През 2012 г. американският президент Барак Обама включи турския си колега със списъка на петимата световни политици, с които е успял да постигне най-приятелски и доверени отношения. Затова сега, четири години по-късно, поведението на Обама, отказващ да се срещне с Ердоган очи в очи, мнозина смятат за проява на крайно разочарование, пише РИА Новости.
Турският лидер планирал да се види с американския президент по време на откриването на джамия в щата Мериленд, но в пресслужбата на Обама съобщиха, че двамата лидери не е задължително да се срещат отново, тъй като неотдавна са разговаряли на срещата на върха на Г-20 и са провели телефонен разговор миналия месец, пише в. The Wall Street Journal, позовавайки се на източници в Белия дом. В пресслужбата на турския президент съобщиха, че не разполагат с информация за отмяна на срещата с Обама, но Вашингтон не е опровергал публикацията във вестника.
Наудачник- авторитарист
През февруари 2016 г. известният американски журналист, кореспондент на сп. The Atlantic Джефри Голдбърг написа статия, озаглавена „Доктрината на Обама“, основана на разговорите на американския президент с представители на външнополитическата върхушка. В публикацията частично се потвърждават циркулиращите в западната преса предположения, че Обама и Ердоган са се разочаровали един от друг.
„Обама считаше Ердоган за умерен мюсюлмански лидер, който би могъл да съкрати разрива между Изтока и Запада, но сега Обама го смята за неудачник и авторитарен политик“, пише Голдбърг.
След това Белият дом трябваше да публикува писмен коментар към материала на журналиста, което се случва не с всяка статия на тема външната политика на Обама. Освен това, говорителят на президентската администрация Марк Строх даде подробен коментар за проправителствения турски вестник Сабах. Той отбеляза ролята на Турция в западната коалиция срещу „Ислямска държава“ и подчерта, че Обама все пак продължава да счита, че Турция може да бъде мост между Европа, Близкия изток и мюсюлманския свят. Самият Обама не коментира тази ситуация, поради което мнозина анализатори подозират, че на силната лична дружба между Обама и Ердоган, ако тя изобщо е съществувала, е дошъл краят и са останали само дипломатическите реверанси, предназначени да скрият охлаждането в отношенията между двамата лидери.
Сирия на раздора
Обама и Ердоган дълго време не можаха да се разберат, кой трябва да изпрати войски в Сирия, за да приключи кампанията по свалянето от власт на Башар Асад. Ако американският президент, по думите на Голдбърг, се е разочаровал от Ердоган заради това, че не е поискал да изпрати в Сирия „огромната си армия“, то турският президент е обиден на Обама от още по-рано – от есента на 2013 г., когато той прокара „червена линия“, като отказа да използва сухопътни сили срещу войските на Асад.
В навечерието на президентските избори в Турция Ердоган заяви, че отдавна не разговаря с Обама по телефона. „Преди аз му се обаждах направо. Но заради това, че не виждам очакваните резултати в Сирия, вече разговарят нашите външни министри“, каза още тогава турският президент.
През ноември същата година Ердоган се възмущаваше от това, че Вашингтон е оказвал натиск върху Анкара, опитвайки се да отбие нападението с нейните сили на терористите от ИД на сирийския град Кобане.
„Защо някой идва в този регион, въпреки разстоянието от 12 хил. километра? Искам да знаете, че ние сме против наглостта, безразсъдството и безкрайните изисквания“, заяви Ердоган, намеквайки за действията на американците.
С началото на сирийската криза в американско-турските отношения отново застана кюрдският въпрос. Вашингтон подкрепя борбата на Анкара срещу Работническата партия на Кюрдистан (призната за терористична организация и в САЩ, и в Турция), но сътрудничи в Сирия със сирийските кюрди – Отрядите за народна самоотбрана, които счита за ефективно сухопътно подразделение в борбата с ИД. Противоречията между САЩ и Турция се изостриха още повече, когато кюрдите успяха да прогонят джихадистите от Кобане в началото на тази година.
„Как можем да ви се доверяваме? Кои са партньорите ви – ние или терористите в Кобане?“, заяви турският президент. Обама на свой ред призова Анкара да прекрати обстрела на кюрдите на границата между Сирия и Турция.
Американско-израелски заговор
„Договорили се помежду си, някои сили започнаха да изпълняват тайния си сценарий. Зад обвиненията в корупция стои изключително незаконна и много тъмна клопка“, така в края на 2013 г. Ердоган се изказа за антикорупционната операция „Големия подкуп“, в рамките на която правоохранителните органи задържаха над 40 представители на политическия елит в Турция. Сред арестуваните се оказаха синът на министъра на икономиката и синът на министъра на вътрешните работи от правителството на Ердоган.
По думите на турския президент „тайният заговор“ срещу неговата партия е дело на чужди сили, а местните протестиращи са използвани като „подизпълнители“. Макар да не е назовавал конкретни страни, много анализатори са на мнение, че Ердоган сочи именно САЩ и израелското лоби във Вашингтон. За това свидетелства и фактът, че Ердоган заплаши да изгони от Турция американския посланик Франсис Рикардоне. „Посланиците са замесени в провокациите. Призовавам ги да си вършат работата. Ние не сме длъжни да ви държим в страната ни“.
„Разкрихме играта им в Гези (по време на масовите протести в парк „Гези“ и площад „Таксим“ през 2013 г.). Ще я разкрием и сега“, каза Ердоган.
Един от основните „подизпълнители“ Ердоган нарече живеещият в САЩ сунитски проповедник и обществен деец Фетулах Гюлен. През ноември 2013 г. лидерът на управляващата Партия за справедливост и развитие започна атака срещу Гюлен, като го обвини в политически шпионаж и създаване на „паралелни на държавата структури“ – „терористичното движение“ на Фетулах Гюлен „Хизмет“, което според обвинението, се използва от ЦРУ за прикриване на тайните операции в Турция, в частност „опитите за държавен преврат“.
Операцията „Големият подкуп“ не се превърна в радикална чистка на ръководния състав на управляващата партия, Гюлен бе осъден задочно, а протестите на площад „Таксим“ бяха потиснати от властите чрез силови методи. От това бяха крайно недоволни във Вашингтон: ако през май Обама и Ердоган редовно общуваха по телефона и даже се срещаха на семейни вечери, то след събитията на „Таксим“ турският президент вече не можеше да разчита на топъл прием.