В този сблъсък няма невинни жертви, всички са отговорни солидарно с политиците си, казва бившият зам.-директор на военното разузнаване
ИВАН ПЕНКОВ е роден през 1945 г. Завършил е ВВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия, ВА „Г.С. Раковски“, Висш академичен курс във Военнополитическата академия „Ленин“ в Москва и Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал“ в Гармиш-Партенкирхен, Германия. В продължение на 13 години е военен пилот, а след това – военен разузнавач. Във военното разузнаване е заемал различни длъжности до зам.-директор по операциите.
„У нас сега има много експерти и фирми, които предоставят срещу заплащане анализи на чужди поръчители – това е открит шпионаж“
– Г-н Пенков, след близо 30 години във военното разузнаване това, което „съгледахте“, помага ли ви да разберете по-лесно случващото се днес? Сбъдват ли се най-тревожните ви мисли?
– Няма лесен път за стигане до истината, защото тя е относителна и често се съпротивлява упорито. Политиците винаги говорят благоприлично и издигат хуманни каузи, изпълнени с добри и благородни намерения. И когато доведат нещата до война, казват: „Оправяйте се вие, военните, докажете гения си и измислете ефективно оръжиe…“ Политиката е коварна и манипулативна от дълбока древност досега и е опасна като верижна реакция. Това всъщност ни се случва днес. Верижната реакция протича и се освобождава огромна разрушителна енергия…
Не ме напускат тревожните мисли. Президентът Франсоа Оланд декларира след поредния атентат, че Франция обявява война на тероризма! Как да се разбира това? Ако сме обявили война на „Ислямска държава“, нашата война не е срещу тероризма, а срещу радикалния ислям. От стратегическо значение е да определим характера на сблъсъка и причините за проявата му. Геополитиката се нуждае от разгадаване, защото никоя държава не оповестява палитрата си от интереси, истинските си цели и намерения, мотиви и подбуди за действията си. Така е и с войната срещу тероризма.
Салафитският джихад премина през различни фази и стана глобално движение от милитаристичен характер. И обяви война на евреите и кръстоносците, САЩ и западните държави, включвайки ООН, приятелските на Запада владетели на мюсюлманските народи, мултинационалните корпорации, международните информационни системи и търговски агенции, които се използват като прикритие за шпионаж… Това не е призив за тероризъм, а обявяване на война срещу новия световен ред. Съветската война в Афганистан, американските войни в Афганистан и Ирак, войната на НАТО в Либия разшириха сблъсъка до геостратегически мащаби и атентати в Африка и Югоизточна Азия.
– Да продължаваме ли да смятаме, че воюваме срещу абстрактния „тероризъм“, или сме в реална война?
– Това е мръсна и лоша война! Може би странна, но истинска война. Фронтовата линия е разкъсана от моретата и океаните на части в целия свят. Не виждаме врага, въпреки че е наблизо, не можем да го идентифицираме, само го подозираме. Не знаем нищо за него, докато нанесе удара си. А той ни вижда прекрасно и само избира времето на удара. Нашата теза е, че жертвите на ударите му са невинни, но той не мисли така. В този сблъсък няма невинни жертви, всички са отговорни солидарно с политиците си.
– Каква е вашата оценка за ситуацията в южната ни съседка днес на фона на терористичните атаки, проблема с кюрдското население, мигрантския поток? Тревожни дни ли предстоят за България?
– Ситуацията в Турция е фрагмент от глобалната. Кюрдите не желаят турския държавен ред, култура и ислямистки ценности. Сега и турското ръководство определя въоръжените действия на кюрдите като тероризъм. Турция не подкрепя радикалния ислям и е третирана от джихадистката идеология като противник, независимо че е мюсюлманска държава.
България е едно от направленията на стратегическата политика и доктринарните схващания на премиера Давутоглу за разширяване на присъствието и влиянието на Турция в определени страни. В южната ни съседка пребивават над 2 млн. бежанци. България не е в състояние да опази ефективно границите си, особено морската, а угрозата от непосилна бежанска вълна не е неотклонно отменена. Това само показва колко ни е трудно да произведем „продукта“ национална сигурност, без да се съобразяваме с Турция, а това означава, че са възможни тревожни дни за България.
– Войната с тероризма е твърде неравностойна. Ислямският фундаментализъм ли е катарзисът, през който трябва да преминем, за да оцелеем?
– Трябва да определим какво е онова, срещу което воюваме. Нашият глобализъм, настойчиво предлагана демокрация с използване на въоръжени сили, разбиране за обществен ред и морал, духовност и слободия на словото, нашият Бог не се харесват на тези хора. Отрицанието на нашата духовност определяме като нежелание за интеграция и посегателство срещу нашите ценности. Така ни говорят от Брюксел, така ни говорят и нашите пратеници в Брюксел. Онези хора, а и бежанците от техните страни, толкова не искат да се интегрират, такива неблагодарници са, че проявяват воля за терор! Значи са терористи, чиято цел е да всяват страх, като ни убиват… А това е повод за война! Завиден силогизъм!
Тероризмът е фалшиво знаме. Всъщност се води асиметрична война между дефинирани идеологии. От едната страна са въоръжените сили, службите за сигурност, икономиките и всички институции на западните демокрации с мощната им медийна и информационна подкрепа, а от друга страна са джихадистите (радикалният ислям, „Ислямска държава“ и още стотина, обявени от ООН за терористични организации).
Истината е, че започнахме класическа война, в която Израел вече загуби битки. САЩ, Русия, Франция, Испания, Великобритания загубиха битки. Джихадистите пробиват с лекота нашите прехвалени системи за сигурност и не можем да намерим противодействие. На сцената има два воюващи актьора – нашата цивилизация с военно-политическия си, културен и духовен потенциал, и ислямската цивилизация – с увеличаващото се ядро на всестранен фундаментализъм (джихадистите). Това ядро расте, дори от нашите страни му помагат доброволци. За да очакваме с оптимизъм оцеляването от тази война, всеки сам трябва да преживее своя катарзис с посилна интелигентност, и да я спрем.
– Отличните отношения, които имаха българските спецслужби със сродните им структури отвъд „завесата“ преди т.нар. промяна, не са мит. Къде е партньорството днес?
– Тази промяна срина оперативните възможности на българските спецслужби. Бяха сатанизирани оперативните работници и всички чужди и български граждани, сътрудничили на службите. Липсата на гаранции за дискретност ще ерозира националната ни сигурност години наред.
Българските спецслужби имат отлични отношения и със сегашните съюзници на България, при това още преди да влезем в ЕС и НАТО. Погрешен мит е очакването, че съюзническите служби ще решат проблемите на нашата национална сигурност. Точно обратното – често нашите служби подпомагат съюзническите служби. Службите на Запад не са в състояние да свършат очакваното от тях поради дългогодишното подценяване на разузнаването с използване на човешкия фактор и фаворизирането на техническите и електронните разузнавания. Тези разузнавания не могат да предоставят информация за замисъла и намеренията на двамата братя да се взривят в Брюксел. Това е част от системната грешка на глобалните лидери.
Джихадистите воюват срещу нашите умове с минимални, но ефективни сили, надявайки се утопично да спечелят духовната битка, а с нея и войната. А ние хвърляме усилия да им поставяме неефективни физически прегради от военно-политически коалиции, съвършени техники и модерни оръжия. Настъплението на ислямския фундаментализъм е в различна равнина от тази на нашата защита и резултатът е предизвестен.
– Кой е виновен за днешните беди на Европа и Балканите?
– Вината трябва да се подели от САЩ и западните страни – заради износа на демокрация, от Израел – заради противоборството с арабите, от бившия източен блок – заради износа на революция, от Русия – заради стремежа й към глобално лидерство, от Турция – заради амбициите й да бъде регионален лидер… Виновни са и ислямистките идеолози. Виновни са всички, защото искат да променят другите по свой тертип. И ние, защото спим на първия ред до сцената.
– Българската държава подценява ли чуждите разузнавания? „Приятелските“ страни също трябва да се държат под око, нали?
– Надявам се, че поне специализираните контраразузнавателни служби си гледат работата. Вероятно в обществото има убеждение, че няма какво да крием от чуждите страни и съюзниците. И в идеалните съюзи, а такива няма, страните членки не свалят напълно суверенитета си – така е в НАТО и в ЕС. Запазеният национален суверенитет е дискретна зона и много неща са поверителни. Тази дискретна зона е в пряка връзка с дискретни национални интереси (не казвам морални) на съседни или далечни страни и на съюзници. Затова сме обект на разузнавателна дейност от съседните Русия, Сърбия, Македония, Турция, Гърция, Румъния… и от страна на съюзниците от военния и икономическия блок. Ако съюзническа държава стане източник на напрежение в съюза, би трябвало процесът да се наблюдава и анализира, за да се вземат мерки.
Освен че сме нехайни, сме и зле подготвени по въпросите на националната сигурност. У нас сега има много експерти и фирми, които предоставят срещу заплащане анализи във военно-политическата и икономическата област, в народопсихологията на чужди поръчители – това е открит шпионаж, колкото и да не ни се иска да е така. Ако някой смята това за шпиономания, бих казал, че е казус, в който проличават нашата държавна и гражданска култура, институционален професионализъм и интелигентност.
– Военното ни разузнаване успя ли да се предпази от част от ударите, нанесени на останалите спецслужби?
– И военното разузнаване понесе удари от престъпната вакханалия на прехода. Работата му като професионален орган беше разстроена, служителите – демотивирани, вербовъчната база – капсулирана. Политическият елит на прехода още гони вещици във военното разузнаване.
Военните разузнавачи трудно си пробиха път през приумиците на политиците. Пробиха след няколкогодишен терор за премахването на военното разузнаване. Късмет е, че геополитическата обстановка се усложни, дано не съм циничен. Иначе нашите политици, и експерти сред тях, бяха тръгнали да маргинализират НАТО и ролята й за сигурността в света, а на военното разузнаване бяха прочели присъдата.
Източник: в. „Дума“