Няма как другояче да определим това, освен като огромен, епохален срам. Колкото и да изглежда на някои като „дребнаво заяждане“. Срам за България, срам за държавата ни в лицето на днешните й управници. Намерен бил, представете си, „спонсор“, благодарение на който да се ремонтира паметникът Шипка, узнахме от министър Вежди Рашидов.
Вярвате ли на сетивата си? Спонсор за „почистване и освежаване“ на лъва от историческия мемориал и при необходимост – за реставрационна намеса! Държавата ни нямала пари за всичко това, та опря до услугите на частна фирма, при това небългарска търговска верига. Нещо като „Шипка – cash and carry!“, колкото и цинично да ви звучи. Виждате ли сега огромната пропаст между власт и народ, която се препотвърждава отново в отношението им към националните символи? Така, както тази истина лъсна навръх 3 март, когато на Шипка спонтанно се изкачиха 200 000 души и стреснаха управниците ни.
Че въпросната фирма ще си направи люта реклама и ще извлече максимален дивидент от своето „спонсорство“, едва ли трябва да се съмняваме. Но това е дребен кахър. Жалкото е, че тези, които уж са призвани и от които зависи да защитават българската история и памет, демонстрират безпардонно политическо късогледство. Дотолкова са обладани от меркантилната си природа, че като нищо биха позволили „фирмата благодетел“ да сложи и логото си на върха. А защо не и да отвори някой мол там?
При толкова милиони, които се пръскат за щяло и нещяло, да се стискаш за няколко хиляди по такъв точно повод, си е чиста подигравка. С народ, чест, национално достойнство, гордост. Ако въобще тези добродетели им говорят нещо. Поне да замълчат, след като страната ни така и така е обречена да търпи маса унижения пред света в безродното ни време.
Автор: Валентин Георгиев, в. „Дума“