъдат подбрани най-значимите от тях, без при това „да потънем“ в тяхното многообразие и количество, да ги обобщим и да предложим интегрална оценка за състоянието на националната сигурност.
Колкото до конкретните предложения и дали те са включени или не в документите, за които говорим, отговорът е много сложен и дори не може да бъде даден със „счетоводителска“ точност. И Стратегията за национална сигурност и другите документи от този род са резултат от комплексни решения, зад приемането на които стои трудът на много колективи от специалисти. Крайният резултат винаги е синтез от общи усилия.
– Какво според вас не достига на последната Стратегия за национална сигурност? Какво е новото в нея?
– Идеални варианти няма. Затова и в сегашната Стратегия може да бъдат намерени пропуски. Ако внимателно се прочете Стратегията, може да се види, че един от нейните пунктове определя общите положения и понятия. Към тях се отнасят националната сигурност и заплахите срещу нея, националните интереси и гарантирането на тяхната защита, както и стратегическите национални приоритети. Ключовото понятие в документа се конкретизира така: „Националната сигурност включва отбраната на страната и всички видове сигурност, предвидени от Конституцията на Русия и нейното законодателство, преди всичко държавната, обществената, информационната, екологичната, икономическата, транспортната, енергийната и личната“. Забележете, че са изброени не всички, а само някои основни видове сигурност. Липсва например такова важно понятие като духовна сигурност. Тя не се пренебрегва, но се понижава нейният приоритет. Възможно е това да е свързано с необходимостта Стратегията да бъде в съответствие с Конституцията и другите законодателни актове.
От друга страна, нека обърнем внимание на друг пункт в документа, в който ясно се казва, че към традиционните руски ценности се отнася приоритетът на духовното над материалното. В предишната редакция това не беше отбелязано, а същевременно е изключително важно. Също толкова важно е, че като стратегически цели на гарантиране националната сигурност са отбелязани запазването и умножаването на традиционните руски духовни и нравствени ценности като основа на нашето общество. Като цяло, смятам, че в сегашната Стратегия за национална сигурност е направена крачка напред при определянето на истинските ценности и приоритети на страната.
– Има ли промени във вътрешната сигурност и на какво се дължат те?
– Отговорът е прост: тероризмът. Например, зверското убийство на малко дете от т.нар. гувернантка. Психически болна ли е била? Възможно е. Но, както се оказа, тя е била подложена на силна обработка от страна на терористи. Това е тревожен сигнал. При наличието на достатъчно големи миграционни потоци, които прииждат у нас от средноазиатските републики, и пропагандистката работа на представителите на радикалния ислям сред имигрантите последствията може да се окажат много тежки. Затова правоохранителните органи трябва да обърнат сериозно внимание на проблема.
– Каква е вашата прогноза за развитието на националната сигурност?
– Ще дам за пример резултатите от едно много солидно изследване. На въпроса „Как оценявате динамиката на заплахите за националната сигурност на Русия през следващите пет години?“ 74 процента от експертите отговориха, че заплахите ще се засилват, а според 56 на сто от тях очакват, че засилването ще бъде значително. Сегашните заплахи и тези, които ни очакват в близко бъдеще, се свързват с действията на САЩ за изолация на Русия, с разширяването на НАТО, с противоборството между Америка и Китай за влияние в Азиатско-тихоокеанския регион, с опитите за проникване на „Ислямска държава“ в Волжките райони и Кавказ и с влошаване на общата икономическа обстановка в света. Длъжни сме да се справим с всичко това.
***
Леонид Решетников е генерал-лейтенант, кандидат на историческите науки. Роден е през 1947 г. в Потсдам, в тогавашната ГДР, в семейство на военнослужещи. Завършил е Харковския и Софийския университет. От 1976 г. до 2009 г. е работил във външното разузнаване. Последната му длъжност на това поприще е началник на Управлението за информация и анализи. През 2009 г. с президентски указ е назначен за директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ).
В определянето на истинските ценности и приоритети на Русия вече е направена важна стъпка напред, смята Решетников. В интервю за изданието „Военнопромишлен куриер“ той говори за компонентите на националната сигурност на Русия и дава оценка на новите заплахи пред страната.