След разпадането на СССР и Източния блок, под гръмките си изказвания за неразпространение на Изток, НАТО започна да поглъща източноевропейските страни една след друга. По бързата процедура в алианса бяха приети Полша, Румъния, Чехия, Словакия, България и балтийските страни. Дойде редът на поглъщането и на останките от Югославия, бомбардирана от войските на НАТО в края на 90-те години.
Фалшивите твърдения на НАТО, че няма да се разширява продължават да звучат, а експанзията на алианса на Изток все повече се ускорява и разширява. Евроатлантическият проект се реализира точно по формулата на Збигнев Бжежински за трите задължения на имперската геостратегия: предотвратяване на сговора между васалите, запазване на зависимостта от общата сигурност и запазване на покорството на подчинените. Йезуитските прийоми се използват от алианса най-вече на Западните Балкани, където преобладаващото мнозинство от населението на всички остатъци от Бивша Югославия много добре си спомня НАТОвските бомбардировки и поради тази причина не желае да има нищо общо с алианса.
С помощта на механизмите на така наречените демократични избори и цветни революции в страните, някога влизащи в Югославия, на власт бяха доведени изцяло контролирани от НАТО политически сили, които по пътя на манипулацията и пряката измама на народа, завличат страните в алианса.
Така например, един от водещите сръбски анализатори – Джордже Вукадинович в статията си „НАТО, СОФА, ИПАП и НСПО – за да не се усъмнят сърбите“ описва този процес като: „Възлагането на вината на други хора е много стар и на всички известен прийом на измамниците. Трябва обаче да признаем, че днешната власт в Сърбия го е довела на практика до съвършенство… Ключовото споразумение с НАТО (Status of Forces Agreement, СОФА) е подписано през януари 2014 г. във Вашингтон от тогавашния министър на отбраната Небойша Родич. То бе ратифицирано през юни 2015 г. от сръбския парламент с приемането на съответния закон.
Споразумението е подписано и ратифицирано почти тайно: нямаше никакви публични дебати за това отиващо надалеч решение, съгласно което Сърбия е поела отговорностите от учредителните договори на страните-членки на НАТО, подписани във Вашингтон през 1949 г., в Лондон през 1951 г. и в Париж – през 1952 г. По този начин, макар формално да не е член на НАТО, чрез споразумението СОФА Сърбия се задължава да използва договори и документи, които досега се отнасяха единствено за пълноправните и официални членове на НАТО…“.
По същия измамен начин бяха подписани и други споразумения с НАТО (ИПАП и НСПО). В крайна сметка, Сърбия, формално без да бъде член на този алианс, вече е принудена да следва всичките му учредителни документи.
А в Черна гора управляващата в страната коалиция провъзгласи като приоритетни цели във външната политика встъпването в ЕС и НАТО, и страната се явява официален кандидат за присъединяване към тези две организации.
Ориентацията към ЕС и НАТО вече доведе Черна гора и Хърватия в редицата на „Групата на приятелите на Сирия“, която обединява всички, които открито подкрепят сирийските бунтовници и се опитват да свалят законно избрания президент Башар Асад. Ясно е, че тази група лобират ЕС и НАТО. Черна гора е примамена в алианса с помощта на Комуникационната стратегия на НАТО, състояща се от така наречените Планове за действие. Към днешна дата са реализирани вече осем такива плана.
Тук трябва да отбележим мероприятията, включени в VII План за действие (2011 г.): формирането на Информационен център на НАТО; издаването на пет броя на сп. NATO Integracije; излъчването два пъти месечно на програмата NATO info по TV RCG; организирането на токшоу, излъчено по различни телевизии; организирането на учебен курс „Информирани общности“ в школата на НАТО в Германия; cost-benefit анализ (пропаганда за „икономическите ползи“ от сътрудничеството с НАТО); лекции в училищата; посещение от ученици на центъра на НАТО в Брюксел; проучването на общественото мнение във всеки град в Черна гора; създаването на център за работа на журналисти; провеждането на конференцията „Диалог с НАТО“; създаването на регионално училище за сигурност; организацията „НАТО-каравана“ в пет града; провеждането на мултимедиен „Фестивал на мира“; организирането на работата на депутати, държавни висши и местни чиновници; Facebook-кампанията „Споразумяваме се с НАТО“ и т.н и т.н. Основната цел на всички тези мероприятия е да пречупят общественото мнение в полза на НАТО.
В останките на бивша Югославия мнението се налага именно да се пречупи. Информационно-пропагандистката дейност на НАТО придобива решаващо значение в „разширяването“ на алианса на Изток и в другите, въвличани в НАТО, страни. Пиар кампанията се провежда в съответствие с основния закон на пропагандата: „траен ефект се постига с постоянно повтаряне“.
Първо на власт в страната се поставя контролирано от НАТО правителство. Гарантира се контрол върху основните медии, след които със средствата на тази държава, която бива въвлечена в алианса, започват да се провеждат всички тези Планове за действие и пропагандистки мероприятия, разчитащи предимно на младите хора и студентите. Към всяка страна се прилага индивидуален подход.
Ако в Сърбия действат с нескрита измама, то в балтийските страни, например, пиар-кампанията на НАТО от самото начало се състои от тезата: „Русия-СССР-агресор, а НАТО – спасител“.
Всеки, осмелил се да се изправи срещу тази политика, веднага бива обявен да „агент на агресора“. Основните балтийски медии даваха и дават единствено положителна оценка на НАТО. Цялата история на тази организация се поднася като история на праведната борба „за идеалите на демокрацията, свободата и правата на човека в целия свят“. От на практика пълната липса на независими анализатори, истинската същност на този агресивен военно-политически съюз не става ясна за населението на балтийските страни.
Пронатовската дейност на днешния балтийски псевдоелит се обяснява много просто. Част от тези хора са от номенклатурата на късния СССР, много от които още тогава се отличават с кариеризъм и безпринципност. В лицето на НАТО те просто са избрали нов собственик.
Другата част са ксенофоби и националисти, идейни наследници на колаборационистите, които заедно с НАТО, както по-рано предците им с нацистите, се опитват да наложат на света „Нов световен ред“.
В надпреварата, нарушавайки Конституцията на собствените си държави, страните от Балтика, влизайки в НАТО, се оказаха въвлечени в престъпните авантюри на НАТО в Ирак, Афганистан и на Балканите, което по никакъв начин не увеличи собствената им безопасност. Те не разполагат с необходимата военно-въздушна техника за отбрана на въздушното пространство, но затова пък на бившата съветска база – Шауляйското летище – се разположиха съюзниците им от НАТО. При това болшинството от жителите на балтийските страни дори и не подозират, че страните им за алианса не са нищо повече от първа буферна зона, която в случай на военен конфликт е обречена да бъде изтрита от лицето на земята с огън и от двете страни. Затова сагата за сигурността под крилото на НАТО, която разказват балтийските медии, е нищо повече от вредни митове.
Сега, във връзка с конфликта в Източна Украйна, НАТО планира да разположи в балтийските държави инфраструктура на Силите за бързо реагиране, съобщи неотдавна немският вестник Rheinische Post, и постоянно ще увеличава там военната си групировка, окончателно превръщайки тези страни в поле на възможната битка. Що за сигурност е това?
Сходна ситуация се създава и в Украйна, в която с помощта на САЩ и ЕС през февруари 2014 г. дойдоха на власт откровено пронатовски, а всъщност – фашистки сили. Инструктори от НАТО обучават и украинските фашистки бойци, и войниците от ВСУ, а в конфликта в източната част на Украйна на страната на украинските военни под името ЧВК воюват така наречените доброволци от страните от НАТО.
Наскоро, вече без всякакво стеснение, на профилния сайт на администрацията на САЩ бе публикувана информация, че Украинската строителна компания „Авиа-буд“ е получила от американските ВМС 267 хил. долара за ремонт на училище в с. Старичи в Лвовска област, където ще бъдат обучавани украински бойци.
А мероприятията за пиар на НАТО в Украйна сега следват едно след друго! Те започнаха още през 2012 г. в рамките на така нареченото Източно партньорство. Тогава бе организиран Фонд за гражданското общество Източно партньорство с четири работни групи: „Демокрация, човешки права, управление и стабилност“, „Икономическа интеграция и сближаване с политиката на ЕС“, „Околна среда, изменения в климата и енергийна безопасност“ и „Контакти между хората“. В рамките на тези четири групи от момента на създаването на Фонда редовно се провеждат подобни мероприятия. Сега обаче много от пиар-мероприятията на НАТО се провеждат и извън рамките на този Фонд! Така например, започвайки от септември 2015 г. в Киев в „Украинския дом“ започна редовно да се провежда националния форум „Трансформация на Украйна“, а в Днепропетровск на 4-5 април тази година по инициатива на посолството на Литва в Украйна, изпълняващо функцията на контактно посолство по НАТО, ще се състои Международен младежки форум за европейска сигурност. Той ще приеме гости от Днепропетровска, Запорожка и Полтавска област.
„През първия ден на форума студентите, за които е предвиден форума, ще участват в интерактивни дискусии за промяната на средата на глобалната сигурност, ще обсъждат новите предизвикателства в съвременния свят, както и днешната роля на НАТО, политическата сигурност на Украйна и отношенията НАТО-Украйна. През втория ден студентите ще станат дейци на реалната политика в симулациите на срещи в Северноатлантическия съвет и Комисията на НАТО-Украйна, където ще се запознаят с процеса на приемане на решения в НАТО“, заяви почетният консул на Литва в Днепропетровск В. Пивняк.
Всичко това се случва, при положение, че на 3 март председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер открито заяви, че „Украйна няма да може да се присъедини към ЕС в близките 20-25 години, което се отнася и за членството й в НАТО“. Следователно алиансът възнамерява в бъдеще да използва Украйна като бойно поле, дори и без формалното й членство в НАТО! И защо това е нужно на Украйна? САЩ и ЕС вече и така послужиха като спонсори и организатори на гражданската война в страната. Сега пък подготвят и почвата за превръщането на Украйна в потенциален театър на военните действия в случай на голяма и по-страшна война?! Общественото мнение не трябва да остава равнодушно към подобни цинични експанзии на северноатлантистите там, където не ги чакат.