Лев Давидович Ландау е руски (съветски) учен, от еврейски произход, нобелист, с големи приноси в областта на теоретичната физика.
Известен е със своята квантово-механична теория за диамагнетизма, теорията на фазовите преходи от втори ред, теорията на Гинзбург-Ландау за свръхпроводимостта, полюсите на Ландау в квантовата електродинамика и теорията за свръхфлуидността на течния хелий, за която през 1962 г. получава Нобелова награда за физика, и др.
Известен е и със своя курс по теоретична физика в 10 тома, написан с Лифшиц.